Глобализацията и дивия капитализъм

Дискусията по проблемите на глобализацията изглежда едновременно проста и сложна. В известен смисъл всички знаем и изпитваме отблизо какво е глобализацията. Всички имаме някакъв достъп до интернет, до новите технологии, знаем за растежа на търговията и международните финансови пазари, засегнати сме от интернационализацията на производството и от информацията, която циркулира по света в реално време.

От друга стана, когато се замислим малко повече, си даваме сметка, че в действителност, става дума за многостранно явление, което обхваща тенденции, нуждаещи се от по-голямо усилие, за да бъдат разбрани и да се отговори на новите предизвикателства.

За така наречените нововъзникващи пазари, глобализацията означаваше по голям достъп до чуждите капитали. Бразилия, например, през последните няколко години получаваше около 30 млрд. долара на година средносрочен заем. В същото време нашето навлизане на глобалния финансов пазар доведе до затруднения, подобни на кризата в Мексико през 1994-1995 г., в Азия през 1997 г. и в Русия през 1998 г.

Динамиката на капиталите ни изправи пред проблема за взаимодействието между икономиките. Това, което се случва в югоизточна Азия засяга развитието на бразилската икономика посредством някои ирационални пазарни механизми, както например т. нар."стадно поведение".

Разбира се с въвеждането на новите технологии и развитието на международния обмен, глобализацията създаде безпрецедентни възможности за демократизация на богатствата и благата. В същото време, тя създаде или по-скоро утежни аномалиите, които спираха възможностите за развитие.

Освен споменатия проблем за динамиката на капиталите, което е причина за нестабилността и кризите на международните финансови пазари, големи аномалии има и в световната търговия. Международният търговски обмен беше либерализиран, но най-богатите страни поддържат своя протекционистки апарат, базиран на субсидиите, на антдъмпинговите правила и на цяла съвкупност от мерки, които объркват търговията и намаляват възможностите на отделните страни за търсене на пътища за развитие и участие в благата на глобализационния процес.

В същото време, когато се задълбочаваше интернационализацията на икономиката , не бяха въведени адекватни механизми за координация в международната сфера на правителствено равнище. Може би единственият по-значителен напредък, отбелязан през последните години е създаването на Г-20. Това обаче беше едва първата стъпка.

Както е ставало и друг път в историята, политиката върви доста след икономиката. Един от резултатите от тази динамика е схващането, че съществува дефицит на демокрацията и гражданското общество на международно равнище. Хората се чувстват все по-пряко засегнати в своя труд и личен живот от събитията, ставащи извън границите на страната, в която живеят. Следователно напълно обосновано е желанието за участие в решенията, регулиращи международния пазар.

Срещите на високо равнище, свързани с темата за глобализацията показват, че съществува силно чувство на недоволство. Липсата на координация между политиката и икономиката допринася за разпространяване на схващането, че при глобализацията цялата сила принадлежи на пазарите, а личностите нямат никаква стойност.

Важното е, тези които разполагат с власт да вземат решения, да могат да разделят сламата от житото. Несъмнено глобализацията означава проблеми и отправя предизвикателства. Това обаче не означава, че тя е само заплаха, кошмар и ние не можем да се възползваме от възможностите, които ни дава.

Глобализацията не може да бъде синоним на пазарния фундаментализъм. Не може да се приравнява с дивия капитализъм в глобални размери. Ако бъдем способни да създадем механизми, които да не задушават, а да насочват пазарите, за да работят по-ефективно, стабилно и преди всичко справедливо, тогава ще спечелим много от приобщаването на развиващите се страни по отношение на движението на капитали, стоки, технологии и информация.

Латиноамериканските страни показаха значителен напредък, който им дава възможност да преодолеят предизвикателствата на международната конкуренция. Ние отворихме нашите пазари. Напреднахме по отношение на интеграцията, като в същото време задълбочихме връзките си с ЕС.

В политически план, наличието на проблеми от глобално естество, като тероризма, изостря предизвикателствата пред международната управленска общност, безпокойство, което нарасна след трагичните събития от 11 септември в САЩ.

Латиноамериканските страни могат и трябва да правят усилия за създаването на политически механизми, които да гарантират, че глобализацията няма да обхване само пазарите, а ще засегне преди всичко демокрацията и гражданското общество.

*Авторът е президент на Бразилия