"Грекзит" би бил най-рискованият ход на Меркел на канцлерския пост в Германия

"Каквото счупиш, става твое" - с тези думи бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл предупреди тогавашния президент Джордж Буш преди нахлуването в Ирак. Спорно е дали някога ще бъде справедливо да се обвинява Ангела Меркел за това, че е "счупила" Гърция.

Но ако слабата брънка на еврозоната изпадне в дефолт тази седмица и след време бъде принудена да напусне единната валута, неизбежно гръцкият проблем ще "стане неин".

Решението да бъде оставена Гърция да си тръгне би променило из основи политическото наследство на германската канцлерка, която е най-влиятелният лидер в Европа.

От месеци Меркел, известна с предпазливостта си, се измъчва от въпроса дали да рискува евентуален "Грекзит" и да понесе финансовите, икономически и геополитически отрицателни последици от излизането на Гърция от еврозоната.

За разлика от финансовия си министър Волфганг Шойбле, който изпрати множество сигнали през последните месеци, че може да приеме да има еврозона и без Гърция, Меркел твърдо е решила да избегне такова развитие събитията, според най-близките ѝ съветници.

Ако Гърция все пак излезе от еврозоната, мнозина в Германия и в други страни ще обвинят левичарското правителство на гръцкия премиер Алексис Ципрас, дошло на власт през януари. То вбеси партньорите си с изменчивото си и противоречиво поведение по време на преговорите по дълга.

Призивът на Ципрас за референдум по последното предложение на Европа за спасителните заеми, отправен в петък - само няколко дни преди Гърция да остане без пари в брой, улесни 60-годишната Меркел да каже "Достатъчно!" и да заплаши, че ще дръпне шалтера веднъж завинаги.

На Меркел обаче ще ѝ се наложи, повече от който и да е друг европейски политик, да се справя с негативните последици от "Грекзит"-а и да отговаря на въпроса защо бедствието не е било избегнато.

Излизане на Гърция може да доведе до хуманитарна криза в южния край на Европа, да разпространи заразата в страните от еврозоната, които едва се окопитват след години на голяма рецесия, и ще разпали нов ожесточен дебат за политиките на строги икономии на Германия и за начина, по който Меркел се справя с кризата.

Ако позволи излизане на Гърция, това със сигурност би бил най-дръзкият ход, който е предприемала през близо десетгодишното си управление, много по-рискован от решението ѝ през 2011 г. да се откаже от ядрената енергия. В частни разговори Меркел е признавала, че най-големият ѝ страх е Германия да не бъде обвинена, че е "взривила Европа" за трети път за един век.

На фона на задаващия се референдум за членството на Великобритания в ЕС, безизходицата с Русия по украинския въпрос, трудността да се намери решение на кризата с мигрантите и нарастващата заплаха от ислямски екстремисти, евентуалният хаос в Гърция би изпратил на света плашещ сигнал за състоянието на Европа.

"Вътрешната криза в Европа се разразява в опасна и нестабилна геополитическа среда", написа неотдавна бившият германски външен министър Йошка Фишер в статия за сайта "Проджект синдикейт". "За да не се позволи разпадане на ЕС, трябва на първо място да се намери стратегическо решение на гръцката криза".

Откакто кризата в еврозоната започна в Гърция преди повече от пет години, критиците на Меркел я обвиняват в липса на цялостна стратегия. Канцлерката упорито държи на подхода си стъпка по стъпка да се раздават помощи срещу ангажименти за икономическа реформа и сериозно орязване на държавните разходи.

Някои икономисти и новото гръцко правителство твърдят, че тази стратегия е смазала Гърция, тъй като просто е била подпомагана, без да ѝ бъде дадена възможност наистина да се възстанови.

През последните седмици Меркел бе упрекната, че е оставила Шойбле да води преговорите с Гърция, макар и да е добре известно критичното му отношение.

Още през 2012 г. германският финансов министър твърдеше, че на еврозоната ще ѝ бъде по-добре без Гърция. В книгата си от 2014 г. "Стрес тест" бившият министър на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър описва като "плашеща" позицията, която Шойбле излага на среща с него на остров Силт в Северно море преди три години.

Трудно е да се вини Меркел, че не е настояла повече за задкулисно споразумение. През март, по време на първата визита в Берлин на Ципрас като премиер, тя прекара повече от пет часа с него, разисквайки точка по точка гръцките обещания за реформа по време на вечеря в канцлерството.

"Казахме на гърците, че ако предложат осъществим план, Меркел ще се бори за него", каза високопоставен представител след срещата.

Засега чувството, че тя е направила всичко по силите си, за да постигне сделка с Ципрас, и повсеместното мнение в Германия, че гръцкото правителство се е държало безотговорно на преговорите, вероятно ще осигурят силна подкрепа у дома. През уикенда политици от целия политически спектър се изреждаха по медиите да заклеймяват Ципрас и да подкрепят Меркел.

Влиятелни консервативни медии като "Билд" - вестника с най-голям тираж в Германия, и "Франкфуртер алгемайне цайтунг" застанаха зад нея, след като през последните седмици се питаха дали тя няма "да омекне" в последния кръг от преговорите.

Не е ясно обаче колко дълго обаче ще трае германският консенсус. Коалиционните партньори на Меркел от Германската социалдемократическа партия бързо ще се обърнат срещу нея, ако икономическите и финансови последици от "Грекзита" се окажат тежки. Германските съюзници в Европа и извън континента също може да започнат да поставят под въпрос действията ѝ за справяне с кризата.

САЩ са загрижени за геополитическите последици от излизането на Гърция от еврозоната във време на все по-големи глобални заплахи и по тази причина приканват задкулисно Меркел да задържи Атина във валутния блок на всяка цена. Американският финансов министър Джейкъб Лу се обади през уикенда на Шойбле, на френския си колега Мишел Сапен и на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, за да им окаже натиск да се споразумеят за "устойчиво решение" за Гърция, което включва облекчаване на дълга - стъпка, на която Меркел се противопоставя.

По-тревожно нещо от оплакванията на Вашингтон би било пропукването на европейския консенсус по гръцкия въпрос. Франция досега се застъпваше за следваната от Германия линия. Но на решителната среща на финансовите министри от еврозоната в неделя Франция се разграничи от Германия и другите страни и се обяви в подкрепа на удължаването на спасителния заем до произвеждането на референдум, казаха източници.

Франция бе смъмрена, а гръцкото искане за удължаване - отхвърлено. Сега Меркел, освен ако като по чудо в последния момент не бъде сключено споразумение с Атина, трябва да понесе последствията.

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли протестите за цените на горивата?