Гроздан Караджов иска ген. Борисов за свидетел срещу Чорни в съда

Софийски градски съд за втори път разпореди Майкъл Чорни да се яви лично в съдебната зала по делото за клевета срещу изпълнителния директор на фондация "Демокрация" Гроздан Караджов. Обвиняемият пък поиска главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов или шефът на Национална служба "Сигурност" (НСС) ген. Иван Чобанов да свидетелстват пред съда на следващото заседание на 5 октомври.

"Благодаря за доверието на г-н Караджов. Ако съдът ме призове като свидетел по това дело, аз ще се отзова," коментира ген. Бойко Борисов пред Mediapool.bg.

Изгоненият като заплаха за националната сигурност от България бизнесмен ще трябва да обясни лично по какъв начин е бил оклеветен в интервюто на Караджов по "Нова телевизия" от 18 октомври м.г., а шефът на фондация "Демокрация" - да каже кого е нарекъл "негодник".

Чорни заведе иск за 20 000 лева заради твърденията на Караджов, че руският бизнесмен има проблеми с много правораздавателни органи в доста държави. Той каза, че бизнесменът е изгонен от Великобритания, не е желан в Швейцария и Франция и че от години има забрана да напуска Израел. По думите му бизнесменът е "участвал в нечисти сценарии в ущърб на България". Изявленията бяха в отговор на твърденията на Чорни, че е бил изнудван да дари 200 000 долара на фондация "Демокрация".

Заради разпореждането на съда, адвокатите на Чорни Ботьо Ботев и Стоян Якимов внесоха молба на 4 март до НСС, Чорни да бъде пуснат временно в България за делото. "Става дума за еднократно допускане в страната по конкретно дело и по конкретно явяване в съда," обясни пред журналисти Ботев.

Днес, броени часове преди делото, от Инспектората на МВР се е получил отказ на молбата с аргумента, че разпореждането на съда не е задължително за МВР. Съдът задължава Чорни да се яви, но не и МВР да го пусне в страната, коментираха юристи.

На предишното заседание съдът отказа да изиска секретната преписка по обжалването на заповедта за изгонване на Чорни, затова адвокатите на Караджов настояха ген. Борисов да разкаже пред съда защо той е бил изгонен. По-късно те оттеглиха искането си, но ще продължат да настояват пред съда.

Караджов заяви, че ако не се допусне огласяване на мотивите в секретната заповед на НСС за изгонването на Чорни, той ще поиска от съда длъжностно лице от МВР - главният секретар Бойко Борисов или шефът на НСС ген. Иван Чобанов да потвърдят дали мотивите са в полза на изявленията му в ефир или са в полза на исковата молба на руския бизнесмен срещу него.

И двете страни настояха адвокатът на Майкъл Чорни, Тодор Батков, да свидетелства.

Според Караджов Чорни, който е в Израел, не е гледал интервюто му и то му е било предадено от трето лице. Шефът на фондация "Демокрация" поясни, че не се отказва от думите си и обеща на следващото заседание свидетели да представят доказателства, подкрепящи оценките му за Чорни.

На 5 октомври ще бъдат изслушани едновременно призованите и от двете страни свидетели. Защитниците на Караджов поискаха показания да даде и журналистът от в. "Капитал" Йово Николов, който по думите на Караджов е един от най-запознатите с дейността на Чорни.

В залата днес не се явиха като свидетели главният редактор на вестника на Чорни "Стандарт" Юли Москов и адвокат Тодор Батков, които бяха извън страната.

Ако до следващото заседание Чорни не може да се яви заради действащата забрана да влиза в страната, съдът може да поиска съдебна поръчка за разпит до Израел, както направи прокуратурата по делото, по което се проверява твърдението му, че е бил изнуден да преведе 200 000 долара на фондация "Демокрация".

ВАС отмени двете заповеди от 2000 г. за изгонването на Чорни, издадени от бившия директор на НСС ген. Атанас Атанасов, но още миналата година наследникът му ген. Иван Чобанов издаде трета заповед, в която отново административната мярка е заради заплаха за националната сигурност. Адвокатът на Чорни Тодор Батков подаде жалба и срещу тази заповед, но на 17 февруари т.г. тричленен състав на Административното отделение на Софийски градски съд прекрати делото по жалбата. Според съда, Законът за чужденците не допуска обжалване на административни мерки, наложени в интерес на националната сигурност.