Харченето на държавните пари става публично като при еврофондовете

Харченето на държавните средства ще стане публично като се заимства моделът на еврофондовете с информационната система ИСУН. Засега това е само идея, която е получила подкрепата на финансовия министър Симеон Дянков и няма яснота кога ще бъде въведена. Това съобщи министърът по еврофондовете Томислав Дончев по време на представянето на резултатите от гражданския мониторинг върху системата за публична информация на евросредствата ИСУН. Изследването е направено от института "Отворено общество" съвместно с Института за развитие на публичната среда.

ИСУН въведе нови по-високи стандарти по отношение прозрачността при усвояването на европейските средства, препоръчително е тези мерки да бъдат приложени и към всички останали публични финанси, независимо дали са европейски или национални, каза Георги Стойчев, директор на институт "Отворено общество". Според него принципите на прозрачност трябва да се приложат и по отношение на държавните фондове.

В момента единственият начин да се разбере за какво се харчат държавните пари е изпълнението на бюджета. Цифрите обаче са общи и няма конкретните проекти, както и движението по тях, каквато информация предоставя ИСУН. В системата има данни за седемте оперативни програми, които се финансират със средства от структурните и кохезионния фонд на Европейския съюз.

"Това, за което си мечтая, е системата ИСУН да не обхваща само европейското финансиране, а същите правила да важат и за цялото бюджетно финансиране", каза Дончев. Ако това не стане, остава усещането за двойни стандарти, допълни министърът по еврофондовете. Другата му мечта е всеки бенефициент да може да следи в реално време съдбата на искането си за плащане. Това ще подобри значително отчетността и отговорността на администрацията, смята министър Дончев.

Проектите по селската и рибарската програми все още са на тъмно

И ако за седемте оперативни програми е направен сериозен пробив и стъпка в правилната посока по отношение на публичността и прозрачността, не така стоят нещата с Програмата за развитие на селските райони и програмата "Рибарство и аквакултури", които се управляват от Държавен фонд "Земеделие". Това е един от сериозните недостатъци на системата, посочи Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Тя уточни, че двете програми не са включени в системата, защото те се финансират от европейския земеделски фонд. Министър Дончев пък обеща скоро да бъдат осветлени и земеделските европроекти.

Въпреки че земеделското министерство поддържа три интернет страници по Програмата за селските райони, на нито една от тях няма информация кой е спечелил проектите по съответните мерки, както и за хода на тяхното изпълнение. Едва от тази година на единия от сайтовете се качва обобщена информация за изплатените средства по мерки.

Иначе Програмата за селските райони си има своя система за движението на европроектите, която се нарича ИСАК. Тя обаче няма публичен модул и достъп до нея имат чиновниците от фонд "Земеделие".

Нередностите по европроектите и одитите остават тайна

Друг сериозен дефицит на информация в ИСУН са статусите на проектите, посочи Цонева. Тя даде пример с надписите "прекратен" или "временно спрян", от които не се разбира причината, поради която това е станало.

Няколко са причините, поради които един проект може да бъде спрян. Това са установена нередност, сигнал за нередност, като в част от случаите обикновено има съмнения за измама. Тогава те се предават на компетентните правоохранителни органи за разследване и поради тази причина няма как да обявим каква е нередността, обясни министър Дончев.

Одитните доклади за изпълнението на програмите пък не могат да се вадят публично, защото това е конфиденциална информация, а има и случаи, при които част от констатациите може да се окажат и неверни, мотивира се министърът по еврофондовете.