Германският външнотърговски обмен с изтока нараства на фона на конюнктурната слабост

В края на първото полугодие на 2001 г. външната търговия на Германия с Източна Европа нарасна с по-бързи темпове от външнотърговския ѝ обмен като цяло. Слабата конюнктура в Германия обаче вече влияе върху досегашната динамика на търговията ѝ с Изтока.

Външнотърговският обмен на Германия с всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) нарасна с 18,2% и възлезе на 134 млрд. марки, като германският износ за района регистрира растеж от 21,1% и достигна 66,7 млрд. марки. Вносът на ФРГ от ЦИЕ нарасна с 15,5% и достигна 67,7 млрд. марки. Външнотърговският дефицит на Германия съставляваше съответно 1,4 млрд. марки

Той е резултат от значителния дефицит в търговията с Русия, който в края на първото полугодие на 2001 г. възлезе на 6 млрд. марки. Обяснението трябва да се търси във високото ниво на руските доставки на суров петрол и природен газ.

На фона на слабия икономически растеж в световен мащаб външнотърговският обмен на Германия и ЦИЕ се преценява като много добър. Както Полша, така и Чехия ще реализират през текущата година икономически растеж от 3-4 процента. Унгарският БВП се очаква да нарасне с над 4 процента.

Според последните прогнози растежът в Германия ще бъде между 1 и 2 на сто. Тъй като през последните години конюктурата в Източна Европа - и най-вече в страните-кандидатки (за ЕС) Естония, Латвия, Литва, България, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Чехия и Унгария - все повече зависи от от западните пазари, растежът на германския стокообмен с Изтока е следствие не само от развитието на конюнктурата, а и на структурните промени.

Става ясно, че от една страна германските фирми успешно разширяват позициите си на новите пазари, а от друга страна, че източноевропейските страни-кандидатки присъстват все по-осезателно на германския пазар.

Чехия, която от началото на 2001 г. е най-големият източноевропейски икономически партньор на Германия, запази лидерското си място и дори подобри позициите си спрямо Полша, която се нарежда след нея. През първото полугодие Чехия реализира стокообмен с Германия на стойност 28,2 млрд. марки (+19,8 на сто), а Полша - 27,2 млрд. марки (+11,5 на сто).

Промишленият сектор на Чехия, който бе разширен чрез насочването на преки чуждестранни инвестиции, гарантира високо и динамично ниво на сътрудничеството, независимо от факта, че населението на страната възлиза едва на една четвърт от това на Полша. Все още съществуващите структурни проблеми в Полша засега затрудняват сътрудничеството с Германия, но в средносрочен план се очаква по-висока динамика , тъй като към Полша се насочваха и се насочват най-много преки чуждестранни инвестиции.

За текущата година се прогнозират външни инвестиции на стойност 8 млрд. долара. Русия се нарежда на трето място сред икономическите партньори на Германия. Доставките ѝ за Германия, сред които най-голям е делът на суровините, нараснаха през първото полугодие на т.г. с 15,2 на сто и възлязоха на 14,6 млрд. марки.

И обратно, германският износ за Русия възлезе на 8,4 млрд. марки и с това отново достигна рекордното ниво от 1997 г., след която експортът в стойностно изражение значително спадна поради руската финансова криза.

Четвърто място в ранглистата заема Унгария със стокооборот на стойност 22,1 млрд. марки (+14 на сто), следвана от Словакия със стокооборот от 7,7 млрд. марки (+21,6 на сто) и Румъния с 4,9 млрд. марки (+24,8 на сто). Тази година Румъния за пръв път изпревари Словения, която се нареди след нея със стокооборот от 4,8 млрд. марки (+1,5 на сто), следвана от Украйна с 2,5 млрд. марки (+33,1 на сто). Всички останали партньори регистрират годишен стокооборот с Германия на стойност значително под 2,5 млрд. марки.

През второто полугодие на т.г. ще бъде трудно да се запазят досегашните темпове на растеж. Въпреки всичко прогнозата за прираста на германския стокооборот с Изтока от 15% се смята за реалистична, така че в края на годината той вероятно ще достигне 280 млрд. марки.

Положителните икономически тенденции и постигнатият напредък в процеса на прехода към пазарна икономика насърчиха многонационалните компании да инвестират през миналата година повече капитали в централно- и източноевропейските страни, отколкото досега. През 2000 г. преките чуждестранни инвестиции в района възлязоха по данни на Виенския институт за сравнителни анализи на световната икономика на 20 млрд. долара или с 2 млрд. долара повече в сравнение с 1999 година.

Впрочем делът на тези инвестиции в общия обем на инвестициите в света - 1100 млрд. долара по данни на ЮНКТАД - спадна от 1,9 на сто на 1,8 на сто. Намалението бе предизвикано от отлива на чужди инвестиции от страните на ОНД. В района бяха вложени само 6 млрд. долара или с 1 млрд. долара по-малко, отколкото предишната година.

Най-голям приток на чужди капитали регистрира Полша с 9 млрд. долара. Половината от сумата бе реализирана от приватизацията на полската телекомуникационна компания. С 4 млрд. долара Чехия се нареди на второ място. Приходите от приватизацията в банковия сектор съставляваха значителна част от постъпилите чуждестранни инвестиции.

Унгария зае третото място с 2 млрд. долара, става дума главно за инвестиции на зелено и разширяване на вече съществуващи проекти. Най-голям ръст на чуждестранните инвестиции регистрираха България и Словакия.