Година и половина арест за хранителна добавка? Може, ако МВР каже, че е амфетамин

Може ли хранителна добавка, закупена напълно законно от лицензирана аптека, да ви донесе година и половина в следствения арест? Звучи парадоксално, но в България е напълно възможно. Доказва го случаят на Мариян Иванов от Стара Загора.

Той е арестуван на 31 декември 2016 г., след като служителка в местна аптека отказва да го обслужи, защото е в нетрезво състояние. Мариян влиза в словесно пререкание с нея, което я кара да извика полиция. Следващият път, в който той ще бъде отново на свобода е чак на 7 юни тази година.

Ситуацията може да бъде описана накратко като твърде неприятно стечение на обстоятелствата. Направо абсурдно. Всичко започва с това, че Иванов има 3-годишна условна присъда за притежание на марихуана, чийто изпитателен срок все още не е изтекъл, когато е задържан.

Причината за ареста е, че полицаите откриват у него 0.3 грама трева. Количество, което, за жалост, все още е достатъчно в България да бъдеш задържан за 24 часа. За щастие обаче, трайната съдебна практика вече е такава, че не е достатъчно срещу теб да бъде образувано дело, камо ли да бъдеш осъден. Просто подобни случаи спадат към категорията "малозначителни".

Не такава е ситуацията на Мариян. Причината е, че освен пренебрежимото количество марихуана, у него униформените намират и около 12 грама прахообразно вещество, което при полевия тест реагира на амфетамин. Последвалият анализ в сектор "Базова научно-техническа лаборатория" към Областната дирекция на МВР в Стара Загора потвърждава това заключение.

Така Иванов се оказва с обвинение за притежание на марихуана и амфетамин, което в условията на рецидив предполага почти сигурна ефективна присъда. Прекарва в ареста към старозагорския затвор 8 месеца, преди делото му да бъде внесено в Районния съд в града. Остава зад решетките и след това. Чак до момента, в който е осъден на 500 лева глоба за тревата и оправдан за т.нар. амфетамин.

Какво има "под шапката на МВР"?

Тъй като семейството му не може да си позволи адвокат, прокуратурата назначава на Мариян служебен защитник. Подобно на много други свои колеги в провинцията, първата и единствена мисъл на въпросния юрист е да сключи споразумение с държавното обвинение, убеждавайки клиента си да се признае за виновен и да полежи в затвора за известно време. В тези случаи законът не предвижда контрол от горните съдебни инстанции и решението влиза в сила веднага.

За Иванов обаче, това означава 3-годишната му условна присъда да стане ефективна и към нея да се прибавят още 2 години по новите му обвинения. Затова и убедени в невиността му, майка му и негови приятели събират пари, за да ангажират адекватен адвокат.

Със случая се заема Лъчезар Босаков, който прави проучване и бързо разбира, че лабораторията в Стара Загора, на чието заключение се базира цялото дело, всъщност няма необходимия сертификат, за да извършва подобни химически експертизи. Така, когато се стига до разпита на експертите от ОДМВР-Стара Загора, изготвили изследването, той повдига темата.

"На въпроса ми в съдебно заседание към вещото лице – при положение, че нямат сертификат, как изобщо извършват такива експертизи, отговорът беше: "Ами, нямаме този сертификат, но сме под шапката на МВР и заради това го правим". Какво означава "под шапката"?! Аз мога да съм служител на КАТ "под шапката" на МВР (ако изобщо такъв правен термин може да съществува, защото е смешно това да е официален отговор от вещо лице), по тази логика мога и аз да седна да правя експертизи", не крие сарказма си адв. Босаков пред Mediapool.

Проблемът с въпросната експертиза обаче далеч не е просто в липсата на сертификат. При нея въобще не е правен структурен анализ на откритото у Мариян вещество и не са изолирани отделните компоненти, съдържащи се в него. Просто защото в лабораторията към полицията в Стара Загора липсва необходимата за такова изследване технология.

По тази причина в обвинителния му акт цялото намерено прахообразно вещество е записано като амфетамин. Нещо, което по принцип е невъзможно, тъй като в синтетичните наркотици винаги има примеси.

Нова експертиза обезсмисля цялото дело

Логично се стига и до нова експертиза, която макар формално пак да е "под шапката на МВР", вече е извършена от далеч по-компетентния Научноизследователски институт по криминалистика (НИК) в София.

Обратът е факт. "Амфетаминът" се оказва фенилетиламин, чиято химическа формула прилича на тази на амфетамина, но не става въпрос нито за същия, нито дори за производен елемент. Нещо повече – фенилетиламинът въобще не фигурира в списъка със забранени вещества и се използва напълно легално във фармацията и хранителната промишленост.

Въпросното вещество е начално съединение за някои невромедиатори и неговите производни са психоделични средства и стимулатори. Според описанието му в аптеките, то се отделя в кръвта, когато човек срещне обект на симпатия. Пикът на неговата концентрация настъпва по време на среща, а в прекъсванията между срещите рязкото понижаване на нивото на фенилетиламин се проявява като тъга.

