Дойче Веле:

Гръцките медии се самоликвидираха

Гръцките медии се самоликвидираха

Реномирани вестници спират да излизат, телевизии съкращават заплатите на персонала драстично, а журналистите се радват, че изобщо имат работа. След години на тлъсти облаги и клиентелизъм медиите в Гърция са на колене, пише в четвъртък Дойче веле.

Изданието дава за пример реномираният атински всекидневник "Елефтеротипия", който е пред закриване. Редакторите не са получавали заплати от август 2011 година насам. От края на декември вестникът не излиза. Отпечатан беше само един плакат за стачката на редколегията. Потенциални инвеститори сигнализират готовност да купят вестника, но издателството обяви неплатежоспособност. Основаният през 1975 година "Елефтеротипия" минава за либерален вестник.

"Мениджмънтът на изданието претърпя пълен провал, а и от дълги години насам практикува клиентелистка политика", казва журналистката Валя Каймаки и добавя: "Още когато ме назначаваха, поверително ми съобщиха, че вестникът всъщност е държавна фирма, а това ще рече, че се назначават и близки и роднини, без всякаква квалификация. Така се създава една малка клика, чиито членове често си докарват до 30 000 евро на месец."

Валя Каймаки започва работа във вестника през 1998 година след дипломирането си във Франция. Постепенно се издига да главен редактор на гръцкото издание на "Le Monde Diplomatique". Валя Каймаки е свидетел на "златните" години на медиите в Гърция, когато известни и неизвестни издатели се напечелиха от най-разнообразни, често пъти съмнителни източници, след което създадоха собствени телевизионни и радиокомпании.

"Това беше един балон, който все някога трябваше да се спука", казва Валя Каймаки. Медиите не упражняват демократичен контрол, а се месят в политиката и икономиката. Но и зле платените журналисти не протестират. "Повечето от тях бяха доволни, че изобщо имат работа", разказва бившата редакторка.

Коренът на злото за гръцката журналистика е в силното влияние на държавата и мощните държавни фирми, казва икономистът Атанасиос Папандрополус, който е председател на гръцката група в Европейското журналистическо сдружение. Много издатели и журналисти занемаряват задължението си да упражняват обществен контрол, само и само да не загубят държавните фирми като рекламодатели. "Медиите в Гърция са силно зависими от държавата, защото тя контролира над 50 процента от рекламния пазар", казва Папандрополус.

"Регионалните вестници зависят силно от държавната реклама, въпреки че Сметната палата многократно е порицавала тази практика. Много журналисти заработват допълнително в държавни банки или държавни фирми като "консултанти". Затова не е учудващо, че информират за корупцията и пилеенето на държавни пари само повърхностно или дистанцирано", казва Папандрополус.

В миналото държавата щедро субсидираше и пенсионно-осигурителните каси на журналистите. "Ако страдащата от хроничен дефицит пенсионна система не бъде спешно реформирана, днешните журналисти ще трябва да се задоволят в бъдеще с нищожна пенсия от 180 евро месечно", твърди Папандрополус.

Качеството на журналистиката също страда от кризата. "Днес се налага да работим с армия от нискоквалифицирани и зле платени журналисти, които се борят за оцеляване", казва той. Не е чудно, че много от тези хора възприемат журналистиката единствено като източник на пари. Прогнозата на Папандрополус за бъдещето не е особено оптимистична: едва след около 10-15 години можело да се очаква истинско "пресяване на плявата от просото".

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?