Господ ще съди корумпираните магистрати

Очаква се приемането на четвъртата поправка в конституцията. Засяга ли тя по някакъв начин независимостта на съдебната власт?

Аз не искам да разглеждам промените в съдебната власт от гледна точка на това дали засягат нейната независимост, защото след това веднага ни обвиняват – вие само си пазите независимостта и никой не може да ви пипне. Далеч съм от мисълта, че някой иска да ограничи независимостта на съдебната власт, реформирайки я. За мен целта на цялото общество и на самата съдебна система е тя да стане по-добре работеща. И тук въпросът е - има ли ефект от четвъртата поправка или няма. Моето мнение за така наречения Инспекторат към Висшия съдебен съвет (ВСС) е еднозначно, категорично и непроменимо – никакъв ефект няма да има от създаването му. Такава беше и идеята за импийчмънта – с нищо нямаше да допринесе за ефективността и по-доброто функциониране на съдебната власт.

Промените, които сега се предлагат, доразвиват правомощията на ВСС като целта е да се получи баланс с правомощията на министъра на правосъдието. Аз приемам тези поправки, но пак казвам, че са само технически и от тях реално нищо не следва. Възможността да се прекратява предсрочно мандатът на член на ВСС поради уволняването му от съдебната система заради уронване на нейния престиж е добро предложение, тъй като досега такава възможност нямаше. Истинската стъпка обаче, която в пъти ще подобри работата на съдебната система, е регламентирането на постоянно действащ ВСС.

Това може да се направи по начина, по който сега се назначават инспекторите в Министерството на правосъдието. Членовете на съвета ще се избират за мандат от пет години, като местата им на магистрати ще се пазят, но те няма да правораздават докато са в този орган. Ще получават заплати само за работата си като членове на ВСС и за нищо друго. Бюджетните разходи бързо ще бъдат компенсирани, защото няма да се дават куп пари за командировъчни и бензин за пътуването до София на членовете на ВСС от провинцията.

Какво ще последва от това?

Първо, тези хора ще си вършат работата. Сега как да работят ефективно? Как може един съвестен човек да си изпълнява истински задълженията и като съдия, и като член на ВСС? Тези хора не могат да бъдат ефективни и на двете позиции. Все едно някой да е министър, но само в четвъртък, а през останалото време да прави нещо друго.

Има контрааргумент на тезата за постоянен ВСС, че тези хора ще се откъснат от системата.

Ако искат. Кои хора от системата предлагат кандидатурите си за ВСС? Тези, които искат да заемат властови позиции. Направете една хронология от първия ВСС в България след 10-ти ноември и ще видите, че всички станаха началници. Те първо станаха членове на ВСС и после станаха началници - с малки изключения. Въпросът е защо някой иска да отиде да работи в съвета. Ако тази идея се реализира, членовете трябва да се избират след като те самите са направили своя избор, че искат да работят и да допринесат с нещо за самата съдебна система. Правораздавал си 15 години, каквото е изискването по закон и след това си казал – искам да отида там, за да дам нещо на тази система. После ще се върна, защото мястото ми се пази. Т.е. отивам там, защото искам да дам нещо на тази система, а не, за да ставам началник.

И последният аргумент, но не и по важност – когато отида там, аз ще стана наистина независим. Сега основната критика към ВСС, която залегна и в идеята за импийчмънт, е: “Тези как ще ги сменят, след като един до друг там стоят хора от един и същи съд? Те смеят ли да гласуват срещу началниците си?”. Когато един съдия от ВАС отиде в постоянно действащ ВСС, той изобщо няма да се интересува кой е председател на този съд. Когато му свърши мандата, председателят вече може да е друг.

Който иска да бъде добър съдия или прокурор, нека си стои на мястото. ВСС няма нужда от 25  говорители и от това да се обсъжда кой колко е велик и какви права му се полагат. Каква полза има от това съдебната власт?

Сериозен упрек към колегите.

Имаше и друг упрек срещу постоянно действащия ВСС – че от съдебната квота щели да дойдат само някакви посредствени провинциални магистрати. Няма да цитирам кой го каза. На нас не ни трябват някакви вождове, нужни са ни администратори.

Членовете от парламентарната квота обикновено са професори и практикуващи адвокати. С постоянния ВСС на адвоката ще му бъдат запазени правата, но той няма да се явява по дела и да гласува за повишаването на един съдия, пред който в същия ден ще се яви да пледира. И при тези условия, ако искаш, ставай член на ВСС. Ако някой не иска, няма как парламентът да го избере.

Създава се впечатление, че управляващите водиха някакъв диалог с Брюксел, но пренебрегнаха вътрешния дебат.

Щях да съм доволен, ако имаше диалог с Брюксел, но ме е страх, че що се отнася до промените в конституцията, диалогът протича малко странно. Брюксел казва – вашата съдебна система не работи, което е факт. Какво правите? Българските политици отговарят – според нас, трябва да приемем нов закон, нов ГПК, нов АПК… Брюксел казва – добре. След това европейският чиновник си слага нашия план в тефтера и когато срокът мине, той пита, а вие приехте ли този закон, например ГПК, защото тук сте написали, че трябва да го приемете. После идват нашите политици и заявяват – Европа иска нов ГПК. Ние казваме – не става толкова бързо, това е сложен проект ще се обърка нещо. Как не става – Европа го иска. Ето това е диалогът.