С други думи, намереното у Мариян Иванов прахообразно вещество се препоръчва най-често при депресия и стрес, при нарушения на паметта, тревожност, невроза, в период на климакс, за профилактика на остеохондроза и е подходящо при алкохолизъм.

Затова и вещите лица Стефан Йосифов, д-р Елица Кузманова и Ина Методиева от НИК са категорични – при изследването "не се доказа наличие на вещества, поставени под контрол, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)". Използвайки все още недостъпния за старозагорските им колеги масспектърен анализ, те установяват освен фенилетиламин, също толкова легалните кофеин, аспирин и парацетамол.

"Все съм гледал експертизи в практиката ми, в които всичко това има значение. Определят се всички останали съставки на веществото, а не просто да го накапеш с нещо и то да даде някакъв цвят и нищо повече. Това за мене е абсолютно непълна и неточна експертиза", продължава адвокатът на Мариян, добавяйки, че благодарение на заключенията на НИК от делото най-накрая отпада абсурдното обвинение за притежание на амфетамин.

Въпреки този развой, прокурорът не губи увереност и прави отчаяно последно искане – на подсъдимия да бъде направено токсикологично изследване, което да установи дали, макар и законна, комбинацията от фенилетиламин, кофеин, аспирин и парацетамол не вреди на здравето му. Разбираемо, то не е уважено.

Маловажно, но в Стара Загора не съвсем

Така на съдия Тодор Минов от Районния съд в Стара Загора му остава единствено да прецени дали да се съобрази с утвърдената съдебна практика и да приеме, че притежание на 0.3 грама марихуана, оценени от прокуратурата на 2.23 лева, представлява малозначителен случай и да прекрати делото, оправдавайки подсъдимия. Но не съвсем.

Магистратът действително приема случая за маловажен, но все пак решава да постанови 500 лева глоба. Тъй като това е административно наказание, то не активира 3-годишната му условна присъда, но го задължава освен глобата, да плати и разноските по делото, които възлизат на 1840 лева.

Парадоксалното е, че в тази сума влизат и разходите по първоначалната, тотално некомпетентна експертиза, заради която Мариян прекарва година и половина от живота си в следствения арест.

"Прилагането на този член (чл. 9 ал. 2 от НК – бел.ред.) в практиката на софийските съдилища, както и в тази на Върховния касационен съд (ВКС), предполага прекратяване на наказателното производство и признаване на човек за невиновен. Въпреки това, Районен съд-Стара Загора осъди подзащитния ми за престъпление по чл. 354а, ал. 5, което се води маловажен случай и му наложи 500 лева глоба. Практиката на ВКС в същия момент е еднозначна – един случай, за да се води за маловажен, границата при оценяване на наркотичното вещество е приблизително до 110 или 120 лева. Тук говорим за 2.30 лева. Според мен тази присъда беше измиване на ръцете, най-малкото, за да може подзащитният ми да покрие всички разноски по делото", обобщава Лъчезар Босаков.

Прокуратурата протестира и пак иска затвор

Абсурдите обаче не свършват със спорното решение на съда. Въпреки че най-накрая е освободен, Иванов не излиза от обсега на извънредно упоритото държавно обвинение. То не губи време и внася в Окръжния съд в града протест срещу присъдата му, настоявайки за ефективно наказание. Заради 0.3 грама марихуана. Която според същата тази прокуратура струва 2 лева и 23 стотинки.

"С цялата си безочливост прокуратурата входира протест и отново иска прилагането на основния член за държане на наркотици и въвеждането му в затвора за 3 години", недоумява адв. Босаков.

"На всяка цена ли искат да съсипят живота на един човек за такова количество? С какво се бори реално прокуратурата? Ако за всяко заловено количество марихуана се искат и получават подобни присъди, това е в абсолютен разрез с практиката на ВКС и въобще с практиката на съдилищата в цялата държава. Тук си задавам въпроса – Стара Загора държава в държавата ли е, собствени закони ли има?"

Целият казус провокира и друг въпрос – дали всички експертизи на предполагаеми наркотици, назначавани досега на сектор "Базова научно-техническа лаборатория" към местната Областната дирекция на МВР, са извършвани по същия некомпетентен, непълен и откровено незаконен начин?

"Защото това означава, че ако се направи проверка на дейността им, могат да се открият много други такива случаи и много други хора, които по този начин са попаднали в затвора или под ударите на закона. Просто, защото те не разполагат с технология, с която да извършат една нормална химическа експертиза."

Съвсем очевидно е, че този случай без проблем може да стане поредният, по който държавата да бъде осъдена за десетки хиляди левове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).

Големият проблем обаче е, че въпреки че България продължава да бъде една от най-осъжданите европейски държави за действията на разследващите ѝ органи, тя все така упорито отказва да вземе мерки, чрез които да започне да търси лична отговорност за откровено престъпните действия на отделни прокурори и служители на МВР. А този отказ го плащат реални хора със свободата си, а понякога дори и с живота си. Плащат го на свой ред и данъкоплатците.