С възпоменателна церемония в София пред паметната плоча и параклиса в градинката на НДК беше почетена паметта на жертвите на комунистическия режим. Първи февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на режима.
Това е черна дата в историята на Европа, в световната история, защото се избиват хора, защото е била избита част от нашата нацията, от нейния елит, каза вицепрезидентът Маргарита Попова, която присъстваше на възпоминанието.
Тя допълни, че по време на комунистическия режим са потъпкани ценности, идеи, биографии. Така се прекъсва национална история и национална памет, това е една от злините на комунистическия режим, каза Попова.
Как в днешния ден да има чувство за справедливост след като в резултат на насилствено прекъснатото ни историческо развитие основни ценности бяха несправедливото разпределение на власт и на блага, посочи Попова.
Няма как да искаме да се възцари чувство за справедливост, докато не споделим общи ценности, докато всички без лицемерие не признаем кои са общите ценности, а всъщност единствената, голямата ценност това е човекът и неговата свобода, но те не бяха в листата и в регламента на живота, който живяхме до 1989г., каза вицепрезидентът.
Затова трябва да помним и да припомняме, да пазим, да знаем. Никой няма право да преиначава историята, да я пренаписва, каза още Попова.
Сред присъствалите на церемонията пред мемориала на жертвите на комунистическия режим бяха президентът (1990-1997) Желю Желев, заместник-министърът на отбраната Августина Цветкова, съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров и заместник-председателят на парламентарната група Иван Иванов, лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев, председателят на партия "Свобода и достойнство" Корман Исмаилов и основателят на партията Касим Дал, посланикът на Франция у нас Филип Отие, граждани.
По време на атеизма, както вярващите наричат комунистическия режим, най-много е пострадала интелигенцията, както и духовниците - архиереи, монаси, монахини, православни християни и послушници, коментира пред журналисти наместник-председателят на Светия синод Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, преди да отслужи в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" панихида в памет на репресираните и загиналите по време на комунистически режим.
Ние никога не сме забравяли да споменаваме пострадалите от атеистичния режим в своите молитви, както и да се стараем да съберем сведения, защото е необходимо да разберем кои наистина са пострадали за вярата, заяви митрополит Кирил.
Според него това е признакът, по който трябва да се канонизират някои, които са Свети мъченици и изповедници, за които са казва, "че са пострадали до кръв, но заради вярата, не заради друго", защото има случаи, които трябва да се разграничат.
Това е следващото, което се надявам, че Светият синод в скоро време ще направи, но ние винаги сме се молили за тези пострадали, измъчени, убити по време на атеизма, каза наместник-председателят.
Почти няма духовник, който да не е бил репресиран по време на атеистичния режим и да не му е било забранявано да служи, да изповядва, да проповядва, заяви митрополит Кирил. "Църквата беше ограничена в самия храм, не ни даваха да извършваме опела на гробищата, да правим помени, нощно време кръщавахме, даже деца на величия на партията", каза наместник-председателят на Синода.
Митрополит Кирил коментира, че "във всичките си старания атеизмът не е успял да пречупи БПЦ и духовенството, което е служило достойно, извършвало е Светите тайнства и проповеди, и духовно е обгрижвало православните християни.
Попитан възможно ли е Светият синод и БПЦ да канонизират някои от духовниците, наместник-председателят отговори, че това трябва да стане, особено когато се намерят всички основания, но добави, че има такива.
На въпрос за конкретни имена на духовници, митрополит Кирил каза, че те са много, но сред тях са бивши протосингели във Видин и София, и на други места.
По ирония самият митрополит Кирил е бил нещатен сътрудник на Държавна сигурност по времето, когато, по думите му, църквата е била притисната, мачкана и маргинализирана в обществения живот.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
88 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
а на днешниа геногид и репресии ще чествате ли?Арепресиите чрез ДНСК и РДНСК,затунали в лаи.а с корупзиа и далавери?
За тези, които се интересуват, ето малко информация за събитията, довели до бомбардировките. Това е мой постинг в предишна тема на Медиапул:
Истината е даже още по-фрапираща отколкото си мислите. Вярно е, че през декември 1941 сме обявили война на Америка БЕЗ ВСЯКАКВО ОСНОВАНИЕ И ПОВОД, без абсолютно нищо да са ни направили и без да сме били длъжни.
Въпреки това обаче, Америка не ни е закачала цели две години -- чак до зимата на 1943, когато са първите бомбардировки. Какво ги е предизвикало? Ами... …
пак нашето поведение. Малко по-рано, през лятото на 1943, съюзниците правят първия опит да бомбардират нефтените рафинерии в Плоещ, Румъния. По-точно, правили са опити и преди това (1942), но за целта са летели от Кипър(?) над Турция и Черно море, така че не са минавали над нас. Този маршрут обаче е бил прекалено дълъг и неефективен и са се отказали от него.
Но след като през 1943 съюзниците овладяват южна Италия, вече става възможно да се правят по-къси полети от там през Албания, българската окупационна зона в Македония и над самата България. Разбира се, в нормални условия (ако нямаше състояние на война между нас и Америка), навлизането на самолетите над наша територия щеше да е акт на агресия и щяхме да имаме основание да се защитаваме. Но след като войната вече е била факт (виж първия абзац), американците са имали ПЪЛНО ПРАВО ДА НАВЛЯЗАТ В НАШЕТО ВЪЗДУШНО ПРОСТРАНСТВО. И въпреки това те не са имали никакви враждебни намерения спрямо нас, просто са искали да стигнат до Плоещ.
