Голяма част от бизнеса предлага стажове, но половината не са платени

Фирмите се оплакват от липса на възможности, а стажантите – на внимание

Стажантски места предлагат или са предлагали 89% от българските работодатели, като 26% от тях имат дари собствена програма, а 57% приемат стажанти, без за целта да са създали специално разписана програма. Едва 4% признават, че ползват само финансирани от държавата стажантски програми.

Това показва проучване на Българската стопанска камара за отношението към стажовете и тяхната ефективност. В периода август-ноември 2012 г. 512 работодатели и 587 млади хора - стажанти или кандидати за стаж се включили в анкетата.

През последните 12 месеца 71% от анкетираните работодатели са приемали стажанти, а останалите 29% обясняват решението си да не предоставят места за стажуване основно с липса на финансови възможности (22%), празноти в трудовото и осигурителното законодателство по отношение на стажантите (16%), липса на качествени кандидати за стаж (13%), несериозно отношение на стажантите към възложените им задачи (12%), липса на подходящи условия - оборудвани работни места за наемане на стажанти (11%), липса на мотивация у служителите им за работа със стажанти (8%),

В същото време, стажантите се оплакват, че по време на стажа си не са имали наставник и се е налагало да се самообучават (23%), че не са им били делегирани отговорности, въпреки проявеното от тях желание (22%), и че са вършили основно ниско квалифицирана работа, неотговаряща на специалността им (16%). Други оплаквания са от несериозно отношение към уменията на стажанта (14%), незачитане на неговото мнение (13%) и липса на придобивки (11%). Само 1% от стажантите твърдят, че са напълно доволни от стажа и че всичко им е харесало.

Най-голям дял (41%) от работодателите, които са наемали през последната година стажанти, са го правили за период до 1 месец, следва групата на работодателите (31%), които осигуряват по-продължителен стаж (3-6 месеца). 17% от анкетираните осигуряват стажуване в период от 2-3 месеца, а 11% - повече от 6 месеца. В преобладаващата част от случаите дневната заетост на един стажант е между 4 и 8 часа, но не са малко анкетираните (7% от стажантите и 6% от работодателите), които отчитат заетост, по-дълга от 8 часа на ден.

По отношение на заплащането позициите на двете анкетирани групи са сходни, като преобладават мненията, че е необходимо стажантският труд да бъде възмезден. 47% от стажантите и 37% от работодателите уточняват, че следва да се заплаща само по-продължителен стаж – над 3 месеца. Нито един от анкетираните стажанти не е съгласен да работи без заплащане, докато 17% от работодателите са на противоположното мнение.

В същото време, 55% от стажантите декларират, че не са получавали заплащане за труда си по време на стаж, 25% са работили по трудов договор, а 20% - по граждански договор.

Сходни са и процентите в анкетата за работодатели – 45% не са изплащали възнаграждения на стажантите си, 27% са го правили по силата на трудов договор, а 28% - чрез граждански договор. Най-често (52-56%) размерът на стажантските възнаграждения е в границите между 100 и 300 лв., следват тези между 300 и 500 лв. (33-44%), не са малко и случаите на заплащане в размер между 500 и 700 лв. (4-11%).

Работодателите обикновено компенсират липсата на възможности за заплащане на стажантския труд с предоставяне на определени придобивки. Най-често това са техническо оборудване (33%), обучения (31%), безплатна храна (10%), служебен мобилен телефон (7%), работно облекло (7%), медицински грижи (7%) или служебен транспорт (5%).

На въпрос дали са планирали да се възползват от финансирани от държавата стажантски програми през последните 12 месеца всеки втори (53%) анкетиран работодател отговаря отрицателно, едва 11% - утвърдително, а други 11% изразяват намерение да се възползват, макар че още не са го направили. 21% твърдят, че нямат информация за такива програми, а в 4% от случаите отговорът е “Не се интересувам от “държавни“ стажантски програми“.

Според две трети от анкетираните, държавата трябва да финансира стажантски програми, независимо от произхода на средствата, а между 13 и 22% уточняват, че подобно финансиране трябва да става само при наличието на донорски средства (от европейски и други фондове). Само 6% от работодателите и 2% от стажантите не одобряват идеята за държавно финансиране на стажуването.

Преобладаващата част от работодателите оценяват нивото на своите стажанти като добро и по-ниско от добро. Отличните оценки са сравнително малко – 7% от всички. Работодателите се въздържат и по отношение на лошите оценки, които са едва 3%. Най-високо е оценено желанието на стажантите за придобиване на нови знания и умения, желанието за професионално развитие и дигиталните компетенции. Като “добро“ е оценено нивото на знания, креативното мислене, езиковите компетенции и готовността за активно включване в трудовия процес. Като незадоволителни са оценени нивото на умения, трудовите навици, комуникационните компетенции и уменията за работа в екип. Най-слаба е оценката за способността на стажантите за справяне с конфликти и рискови ситуации, което може да се обясни с липсата на практически опит.

По-големият процент от анкетираните стажанти оценяват нивото на проведения стаж като отлично, много добро или добро. Най-голям ефект от стажуването младите хора усещат по отношение на придобиването на практически знания и умения, различни от тези в университета или училището. Отлична оценка стажантите дават също така за възможността да се сблъскат с реални ситуации в практиката, да усъвършенстват комуникационните си способности и да получат конкретни отговорности и задачи. С “много добър“ стажантите оценяват усвоените умения да отстояват професионални позиции и уменията за работа в екип. Като “добро“ е оценено нивото на придобитите трудови навици, усъвършенстването на нивото на владеене на чужд език и дигиталните компетенции. Най-лоша оценка получават работодателите за недопускането на стажантите в екипната работа и при вземането на решения.

Споделяне
Още от Бизнес

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?