Глад и болести обхващат кафеените райони след срива на цените на суровината

Семействата в районите, отглеждащи кафе, на 3 континента са изправени пред глад и болести на фона на най-ниските от 36 години насам цени.

"Животът ни през последната година стана много труден. Не се храним добре, а децата ни не могат да ходят на училище", казва Д'Ан, производител на кафе от Кот д'Ивоар. Д'Ан оцелява само с малки количества ориз и не е ял месо от месеци.

Мексиканският производител Роберто Мартинес пък заявява: "Някои хора умират заради тази криза - техният източник на доходи пресъхна и сега нямат дори пари за храна и лекарства." Производителите на кафе в цял свят трупат парализиращи заеми, а приходите им далеч не могат да покрият нуждите им.

"В предишни години с парите от продажбата на кафе можех да плащам таксите за колеж на сина ми. Но сега цената не е достатъчна дори за купуването на ориз за семейството ми", казва индонезийският производител Виджади, който притежава малка плантация в планинския район в Лампун.

Пазарната цена на кафето, което е втората най-търгувана суровина след петрола и дава препитание на около 20 милиона души в цял свят, през последните 2 години се срина под влияние на свръхпредлагането.

Цени от почти 400 долара за тон са нищо в сравнение с нивата над 4000 долара за тон в шеметните дни на 1994 г. А цената на една чаша кафе в Лондон или Ню Йорк е почти равна на седмичния доход на един кафеен производител в Африка.

ГЛАД И ДЪЛГОВЕ

Проблемите на Централна Америка се влошават още повече от опустошителната суша. Някога кафето тук се славеше като златното зърно, тъй като носеше голяма част от експортните приходи на всяка страна. Сега обаче повечето фермери са затрупани с дългове, а семействата им гладуват.

В Колумбия все повече нарастват страховете от задълбочаване на социалното недоволство и от размирици, след като все повече фермери изкореняват кафеените дръвчета, за да отглеждат кока - суровината за производство на кокаин.

"Ако цените не се покачат скоро, ще има социална експлозия", казва производителят Диваниел Гранада. "Много от нас бяха принудени да продадат домовете си, а банките отказват да ни дават заеми."

Хондурас прогнозира спад от 180 милиона долара на приходите от кафе този сезон, а Гватемала смята, че ще загуби 200 милиона долара.

В Салвадор законодателите обмислят възможности за помощи, след като производителите предупредиха за потенциална загуба от 30 милиона долара в приходите от реколта 2001/02 г., която започна през октомври.

Хиляди берачи на кафе в Панама очакват условията в края на тазгодишната реколта да ги доведат до глад, освен ако цените не се възстановят.

Без незабавна помощ около 20% от малките и средни ферми ще изчезнат този сезон и хиляди берачи на кафе ще пострадат от последствията, коментира президентът на Националната асоциация на износителите и преработвателите на кафе Норберто Суарес.

Досега Панама бе считана за една от малкото страни, които са в състояние да устоят на пазарните бури, тъй като първокласното ѝ кафе означаваше по-високи цени.

ЗАСЕГНАТИ СА ПЛАНТАЦИИТЕ

Крайно ниските цени се отразяват също така и на качеството на кафето, тъй като производителите се опитват да намаляват разходите, за да понижат още повече стойността на своите култури.

А много производители просто изоставят кафеените дръвчета. "Нямаме нито пени, за да купуваме торове и е невъзможно да наемем работна ръка за почистване на плантациите ни", казва производител от Кот д'Ивоар. От началото на годината продажбите на торове в Колумбия са намалели с 40 процента.

Фермерите в Кения, която произвежда първокачествено кафе сорт Арабика, също губят надежда заради зачестилите нападения на насекоми, които пък се дължат на невъзможността им да купят пестициди.

"Просто трагедия. Не сме възнаградени от пазара", казва Саймън Ончере, заместник-генерален директор на държавната Coffee Board of Kenya. "Но ние казваме на фермерите да не изкореняват плантациите си", допълва той. Подобни призиви едва ли ще срещнат отклик сред индонезийските дребни производители, които отглеждат над 80% от реколтата в страната.

"Опитвам се да запазя плантацията си, като намалявам торовете и пестицидите... Наследих я от дядо ми, но животът за нас сега е по-труден, защото цените са много ниски", казва Сурджади, фермер с пет хектара в Лампун.

"Не получаваме подкрепа, нито помощ от правителството. Всичко, което искаме, е правителството да помогне със субсидии за цените на торовете." Той споделя, че другите фермери около него са напуснали плантациите си и са станали шофьори или строителни работници.