Проблемът е, че нашите власти, не знам дали под натиск от германците или по собствена глупашка инициатива, решават да нападнем американските бомбардировачи. Не успяваме (или по-скоро не ни стиска) да го направим на отиване, т.е. когато самолетите летят в организирани формации и са в състояние да се защитават, но затова пък сме ги нападнали НА ВРЪЩАНЕ.
Над Плоещ американците са се сблъскали с неочаквано силна германска отбрана (германците отчаяно са защитавали единствения си източник на нефт), в резултат на което много от оцелелите самолети са имали тежки повреди, а сред екипажите им е имало много ранени. Формациите са били разкъсани, т.е. на връщане самолетите са летели поединично и неорганизирано, опитвайки се просто да се върнат в базите си в Италия. Някои от самолетите все още са носели част от бомбите си, и за да намалят теглото си, са ги хвърлили над българска територия (например в Русенско). Тези бомби не са причинили почти никакви щети, което значи, че нарочно са били изхвърлени над ненаселени места – дори и при тази критична ситуация американците не са искали да ни закачат.
Тук обаче са се задействали нашите хероични въздушни асове и зенитна артилерия. Нападнали сме самолетите подло в гръб, когато са били силно отслабени и дезорганизирани, и (ако не се лъжа) сме успели да свалим няколко от тях (над Врачанско). Тази бандитска и с нищо не предизвикана акция на нашата държава всъщност е основната причина няколко месеца по-късно да започнат бомбардировките на София и други наши градове – в частност на Враца (ясно защо).
Накратко, не само сме им обявили с нищо непредизвикана война, но и след това СМЕ ГИ НАПАДНАЛИ по изключително подъл и гнусен начин, и така сами сме си изпросили не само бомбардировките, но и негативното отношение на западните съюзници след войната. Интересното е, че този епизод е бил потулен от последвалия комунистически режим, вероятно защото войната на лошата "фашистка" България срещу американците е противоречала на следвоенната комунистическа митология.
за 83:
Пристрастен съм към истината, такава каквато съм я открил докато съм чел исторически данни по въпроса. Това че не споделям твоето мнение, не значи че съм невеж или че заблуждавам. Къде пише че ти си последната инстанция?
За бомбардировките. Не съм казал че ги оправдавам, казах че са били предизвикани от поведението и решенията на нашето правителство. Америка е била единствената непредубедена към нас и нямаща апетити към нас велика сила, единственият ни потенциален защитник от агресията на …
Сталин. И нашето мъдро правителство е успяло да настрои Америка срещу нас. Това е довело не само до бомбардировките, но и е било една от причините за съвецката окупация и за последвалия тоталитарен режим.
Оправданията тип "такова беше времето" сме ги чували вече – така Добри Джуров оправдаваше участието ни в агресията срещу Чехословакия през 1968.
Впрочем на теб какво ти влиза в работата какъв съм? А ти българин ли си? Това ли е за теб критерият за българщина – да мразиш гадните американци и да защитаваш тези, които са ни вкарали във война с тях? Направо можеш да кандидатстваш за член на Единна Русия (партията на Путин) – много ще ти се зарадват.
78,Не си струва да ти се отговаря, защото в усилията си да заблуждаваш, демонстрираш все по-голямо невежество и пристрастие.Все пак, за първи път срещам българин в твое лице, който да оправдава варварските американски момбардировки на София и за това да обвинява българските държавници.Сигурно ще кажеш, да би мирно стояло, не би чудо видяло и пак ще сгрешиш.Защото тогава времената са били такива,че и мирно да стоиш, пак чудо ще видиш.Впрочем ти въобще българин ли си?
№75, нито ще те разпъвам на кръст, нито ще те псувам или ругая, а ще ти се присмея за евтиния пропаганден комунистически трик, който прилагаш.Прочетохме мнението на един "обективен антикомунист", който си признава колко жестоки са били антикомунистите преди 9.9.1944г.Пропуснал си да кажеш,че дядо ти като фашист съвсем справедливо е утрепан от комунистите.Смешник.
#77 допускам че сте прав/а в контекста на статистиката! Аз съм 75! От хуманен ъгъл обаче, едва ли има резон един ужас да се съпоставя с друг по-голям ужас - всичко е УЖАС, както каза полковник Курц предсмъртно ... мъчно ми е за българина, мъчно ми е за съдбата на България, тъжен ми е ХХ век и най отгоре ми е мрачно за човешкия род въобще! видяхте ли Джанго на Тарантино - много лоша карма за доста кратко време! Искам ерета на Водолея сега и веднага! Най вероятно съм смешен за повечето, остарявам и ставам старомоден! Моля за прошка!
До №79 "Ненавиждам мнението на моите опоненти, но живота си давам те да могат да го изказват СВОБОДНО" - цитирам стария Ейб Линкълн! Споделих във форума една гледна точка и като моя тя е 100% валидна - съм екзистенциалист! и станах пишман! Цялото ми семейство е с твърди анти комунистически убеждения и вече съм атакуван (съвсем по балкански) на персонално ниво. Ниска летва, Уви!
76, хаха, не е лошо ти (или дядо ти?) да си поговориш със 74, той питаше как може да се обвинява кой-ли-не, само не и прекият злодей. Дядо ти както е бил послушен поданик на режима преди девети и е плюел "измикяра Чърчил", след девети е продължил в същия дух, но вече освен да плюе Чърчил, паралелно е защитавал Сталин. Страхотно.