Хейтърство, садизъм и неспираща война

Организираното "народно" насилие винаги се представя като някакво движение в защита на морални принципи, в защита на родината, или в защита на обществения ред.

Историята познава много такива тълпи от виджиланти, които вземат правораздаването в свои ръце. Ислямският башибозук от съседните села, който наказва "размирниците" при Баташкото клане, тълпата, която линчува афроамериканец обвинен в нарушаване на неписаните закони на расовата сегрегация, нацистките паравоенни отряди в Хитлерова Германия - организираните насилници винаги се представят за патриоти и пазители на реда.

Така е и със садистичните убийци, наричащи себе си "ловци на педофили", които се оказаха повлияни от руски неонацисти, извършващи подобна дейност. Преди години в САЩ се бяха появили такива "виджиланти" - морални противници на аборта, които наричаха аборта убийство и…. ходеха да убиват лекари, които извършват аборт.

Тълпата насилници се представя като народна милиция, защитаваща морала и закона. Разбира се, когато видим ужасяващото зверство на тези защитници на морала и закона - едночасова гавра, измъчване и бавно убийство - извършено на пловдивския Младежки хъм, още известен като Джендем тепе, ни става ясно, че тези ловци на предполагаеми сексуални престъпници са всъщност младежи с психически увреждания и садистични наклонности.

Разбира се в групата, в тълпата, обладана от злоба, тъмните импулси на индивида се засилват, буквално избухват. Освен това непълнолетните убийци с радост са документирали своето зверство. (Впрочем и линчуващите тълпи са обичали да се снимат с труповете на жертвата си.) Нашите правят и неонацистки знак (идавщ от Русия), имат и знаме на снимката, което показва, че се виждат като организирана група с идеология. Българското им ръководство за действие е книгата на Ален Симеонов "Училище за ловци на педофили", книга, която "учителят" в това "училище" сам е издал. Случаите на насилие проявено от деца - по "патриотични", расиски, или просто хулигански пудбуди плашещо зачестиха.

Чух по радиото един коментатор на ужасяващия случай, който има опит с непълнолетни като истински учител в истинско училище. Той смята, че една от причините неонацистката идеология да стане модна в Източна Европа (макар че, уви, тя е станала "модна" и в Западна Европа, както и отвъд океана - в целия свят) била това, че след края на комунистическите тоталитарни режими в нашата част на света, някак били станали привлекателни заклеймявани до тогава предвоенни нацистки движения като Усташите в Хърватия. Съгласен съм напълно с друг негов аргумент, свързан с образованието - виртуалното пространство, а сега още повече изкуственият интелект, размива границата между истина и лъжа, между злодеяние и забавление, игра.

Но определено не съм съгласен, че колективното насилие над различните, или това, което наричаме неонацизъм, се отприщва отново едва след края на комунизма като някаква носталгия по истинския предвоенен нацизъм. Не, напротив! Самият комунизъм, както и националсоциализмът, е тоталитарна идеология основана на идеята за насилие над различните и насилие на държавата над индивида.

Под един или друг благовиден претекст, свързан винаги с думата "народ", се извършваха масови убийства и репресии над "народни врагове". Насилието беше идейно обосновано и при двете тоталитарни идеологии - като диктатура на пролетарията или като възраждане на нацията, или на арийска раса.

В българския случай, хиляди невинни хора, често интелектуалци, учители, свещеници са избити, без съд и присъда, още в първите дни след Съветската окупация на България на 9 септември 1944 г. като "народни врагове". Това става още преди т. нар. "народен съд", осъдил на смърт 2730 души. После идват концентрационните лагери - не само най-известният Белене, а и още десетки други лагери за принудителен труд и затвори, където са тормозени и убивани хиляди българи. В този смисъл, да се нарича премахнатия Паметник на съветската армия-завоевателка в София "паметник на антифашзма" и да се свързва премахването му с ужасяващия случай в Пловдив е цинизъм.

С думата "фашизъм" или "неонацизъм" често се определя не само организираното насилие, но и възгледите и действията на политическите им опоненти, от хора, които имат носталгия по комунистическия режим. Те виждат този режим като нещо обратно на фашизма. Не познават, или вече са забравили книгата на Желю Желев "Фашизмът", в която се проследяват общите черти на комунизма и фашизма като държавна тоталитарна и авторитарна идеология.

