Хърватия подписа споразумение за асоцииране с ЕС

Днес в Люксембург хърватския министър-председател Ивица Рачан подписа с комисаря по външнополитическите въпроси на ЕС Крис Патън Споразумение за стабилизиране и асоцииране.

Така Хърватия, която заедно Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия образува групата Западни Балкани, стана втората страна след Скопие с такова споразумение.

Едновременно със споразумение за асоцииране Хърватия подписа и Временно споразумение, което дава възможност в частта на търговските отношения споразумението да започне да се осъществява от 1 януари 2002 г., като по този начин се избягва чакането всички 15 страни - членки на ЕС да го ратифицират.

Жак Вюненбюрже, който след мандата си в София бе назначен за ръководител на Делегацията на Европейската комисия в Загреб, заяви миналата седмица, че хърватското правителство през последните десетина месеци е осъществило голям напредък, така че с подписването на споразумението се отваря ясен път за присъединяване към ЕС.

Според изявления на хърватския министър-председател Ивица Рачан, евроинтеграцията на Хърватия ще протича с ускорени темпове, като страната разчита, че присъединяването към ЕС ще е "регата, а не керван".

В Загреб се чуваха силни протести срещу включването на Хърватия в една група със страни като Албания и другите бивши югорепублики, но правителството на Рачан успя да ги заглуши с аргумента, че след подписване на споразумението за стабилности и асоцииране Хърватия ще ги изпревари по пътя си към ЕС.

Категоричната оценка на Рачан е, че евентуално неподписване на Споразумението за стабилизиране и асоцииране е равнозначно на "политическо оставане на Балканите".

Обществената подкрепа за европейската програма на левоцентристка коалиция на Рачан е значителна, което личи както от слабата подкрепа за антиправителствения митинг миналата седмица, така и от лекотата, с която парламентът прие през септември рестриктивни мерки в социалната област.

Като основни трудности пред бързата евроинтеграция наблюдателите изтъкват вътрешни търкания в управляващата левоцентристка коалиция на Рачан, липсата на ясен план за развитие на страната, недостатъчни чужди инвестиции и безработицата от над 21 процента. Националната валута на страната - куна, обаче, е стабилна, а приходите от туризма се увеличават успоредно с бавно подобряване на общата макроикономическа картина.