Главният прокурор остава недосегаем, предстои надлъгване в Брюксел

Данаил Кирилов показа необяснимо познание за телефонните разговори на гражданите

Данаил Кирилов и Сотир Цацаров, снимка БГНЕС

Главният прокурор остава единствената недосегаема фигура в държавата. Това е изводът от представянето в петък на дългоочакваната процедура за разследване и отстраняване на "тримата големи" в съдебната система – главния прокурор и шефовете на върховните съдилища. Отговорност пое лично правосъдният министър Данаил Кирилов (ГЕРБ), когато представи идеите си пред магистрати и неправителствения сектор. Безрезервна подкрепа очаквано бе декларирана само от прокуратурата.

Цялото упражнение за въвеждане на новата процедура за разследване и отстраняване на тримата големи е за външна употреба – целта е благоволението на Европейската комисия за падането на мониторинга. Преди ден Данаил Кирилов се зарече да подаде оставка, ако мониторингът върху България не бъде свален до есента, когато приключва мандата на комисията "Юнкер".

Идеите на Кирилов обаче не изпълняват препоръките на ЕК, която, поне на хартия, настоява за по-дълбока реформа. С подобни хватки властите в София могат да разчитат единствено на задкулисни договорки, ако премиерът Бойко Борисов успее да се пласира добре при преговорите за разпределянето на ресори в следващата Европейска комисия.

Идеите на Данаил Кирилов

Данаил Кирилов предлага главният прокурор да бъде разследван от подчинените му обвинители в спецпрокуратурата и Софийската градска прокуратура (в зависимост от извършеното престъпление). Същата процедура се полага и за председателите на върховните съдилища – Върховния касационен и Върховния административен съд.

"Моето дълбоко убеждение е, че процедурите трябва да са реципрочни за тримата големи", каза правосъдният министър.

Абсурдното в случая е, че по Конституция главният прокурор може да осъществява контрол върху всички прокурори. Той има власт да разпорежда как да бъде разследван или да получава информация в реално време за евентуално дело, заведено срещу него. При сегашния тоталитарен модел на прокуратурата е практически невъзможно някой подчинен прокурор да разпита свободно големия шеф. Влиянието на главния прокурор е огромно и във Висшия съдебен съвет, през който той държи в ръцете си кариерното развитие на всеки прокурор.

В същото време председателите на съдилищата нямат пряка власт да влияят върху решенията на съдиите, поне според Конституцията и законите на страната. Данаил Кирилов твърди, че имат, но не е ясно върху какво основава твърдението си. И досега съдиите можеха да бъдат свободно разследвани от прокуратурата, но няма известен случай на разследван главен прокурор.

Процедурата

 

Разследванията срещу "тримата големи" да могат да се водят само за извършено умишлено престъпление от общ характер, предлага Данаил Кирилов. Разследването и отстраняването на някого от тях се решава със 17 гласа "за" от ВСС. Предложението за отстраняване може да се направи от министъра на правосъдието и от минимум трима членове на ВСС.

Срокът на разследването не може да надвишава година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи. Докато някой от "тримата големи" е разследван, той няма как да се върне на работа. Ако разследването продължи над една година, временното отстраняване се превръща в уволнение, гласи Конституцията.

Брадясала тема

Още през 2009 година Европейският съд по правата на човека постанови, че главният прокурор в България е недосегаем (делото "Колеви срещу България"). Съветът на Европа от десетилетие призовава България да промени това положение, но воля за това няма. Венецианската комисия (част от Съвета на Европа) на няколко пъти посочи, че българската прокуратура е структурирана по "тоталитарния модел" от времето на СССР.

Преди три години Европейската комисия изпрати на мисия в България петима европейски прокурори, които направиха независим анализ на държавното обвинение. Те стигнаха до същия извод като Съвета на Европа и съда в Страсбург. Препоръката им бе шефът на следствието да е напълно независим от главния прокурор, за да може да го разследва свободно.

Препоръката на европейските прокурори влезе и в докладите на Европейската комисия. Сега Данаил Кирилов твърди, че идеите му изпълняват препоръките на Брюксел, въпреки очевидния факт, че това не е вярно. Не е вярно дори, че това са идеи изцяло на Кирилов, защото рамката на тази процедура бе зададена от самия главен прокурор Сотир Цацаров в разгара на скандала "ЦУМ гейт". В петък заместник-главният прокурор Мария Шишкова подкрепи министъра и също обяви, че идеите се покриват с европейските препоръки.

Знам с кого говорите

 

"Вие не сте съобразили нито препоръките на Европейската комисия, нито на Венецианската комисия, нито с препоръките от структурния анализ на европейските прокурори. Тук (в идеите на Кирилов) разследването ще се води от прокурор, подчинен на главния прокурор...", коментира по време на обсъждането Иван Брегов от Института за пазарна икономика. Той бе прекъснат от Данаил Кирилов. "И от съдии, подчинени на (върховните) съдии...", каза правосъдният министър. "Съдиите не са подчинени на председателя", коригира го Брегов.

 

Министърът не отговори по същество, а започна да коментира "медийни кръгове": "Колега Брегов, моля ви, имаме широкото обществено пространство да кръстосваме всякакви такива твърдения. Вашата теза напоително битува в един определен кръг медии".

 

"Г-н Кирилов, нека да не разделяме обществото на кръгове медии, когато решаваме такъв тип въпроси", настоя Брегов.

 

В рамките на спора си с експерта правосъдният министър започна да говори загадъчно за някакви телефонни разговори с Брюксел и да сочи с химикалка събеседника си.

 

"Най-присъщото място за такъв дебат е парламентът. Не е и телефонната комуникация от някои лица от Брюксел. Посочвам! Не е индивидуалната телефонна комуникация на лица, които водят разговори на много ниско ниво в Брюксел. На тези разговори ще отговорим още в понеделник, а във вторник и сряда сме с екипа за мониторинг и оценка", каза Данаил Кирилов. Той не отговори на въпроса на Брегов за какви разговори отваря дума.

Смущаващ дебат

От дебата стана ясно още, че предишният правосъден министър Цецка Цачева е заблуждавала с години обществото, че работи за изпълнение на европейските препоръки. Представители на професионалните гилдии обясниха, че не са се събирали да говорят за "тримата големи" от поне година. Това бе потвърдено и от бившия правосъден министър Миглена Тачева, която сега е директор на Националния институт на правосъдието.

Представителят на Камарата на следователите Мария Павлова обясни, че не е чула ясни мотиви към идеите на Данаил Кирилов. Тя каза, че предложенията му са твърде неясни.

"Щеше да е добре "тримата големи" да се разследват от магистрати на по-високо ниво. Не е ясно и как започва делото срещу тях", каза следователят. Тя допълни, че няма какво да дебатира повече върху предложенията, защото ги е видяла в деня на срещата. Данаил Кирилов ѝ отговори, че срещата е за запознаване с идеите му, а не е дебат. Срещата обаче бе представена точно като "дебат".

Министърът разви тезата, че всеки, включително гражданин, ще има право да уведомява Висшия съдебен съвет за данни за извършено престъпление от "тримата големи". След това ще е достатъчна преценката на 17 членове на съвета, за да бъде отстранен шеф на върховен съд или главен прокурор. "Дайте време за обсъждане. Не сме се събирали от година", призова Миглена Тачева.

Още по темата
Още от България