Голямото харчене продължава

През тази година се получи значително преизпълнение на приходната част на бюджета - около 1.3-1.4 млрд. лева. В крайна сметка правителството обяви, че само 100 млн. (между 7.1 и 7.6%) от тези средства ще постъпят във фискалния резерв.

Какво ще се случи или се е случило с останалите? Те просто са били изхарчени или ще бъдат изхарчени от правителството. Последната идея е създаването с 260 млн. лева от бюджетния излишък на нова държавна компания "Публични инвестиционни проекти" ЕАД. Въпросната компания ще изгражда и реконструира пътища и ще осъществява различни проекти за енергийна ефективност и за опазване на околната среда.

Логично е да си зададем въпроса дали срещу този разход (1.2 млрд. лева) са направени решителни реформи - например въвеждането на ваучерната система в образованието, фискална децентрализация, промени в изключително неефективната система на здравеопазването, пенсионна реформа или значително намаление на преките данъци. Нищо такова не се е случило. Напротив, повечето от тези средства са използвани за поддържането на нереформирани системи вместо за тяхното преструктуриране.

Може би преизпълнението е било използвано за спазване на едно от основните предизборни обещания на правителството - за намаляване на преразпределението през бюджета до 35% (като отношение към БВП) и въобще за намаляване намесата на държавата в икономиката? Всъщност и това не се е случило. Дори напротив, преразпределението през бюджета през последните години растеше. Въпреки отличните условия (излишък, значителен фискален резерв, очаквани приходи от приватизация) правителството не изпълни обещанието си за "по-малко държава".

Създаването на компания "Публични инвестиционни проекти" ЕАД с 260 млн. лева от бюджетния излишък на практика ще дублира работата и финансирането на няколко съществуващи държавни структури, като например агенция "Пътища". Това бе и основна причина икономическата дирекция на Министерски съвет да даде негативно становище за проекта. Отпускането на средства за дейности, за които вече са предвидени разходи означава, че отчетността и прозрачността ще бъдат изключително ниски и ще бъде много трудно да се провери за какво всъщност са изхарчени тези пари.

Създаването на тази компания е начин за заобикаляне на правилата на обществените поръчки, което означава напълно безконтролно разходване в разрез с общоприетите правила. Така се връща практиката от миналото с извършването на огромни разходи през извънбюджетни сметки. Тази практика напълно противоречи с всички разбирания за програмно бюджетиране, така че въвеждането на последното си остава само и единствено добро пожелание.

Това ще даде възможност за огромно предизборно харчене за спечелване на избиратели. Например ако е взето решение за отдаване на магистралите на концесия, следва ли бюджетът да предвижда средства за тяхното поддържане? Предишните правителства също следваха подобен подход на предизборно харчене, но той не им донесе успех.

Състезанието е как да се изхарчат 1.2 млрд. лева преди края на годината, за да не попаднат във фискалния резерв. Затова се действа "много на едро", без въобще да се споменават конкретни проекти. Догодина също ще има преизпълнение, което е твърде вероятно да бъде предварително изхарчено преди изборите.

Когато обаче от Института за пазарна икономика предложихме тези средства да се използват за намаляване на данъците, ни беше обяснено, че всъщност пари няма и въвеждането на плосък данък от 10% е твърде радикално за сегашната ситуация. А на практика преизпълнението означава, че държавата събира повече данъци от необходимите за покриване на одобрените разходи, така че би било напълно логично, ако преизпълнението се разглежда като сигнал за по-ниски данъци.

Държавата налива огромни средства в икономиката, което ще доведе до нарастване на дефицита по текущата сметка и инфлацията. Ако се появи някакъв проблем с финансовата стабилност, има готова изкупителна жертва - банковата система, която предварително е набедена, че отпуска твърде много кредити.

Тоест стига се до парадокса, че държавата се стреми да ограничи кредитната експанзия, а допуска огромна и лавинообразна бюджетна експанзия. Нарастването на кредитите се гледа под лупа, а нарастването на държавните разходи остава "в сянка".

Затова въобще не е учудващо, че преговорите с МВФ засега остават замразени.