Хърватия започва да съди свои военнопрестъпници

След дългогодишен външен натиск Хърватия най-накрая започна да съди за военни престъпления членове на собствените си сили, но напредъкът в раздаването на правосъдие вероятно ще бъде бавен след като години наред тази тема бе отбягва.

Първите заподозрени, които ще бъдат съдени, са бившият шеф на полицията в град Беловар, Североизточна Хърватия, и трима служители от специалните полицейски части. Срещу тях започна съдебен процес миналия петък. Те са обвинени в убийството на шестима заловени запасняци от югославската армия по време на войната през 1991 г.

Съдебният процес е първият от идването на власт на реформистката коалиция, която свали твърдолинейните националисти в Загреб през януари 2000 г.. Тя обеща да разследва всички престъпления, включително извършените от хърватските сили срещу етническите сърби, които през 1991 г. се разбунтуваха срещу независимостта на Хърватия.

Предишното националистическо правителство на президента Франьо Туджман, който почина преди две години, настояваше, че хърватите не може да са извършвали военни престъпления, тъй като само са защитавали своята страна от сръбските бунтовници, подкрепени от югославската армия.

Нещата започнаха да се раздвижват. Може би твърде малко и твърде бавно, но дори и това щеше да бъде невъзможно преди две години, каза Жарко Пуховски, шеф на хърватската секция на Хелзинкския комитет за защита на правата на човека.

Дела за военни престъпления не са гледани от години, така че не може да очаквате бързи промени. Важното е тази нова тенденция да продължи, каза той.

Полицията неотдавна разследва случаи, в които сърбите са били жертви, включително за измъчването и убийството на запасняци и сръбски цивилни във военния затвор в Лора близо до Сплит, но други съдебни процеси още не са задвижени.

Най-известният съдебен процес - този срещу о.з. генерал Мирко Норац и четирима други, обвинени в убийството на десетки сръбски цивилни в бившия фронтови град Госпич, започна официално през юни. Делото бе отлагано седем пъти и обвиняемите все още не са внесли в съда защитата си.

Трибуналът на ООН за военните престъпления в бивша Югославия иска да се концентрира върху осъждането на "големите риби", отговорни за големите кръвопролития , които съпътстваха разпадането на СФР Югославия и насърчава местните съдилища да съдят други заподозрени.

Трибуналът в Хага заяви, че негови служители отблизо ще следят усилията на съдебните власти в Хърватия и други балкански страни да се справят с близкото минало.

Основна причина за бавния напредък в Хърватия след идването на власт на реформисткото правителство е това, че бе направено малко за модернизирането на съдебната система и отдръпването ѝ от социалистическия модел, казват анализатори.

Нови закони за регулиране на дейността на съдилищата не бяха приети, макар правителството да изготвя проектозакон за опростяване и скъсяване на съдебните процедури.

Анализаторите посочват, че съдебната система е технически остаряла, неефикасна, с недостатъчно персонал и затормозена от стари дела.

Западен дипломат в Загреб каза, че бавното обработване на делата за военни престъпления трябва да бъде разглеждан в контекста на общото лошо състояние на съдебната система.

Има 1,3 милиона залежали съдебни дела, процедурите са сложни и продължителни, законът позволява на адвокатите да блокират почти за неопределен срок делата. Не може да имате независима съдебна система, която спазва закона, а след това да ѝ оказвате натиск да действа по-бързо, отбеляза дипломат пред Ройтерс.

Хърватският политически наблюдател Давор Генеро изрази загриженост, че малко от делата ще завършат с присъди, отчасти поради продължаващия националистически натиск срещу тях.

Има процедурни грешки, свидетелите са преследвани, някои дела се забавят, за да бъде издействана оправдателна присъда или нов съдебен процес, заяви Генеро.

Опасявам се, че Хърватия ще докаже, че не може да се справи със собствените си военни престъпления, добави той.

Хърватските сили започнаха да се сражават със сръбските и югославските войски през 1991 г. Техният конфликт бе до голяма степен замрял от 1992 г. до 1995г., когато хърватска офанзива прогони сръбските сили от страната.

Членове на Хърватската демократична общност на Франьо Туджман и и групи ветерани от войната остро протестираха срещу разследването на евентуални военни престъпления, извършени от хърватски войници, казвайки, че това е предателство срещу националните интереси.

Кметът на Сплит - бастион на национализма, неотдавна посети заподозрените от Лора и заяви, че те безпричинно се държат в затвора.

Но Пуховски каза, че макар да се очаква съпротива, той е оптимист. Ако започнете от нулата, не може да скочите на 100, но може би може бавно да допълзите до 10, посочи той.

По БТА