"Горна Арда"" причина за енергийната криза с Турция

Липсата на ефективно турско участие в проекта "Горна Арда" е причина Турция да заплаши официално със спиране на вноса на електроенергия от България. Това е изтъкнато като причина както в писмото на турската електроразпределителна компания ТЕАШ до НЕК, така и от представители на енергийното министерство в Анкара пред кореспондента на Би Би Си.

И от българска, и от турска страна официално отричат, че името на проблема е Махмуд Джейлан, който преди няколко дни за последно се опита да лобира в България, че може да продължи участието си в проекта за изграждане на каскадата "Горна Арда".

Енергийната криза съвпадна и с активизацията по сделката за БТК на ДПС и на турския кандидат за телекома, който бе класиран на второ място.

С намесата късно снощи на турския премиер Реджеп Ердоган, Анкара не спря засега вноса на ток, въпреки едностранното предупреждение от ТЕАШ до НЕК на 11 април, че в 0,00 ч. на 16 април - сряда, ще дръпне шалтера. Предстоят обаче политически разговори между двете страни за цялостното изпълнение на българо-турското междуправителствено споразумение от 1998 г., което освен износ на ток включва и участието на Турция в два инфраструктурни проекта в България.

"Горна Арда" - ябълката на раздора

БСП обвини СДС за проблема

Днес от левицата обвиниха ОДС, че по тяхна вина сега възникна енергийния проблем с Турция. Зам.председателят на партията и на парламентарната група Румен Овчаров заяви, че правителството на Костов изключително погрешно е обвързало чисто търговски отношения, каквито са сделките за износ на електричество, с междудържавните отношения. Още през 1998 г. ние предупреждавахме за това, каза Овчаров.

Писмото от турската електропреносна компания, с което тя съобщава, че едностранно ще прекрати дългосрочния договор за внос на електроенергия от България в 0,00 ч. на 16 април, е получено в НЕК на 11 април, петък. Оттам уточниха, че искането на ТЕАШ се основава на клауза от договора, визираща неизпълнение на останалите два инфраструктурни проекта, съгласно споразумението между правителствата на България и Турция от 1998 г. На основата на междуправителственото споразумение, България получи правото да изнася за 10 години ток за Турция / до 2008 г. / по цена 3,5 цента на киловатчас, а Турция - да посочи свои фирми, които да участват в енергийния проект "Горна Арда" и в изграждането на магистрала "Марица".

На основата на това споразумение и подписаните по-късно отделни договори, Турция посочи компанията "Джейлан" за партньор на НЕК в изграждането на "Горна Арда". Бе създадено и специално дружество - ХЕК "Горна Арда", което трябваше да осъществи инвестиционния енергиен проект. Скоро след това компанията на Махмуд Джейлан изпадна в сериозна финансова криза и през изминалите 5 години не успя да предостави никакви средства за задвижването на проекта, а според споразумението трябваше да участва като основен инвеститор в него. Всички подготвителни работи по проекта за каскадата досега са финансирани само от НЕК, общият размер на средствата е 21 млн.щ.долара.

От 2 години България се опитва да намери сериозен инвеститор за проекта, вече е заявено желанието на италианската "Енел" да се включи в него. От "Енел" обаче не желаят да сътрудничат с Джейлан заради финансовите му проблеми. През същия период от време българската страна в смесеното дружество ХЕК "Горна Арда" безуспешно се опитваше да изхвърли от него Махмуд Джейлан на основанието, че не е изпълнил нито един от поетите ангажименти.

През лятото на 2002 г. той предложи да участва в проекта съвместно с друга турска компания - "Айдениз груп", но с условието финансирането да се осигури от НЕК, чрез печалбата от договора за износа на електроенергия. Пак през миналата година тогавашния турски вицепремиер Месут Йълмаз лансираше фирмата "Гамма" за участник на мястото на Джейлан.

Последните маневри на Джейлан в София подкрепени от министър Калчев

Според Никола Николов от СДС, ако бъдат спрени едностранно доставките на ток, това означава, че се водят задкулисни преговори за лобиране в инфраструктурните проекти. "Истината е, че проблемът с българската енергетика, ако Турция не купува ток, е много сериозен. Всякакви задкулисни лични договорки, участия на отделни министри, а не обща позиция на българското правителство, само ще навредят на националния интерес", допълни Николов.

Последният опит на Джейлан да лобира в София за оставането си в проекта бе преди няколко дни. С посредничеството на министъра на администрацията Димитър Калчев, той е разговарял неофициално с енергийния министър Ковачев. За визитата на Джейлан се разбра случайно, когато бе засечен от репортери да излиза от сградата на Министерския съвет. Първото обяснение на шефката на правителствения пресцентър Цветелина Узунова бе, че той се е срещнал със съветника на премиера Ник Маринов. По-късно стана ясно, че срещата всъщност е била с министър Димитър Калчев. Същият ден и от енергийното, и от регионалното министерство отрекоха Джейлан да е имал срещи в тези ведомства.

Вчера обаче бе потвърдено, че с посредничеството на Калчев, Махмуд Джейлан все пак се е видял с енергийния министър, макар и неофициално. Пред БНР тази сутрин Калчев заяви, че Джейлан е негов добър познат, както и на земеделския министър Мехмед Дикме. Турският бизнесмен е разговарял и с двамата при последното си посещение в София. Калчев не уточни защо е била необходима неговата намеса, за да организира среща на Джейлан с Ковачев, обаче поясни, че на разговора между двамата, на който министърът на администрацията също присъствал, Джейлан е обещавал да намери финансиране за участието си в поректа "Горна Арда" от сериозни външни финансови институции.

И аз, и други министри, които познаваме Махмуд Джейлан, сме впечатлени как той успя да се измъкне от финансовата криза, в която бе изпаднал, в никакъв случай не може да се каже, че той се е опитвал да ни извива ръцете, заяви Калчев.

"Не виждам защо трябва да се сменя "Джейлан", след като се стабилизира в Турция. За мен по-важният въпрос е не с "Джейлан" или без "Джейлан", а как да се финансира проектът", каза още Калчев. Според него смяна на Джейлан води след себе си промяна в междудържавното споразумение.