За разлика от това, което си представят повечето европейци, всекидневието в Израел е нормално или поне така изглежда. Хората си живеят както по-рано. Напрежението, сложната обстановка и войната се докосват до тях само чрез медиите. Като изключим селищата в районите, където тя се води, повечето израелци дори не усещат войната.
Но положението е много напрегнато и хората са
отчаяни. Те не проумяват, какво ги очаква. Не разбират, какво
всъщност означава съпротивата на палестинците, какво тя цели
и накъде ще изведе
всичко. Анкетите на общественото мнение сочат, че повечето
израелци все още искат мирния процес и са съгласни дори на
твърде далеко отиващи отстъпки, за да се запази той. Въпреки
това те подкрепят Шарон и неговите военни мерки. Как да се
обясни това противоречие?
Повечето израелци са загубили вяра в мирния процес. Те искат мира, но смятат, че той е нереалистичен, непостижим. Мнозина от тях намират, че Арафат отговаря с война на големите отстъпки, които му направи Барак миналата година. Вместо да приеме офертата на Барак или поне да я използва като отправна точка за по-нататъшни преговори, той разпали война. Така мисли поне мнозинството от населението на Израел.
Защо Арафат е започнал война и какво иска той да постигне с нея? За повечето израелци отговорът е един: Арафат не иска мир. Мнението на мнозина е, той изобщо не е готов на истински компромис, който да доведе до траен мир, до действително признаване на държавата Израел, с която палестинците ще съжителстват.
Ако е така, трудно можем да си представим, какво са си наумили сега палестинците. Мнозина наблюдатели, които познават палестинците и особено ръководството им, изхождат от това, че Арафат иска да наложи разрешение на спора отвън. Той не иска да спазари компромис с израелците, а иска чрез американците и европейците да наложи някакво разрешение, което евентуално би било по-изгодно за палестинците от това, което е по възможностите му да постигне с израелците. Ако това е мечтата на палестинците, страхувам се , че ще се излъжат.
Не виждам днес повече готовност у американците за истинска намеса отколкото по времето на Клинтън, днес тази готовност дори е още по-малка. За европейците това важи в още по-голяма степен. Те няма да рискуват живота на децата си за разрешението в Близкия Изток. Освен това европейците нямат обща външна политика, а за такава спрямо Близкия изток изобщо не може да се говори.
Ако Арафат си представя разрешение като това в Косово - интервенция на международни сили, като на Балканите, а точно това вероятно му се привижда, той много се лъже и отново ще се изправи пред пропаст.
Накъде води всичко това? Докъде може да се стигне? Досега обстановката непрекъснато се влошаваше. Откакто Арафат отхвърли предложенията на Барак, откакто той разпали интифадата или поне позволи да се стигне до нея, ситуацията постоянно се влошава и става все по-опасна. Аз изхождам от това, че в следващите дни и седмици положението ще става все по-лошо и по-опасно. Но в крайна сметка силово разрешение няма и не може да има.
Всеобща война в Близкия изток няма да има, защото палестинците не могат да водят война, а арабските държави не са готови за нея. Следователно ще има "малка война" както в момента и един ден всички страни ще стигнат до извода, че така не може да продължава. Израелското население, което е отчаяно, ще става все по-неспокойно и роптаещо, и правителството скоро ще почувства това. Палестинците, които живеят все по-мизерно и за които тази война е истинска трагедия, все някога ще проумеят, че така не може да продължава.
Можем ли следователно да се надяваме, че от бездната ще изплува нов мирен процес? Това е възможно. За това работи Шимон Перес, и това е и причината, поради която той е в сегашното правителство. Но ако той наистина успее да възкреси мирния процес това, поне за известно време, няма да бъде онзи мирен процес, който искаше да води Барак. Разискване на всички трудности, решаване на всички проблеми, постигане на окончателно разрешение, на финален компромис - това сега вероятно няма до го има. Това на което можем да се надяваме сега, е постепенно подновяване на мирния процес с малки стъпки. Ако не стане така, очакват ни още по-големи трагедии.
|
подкрепете ни
За честна и независима журналистикаЩе се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
|
0 коментара
