Главният прокурор ще се отстранява от длъжност при снет имунитет

При снемане на имунитета на главния прокурор, обвинител №1 временно ще се отстранява и от длъжност, до приключване на наказателното производство срещу него. Това решиха днес депутатите при окончателното приемане на промените от закона за съдебния закон. Новият текст беше приет със 130 гласа "за", 36 "против" и трима "въздържали се".

За снемане на имунитета и за задържане на съдия, прокурор или следовател ще се прави мотивирано искане от главния прокурор или от една-пета от висшите магистрати.

Новият текст в съдебния закон бе предложен от соцдепутата Бойко Рашков, бивш шеф на Националната следствена служба. Предложението му получи и принципната подкрепа на правната комисия. Необходимо е в закона да се запише процедура специално за главния прокурор, защото той може да отменя актовете на магистратите от по-ниските нива на съдебната власт, бе мотивът на Рашков. Без конкретна процедура за искане на имунитета, длъжността на главен прокурор остава абсолютно безконтролна, посочи той. По думите му дори за държавния глава "има предвиден текст за държавна измяна, а тук се спори за въвеждането на принципна процедура за главния прокурор”. Всяко лице, извършило престъпление, трябва да носи пряка наказателна отговорност, независимо от длъжността, която заема”, каза още соцдепутатът.

Миналата седмица депутатите гласуваха текст, според който една-пета от висшите магистрати могат да искат сваляне на имунитета на всеки магистрат, включително и на главния прокурор. Тогава при дебатите депутатите от всички групи обясняваха, че не става въпрос специално за личността на сегашния обвинител №1 Никола Филчев. Днес обаче бе записан и специална процедура за главния прокурор.

Абаджиев и Соколов защитиха главния прокурор

Новата разпоредба почти очаквано предизвика продължителни дебати в пленарна зала. Срещу нея се обявиха депутатите от ОДС Димитър Абаджиев и Йордан Соколов. Двамата поискаха отмяната на предложението под предлог, че противоречи на Конституцията.

Соколов се мотивира още, че след евентуално сваляне на имунитета и отстраняване от длъжност на обвинител №1 може изобщо да не започне наказателно производство срещу него. С този текст, както и с приетата поправка, според която една-пета от ВСС може да иска снемане на имунитета на всеки магистрат, включително и на главния прокурор, се цели отвличане на вниманието от други важни промени в закона, посочи Абаджиев от трибуната. Той посочи за пример текстовете, свързани с увеличените правомощия на правосъдния министър.

Днес лидерът на СДС Надежда Михайлова се разграничи от становището на своя заместник Екатерина Михайлова по промените в закона за съдебната власт. Няма политическо решение на СДС да се сезира Конституционния съд за приетия текст от закона за съдебната власт, отнасящ се за свалянето на имунитета на главния прокурор, каза Надежда Михайлова. Едва след като се приеме целия закон, от ОДС ще решават какви действия ще предприемат. Екатерина Михайлова е изказала лично мнение да се сезира съда и няма да бъде изключена от партията, отговори лидерът на СДС в отговор на въпрос. Освен това тя изтъкна, че Екатерина Михайлова се е позовала на тълкуване на Конституционния съд от 1999 година, което защитило имунитета на главния прокурор.

По време на дебатите Константин Пенчев от НДСВ опонира, че въпросното решение на КС се отнася за друг текст в закона за съдебната власт, прието от предишното парламентарно мнозинство на ОДС. Сегашното предложение е в друг смисъл, добави Пенчев.

Според Татяна Дончева от левицата решението на Конституционния съд е за отмяна, а не за тълкуване на конкретен текст. Нека КС се произнесе още веднъж, ако бъде сезиран, заяви депутатката от левицата. Дончева посочи примера с висш прокурор, разследван в Гърция за незаконна валутна сметка. Тя не произнесе името му, но според медийните публикации става дума за пловдивския апелативен прокурор Росен Димов, който миналата година бе разследван южната ни съседка за незаконна валутна сметка. “За да ги е изнесъл от България, той трябва да е извършил валутно престъпление по нашите закони. Да сте чули да е разследван? Не е.”, посочи Дончева като пример, че докато единствено прокуратурата има тези правомощия, тя няма да разследва нарушенията на своите прокурори.

Възстановиха Националното следствие

Без особени дебати парламентът възстанови Националната следствена служба, за разлика от първото обсъждане на промяната, когато депутатите от десницата се обявиха против текста с мотива, че така се изземват функции на прокуратурата. НСлС бе закрита през 1998 година.

Парламентът реши, че Националното следствие има отдели за разследване на особено важни дела, за разследване на дела за престъпления в чужбина и по искания за правна помощ. НСлС се ръководи от директор, който осъществява административното и методическото ръководство на следователите от националната и окръжните служби.

Конкурси, атестации и мандатност на магистратите

Младшите съдии и прокурори ще се назначават с конкурс, редът и условията за който ще се определят от висшите магистрати, гласуваха още депутатите. Успешно издържалите конкурса ще се обучават в националния институт за правосъдие и след това ще заемат длъжността, която са спечелили в конкурса. Конкурс ще се обявява и при първоначалното постъпване на магистратска длъжност в съдебната система, ако за обявената вакантна длъжност няма други кандидати от органите на съдебната власт. Предвидена е и възможност за обжалване на решението пред ВСС в седемдневен срок от обявяването на резултатите.

Първоначално назначените съдии, прокурори и следователи стават несменяеми след три години стаж на съответната длъжност, но в този срок няма да се включва прослуженото време като младши съдия или младши прокурор. Най-малко три месеца преди изтичането на срока магистратите ще се атестират от специална комисия. Ако атестацията покаже липса на качества, ще се смята за предложение за освобождаване на съответния магистрат.

Депутатите не приеха предложението на правната комисия пенсионираните съдии, прокурори и следователи да се назначават на съответните длъжности, когато няма други кандидати, но без да придобиват статут на несменяеми. Според Йордан Соколов с този текст би се нарушил принципът на независимост на магистратите, тъй като ако не придобият статут на несменяемост, могат да бъдат подложени на натиск.

5-годишен стаж е изискването за работа в окръжните съдилища, прокуратури или следствени служби, за апелативните съдилища и прокуратури ще се изисква 8-годишен стаж. За съдии и прокурори във Върховните магистратури и за следователи в Националната следствена служба изискването е да имат 12 години общ стаж, от които осем да бъде специализиран. Парламентът прие и ранговете в съдебната система, както и изискванията за трудов стаж за тях.