Обществото трябва да знае, че ако диалогът с Европа беше такъв, че поне да се казва и да се знае от какво наистина има нужда системата, щеше да е добре. Ако имаше диалог с обществото и диалогът с Европа щеше да върви много по-добре. ЕС не знае от какво наистина има нужда съдебната ни система. Европа иска просто тази система да работи.

В едно свое изявления вие казахте, че съдебната ни система след 89-та година е станала твърде независима и е започнала да зависи от определени политически и икономически кръгове. Къде я виждате тази зависимост?

А вие не я ли виждате?

Питам вас?

Аз казах, че съдебната система не само бе направена независима, тя бе направена безконтролна. Балансът между властите – независими, но и самоконтролиращи се, бе нарушен. Аз си го обяснявам с комплекса, който имахме по време на тоталитарната власт. По време на тези години ние само можехме да си мечтаем за европейски съд и най-хубавите наши намерения ги изляхме в конституцията. След това обаче вече нямаше механизми, чрез които на съдебната власт да ѝ въздействат другите власти. Същевременно системата се сдоби с огромна власт, защото обществото стана правово и всичко вече подлежеше на съдебен контрол. Правейки тази конституция, никой не е предполагал как ще се развият нещата и че съдебната система наистина ще стане безконтролна.

След като няма как институционално да бъдат контролирани, съвсем нормално е част от тези магистрати, защото те също имат своите материални нужди и имат семейства, да станат зависими от други нерегламентирани интереси – политически и икономически. За мен това е един обективен процес, който е съвсем нормален. Не може цялото общество да е болно, а съдебната система да е честна и неподкупна. Това е абсурд. Защо чиновникът може да бъде подкупен, бизнесменът да не спазва правилата, а съдията да е чист. Този човек къде живее?

Съвсем нормално бе сивата икономика да се прехвърли в съдебната система, т.е. най-добрите адвокатски къщи да не бъдат непременно съставени от най-добрите професионалисти, а да имат подстъпи до съответни хора и да носят куфари. Бизнесът започна да използва не адвокатски услуги, а посреднически услуги. Това е лошо от всякаква гледна точка.

Кога съдебната система ще започне да говори с конкретни имена? Не се ли познавате помежду си?

Познаваме се добре, но ако аз ви кажа 5-10 имена, които знам, утре ще вляза в затвора за набедяване. Няма как да докажа твърденията си. Не само аз знам – всички ги знаят.

Имаше призив от главния прокурор Борис Велчев да бъдат казвани тези неща?

Кой е Велчев? Добрият цар – Господ? Няма как. Самата система е била загнила... Ние с него сме говорили за тези магистрати, с имена, но какво може да направи сега Борис Велчев, след като няма доказателства… Но аз си мисля, че тази практика свърши... Свърши не защото самите хора станаха по-добри, а защото се получи някаква обществена нетърпимост. Това е феноменът. Мисля, че заради това обществото ни не само влезе в Европа, а и вече е достойно за там. То самото разбра, че това вече не му е нужно, както не му е нужна и самата сива икономика… Хората разбраха, че им е нужна една предвидима съдебна система, дори и тези, които си отглеждаха собствени магистрати. Те разбраха, че това не само е нож с две остриета, но и че едното острие е по-остро от другото.

Позициите се сменят- когато аз съм на власт, съответният магистрат ме слуша и ми се радва и аз съм добре, но после слизам от власт и същият този магистрат ми реже главата с помощта на други властимащи. Когато съм бизнесмен и решавам да мина по-леко и си платя, на мен ми е добре, обаче този, който вземе пари от мен, ще вземе и от другия. Получава се тайно наддаване.

Обществото излезе от прехода и има нужда от ясни правила. За това съм оптимист. Песемист съм обаче, че тези корумпирани хора, които са навсякъде, в целия социален живот, ще ги хванем. Никой няма да си признае, че е давал пари, както никой няма да си признае, че е взимал. Тези, които хващаме с белязаните пари, са дребните рекетьори. Такава е обстановката. Който взел – взел, Господ ще ги съди. Знам, че звучи ужасно. Аз знам имена, гледам ги тези хора с години - имената се знаят, знае се къде е обслужването на гише, но когато няма доказателства, няма и присъди. Иска ми се тези неща да се забравят от тези хора и това да не се случва.

Това звучи като амнистия?

Така е, но няма какво да се направи. Реформата в съдебната система обаче трябва да продължи с ясното разбиране, че са нужни ясни правила. Контролът се засилва и на тези, които искат да бъдат амнистирани, ще им се наложи да се откажат от това, което са правили по-рано. Ако не ги хванат – Господ да ги съди.

За да няма среда за корупция, трябва има богата тълкувателната дейност. С новия Административно -процесуален кодекс се засилва до крайност тази дейност. Всеки може да сезира върховния съд за противоречива практика. Тази дейност опира отново до непримиримостта, защото всяко отклонение от ясната практика води до съмнения за нещо друго. С ясните правила и ясното тълкуване ще се създаде и предвидима съдебна система.