Гръцкият парламент одобри спасителния план

Със 155 срещу 138 гласа при явно и поименно гласуване гръцкият парламент одобри радикалния и крайно непопулярен план за икономии, поставен като условие от международните кредитори за продължаване на финансовата подкрепа и избягване на първия банкрут на държава от еврозоната и предизвикал масови протести, съобщи Ройтерс.

Малко преди гласуването да започне премиерът Георгиос Папандреу се ангажира да "направи всичко, за да избегне неплатежоспособността на страната", съобщиха информационните агенции.

"Няма план Б за спасяването на Гърция извън приемането на плана", подчерта Папандреу от трибуната на парламента. "Да наравим всичко, за да избегнем неплатежоспособността на страната", призова той, посочвайки конкретно опасността от невъзможност да бъдат изплатени заплатите и пенсиите.

Премиерът Георгиос Папандреу разполагаше с крехко мнозинство от 155 от своята социалистическа партия ПАСОК в 300-местния парламент. Консервативната опозиция предварително категорично отказва да подкрепи мерките, въпреки призивите от ЕС за национално единство.

В края на краищата един депутат - социалист гласува срещу плана, но негова колега от консерваторите се осмели да пренебрегне мнението на своята партия Нова демокрация и гласува "за" плана.

Депутатът от ПАСОК Панайотис Курублис заяви преди да гласува, че "не може да приеме шантажа" от страна на еврозоната, да избира между фалита на страната и приемането на "несправедливия" план и затова го отхвърля. За сметка на това обаче Елза Пападимитриу от Нова демокрация гласува "за". Курублис бе веднага изключен от партията си.

Друг социалист - Александър Атанасиадис, който бе заявил по-рано публично, че ще гласува против плана, промени мнението си и каза, че е бил убеден от речта на  премиера Георгиос Папандреу на трибуната и затова подкрепя плана. Той е избран за депутат от Козани, в северозападна Гърция, където се намира голям филиал нва държавната електрическа компания ДЕИ.

Четирима депутати от консервативната партия се въздържаха.

Центърът на Атина втори ден е като бойно поле

По време на гласуването протестиращи гърци нападнаха сградата на министерството на финансите, намиращо се на площад Синтагма, близо до сградата на парламента. Около 30 души с тояги и железни пръти атакуваха министерството, като изпочупиха прозорците на сградата. Те бяха отблъснати от полицията, която използва сълзотгворен газ и ги разгони в съседните улици.

Трима протестиращи бяха ранени в инцидента, станал малко повече от два часа след сблъсъците между полицията и демонстранти, които преминаха през загражденията пред парламента на площад Синтагма.

След гласуването протестиращи се качиха по стълби и нахлуха на първия етаж на офис сграда на площад Синтагма и се опитаха да я подпалят, съобщиха очевидци, цитирани от Ройтерс. Около 30 протестиращи влязоха в сградата, в която се намира клон на втората по големина гръцка банка Юробанк. Те бяха разпръснати от силите за борба с безредиците, които успели да ги спрат преди да подпалят офисите.

Сградата се намира на площад Синтагма пред парламента, където стотици демонстранти с качулки, които хвърляха камъни, влязоха в сблъсъци с полицията.      Един от луксозните хотели на площада в центъра на Атина е бил евакуиран като предпазна мярка.

В сряда засега 34 души, от които 19 полицаи, бяха приети в болници в резултат на сблъсъците, а полицията арестува трима души.

Вчера ранените бяха 46, 21 от които полицаи, а най-малко 14 души бяха арестувани.

Кулминация на протестите ще бъде организирания в сряда вечер от Профсъюза на държавните служители (АДЕДИ) и Обща конфедерация на труда (ГССЕ) митинг.

Какво означава приетият план

Одобрението на плана отваря път за отпускането на петия транш в размер на 12 милиарда евро от миналогодишния спасителен заем за страната на обща стойност 110 милиарда евро, както и за приемането на нов план на приблизително същата стойност.

Все пак според Ройтерс въпреки днешното гласуване остава рискът законодателите да отхвърлят отделни елементи от плана утре, когато ще бъдат гласувани конкретизиращите го законопроекти, свързани с повишаване на данъци и приватизация на държавни активи.

Днес гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос изрази убеденост, че това няма да се случи и в четвъртък законопроектите също ще бъдат подкрепени.

Гласуваните мерки за затягане на коланите предвиждат икономии от 28.4 милиарда евро, увеличаване на данъци и привличане на други 50 милиарда евро от приватизация.

По-конкретно планът включва:

- Намаляване на разходите на държавата с 14.3 милиарда евро и привличане на други 14.1 милиарда евро до 2015 г. с цел тази година бюджетният дефицит да падне под три на сто.

- Държавата ще наложи "данък солидарност" от един до четири процента на най-високите заплати. За министри, депутати и други категории държавни служители с високи доходи, този данък ще бъде пет на сто.

- Увеличаване с 300 евро годишно на данъците на свободно наетите, като адвокати и шофьори на таксита.

- Намаляване на прага на необлагаемия минимум от 12 000 на 8000 евро на година, с изключение на служителите на възраст под 30 години и пенсионерите, и създаване на специален имотен данък за собствениците на имоти на стойност над 200 000 евро.

- Увеличаване на данъците за луксозни стоки, като яхти, басейни и мощни автомобили. Отваря се възможност за легализиране на незаконно построени обекти след изплащането на съответни глоби и се премахва голям брой случаи за избягване на данъци.

- ДДС за барове и ресторанти се увеличава от 13 на 23 на сто и се засилва борбата срещу данъчните измами и работата на черно.

- Държавата иска да премахне постовете на 150 000 държавни служители, 25 процента от общия брой, на които няма да бъдат подновени временните договори, а нови наемания на работа ще се правят в съотношение 1 на 10 души, излезли в пенсия. Заплатите, намалени средно с 12 процента миналата година, отново ще бъдат орязани, макар че все още не се знае новия процент за намаляване.

- Ще бъдат премахнати различни социални бонуси, за да бъдат спестени четири милиарда евро до 2015 г. Също така тази година субсидиите ще бъдат намалени с 500 милиона евро, а до 2015 г. с други 855 милиона евро чрез сливане на училища, болници и полицейски участъци.

- Разходите за здравеопазване ще бъдат намалени до 2015 г. на 2.1 милиарда евро чрез рационализиране на медицинските предписания и използване на по-евтини лекарства.

- За първи път през последните 30 години ще бъдат намалени военните разходи, които в момента са на най-високо процентно равнище между европейските страни членки на НАТО, около четири процента от брутния вътрешен продукт, макар че много анализатори смятат, че реалната стойност е по-висока. Общо ще се спестят 1.2 милиарда евро до 2015 г. и ще се анулират поръчки за въоръжение на стойност други 830 милиона.

- Публичните инвестиции ще бъдат намалени с 850 милиона евро тази година.

- През 2011 г. правителството в Атина иска да инкасира пет милиарда евро от продажбата на монопола в организацията за спортни залагания ОПАП, Постбанк, компанията за управление на водите със седалище в Солун, и в дружествата за управление на пристанищата в Пирея и Солун.

- Между 2012 г. и 2015 г. ще бъдат получени други 45 милиарда евро чрез приватизация на компанията за управление на водите в Атина, на рафинериите, на предприятията в електрическата сфера, АТЕбанк (специализирана в областта на земеделието), както и на администрацията на пристанищата, летищата, магистралите, правата за експлоатация на мините и на движимо и недвижимо имущество на държавата.