И още повече с тези думи "фашизъм" или "нацизъм" спекулира точно Владимир Путин, един човек, който сам се е превърнал в олицетворение на Злото от мащаба на Адолф Хитлер. По националистически подбуди руският дикатор вече пета година масово избива и тероризира украинския народ. След Втората световна война, завършила преди 80 години, Путиновата война срещу Украйна е ненадмината до сега по кръвопролитие. Над 16 000 са цивилните жертви в Украйна, а общият брой на убитите, заедно с войниците от двете страни на фронта, наближава 2 милиона.

Путин е сатрап, напълно сравним и със Сталин и с Хитлер и във вътрешната си политика. Опозиционерите в днешна Русия се убиват или се пращат зад решетките, като преди това се дамгосват като "чуждестранни агенти". И Путин, като Хитлер, се представя за спасител и бранител на своята нация и напълно прилича на национал-социалист. Но точно той нарича украинското правителство "неонацистки режим"! Убиецът обвинява жертвата си в насилие и варварство…

Опасявам се, че хейтърството се разраства експоненционално в целия свят. И не само ужасяващото физическо насилие - от неспирашите войни в Украйна и в Близкия изток, до жесток побой и убийства, извършвани от виджиланти, или просто насилници на хулигани по улиците. Има, разбира се, и психологическо хейтърство, което е всекидневно навсякъде около нас - най-вече в социалните мрежи. Там има случаи това хейтърство и тролство да доведе млади хора до самоубийство. Но хейтърството, особено "патриотичното", често се подклажда от путиновия тролски институт, който работи "на тихия фронт" в целия свят , но особено у нас - като най-слабо звено на източната граница на Северноатлантическия съюз. И като държава с русофилски традиции.

Освен това нашите собствени днешни тайни служби са наследили от комунистическата Държавна сигурност практиката да се организират т. нар. "активни мероприятия". Това са акции за очерняне и дискредитиране на политически врагове на управляващите, или на икономически врагове на мафията.

Държавна сигурност наричаше "активни мероприятия" подмолните акции за нещо, което на английски се нарича "character assassination", или морално убийство на врага. В по-късните години на комунизма, дисидентите вече по-рядко се убиваха физически, какъвто беше случая с Георги Марков и "българския чадър", ползван от нашите тайни служби, макар и внесен от Москва.

Някои дисиденти, или неудобни интелектуали стигаха до затвора и през късните години на комунизма, но първата стъпка за борба с тях обикновено беше активно мероприятие за публичното им дискредитиране. Особено ако неудобният за властта, илио за някой с власт, е известен интелектуалец, за когото се говори, обвиняваха го в нещо несвързано с политическата му позиция - в алкохолизъм, кражба на държавни средства, незаконно облагодетелстване, разврат, перверзия. Тези методи и днес са още "на мода" - особено при престъпния режим на Путин, но в по-малка степен и у нас.

Политическите врагове се обявяват за крадци, престъпници, неморални хора, водят се дела срещу тях, стига се и до затвор за месеци. Разпространяват се в социалните мрежи руски опорки, като тази, че Христо Грозев, разобличителят на Путин при убийството на Навални, лъжел, че бил преследван и заплашван. И, разбира се, това, че Володимир Зеленски (който е от еврейски призход) е неонацист.

В моя, далеч по незначителен случай, щом наругая Путин и Русия в някоя медия, се появява мултиплициран стократно от ботове коментар, че баша ми, поетът Любомир Левчев, е бил комунист и живковист. За съжаление съм склонен да вярвам, че текстът, написан неотдавна в едно уважавано от мен онлайн културно издание, беше също плод на активно меропривтие, целящо да се уязви, да се омърси, една издателка и издаваните от нея автори, като я свържат с "Учебното помагало" ползвано от непълнолетните убийци в Пловдив.

Излезе твърдение, че книгата на Ален Симеонов "Училище за ловци на педофили", била издадена от нея. Всъщност книгата е "самоиздат", което си личи и от ISBN номера, даден лично на автора от Националната библиотека. В някакъв интернетен сайт обаче било пишело, че книгата е издадена от издателство "7 ЛЪЧА".

Да, много е трудно в свят, доминиран от социалните медии и изкуствения интелект, да се разграничи лъжа от истина. Но сериозните медии са длъжни да го правят. Има Национален регистър на издаваните книги, а може и да се вдигне телефона и да се пита издателството това, което разпространява някакъв сайт, вярна информация ли е. Вместо това, с категоричност се изказа невярното твърдение, че прословутата книга била издадена от издателство "7 ЛЪЧА" . Казва се също, че то е "специализирано в издаването на духовна литература, философия, езотерика и творчество на автори като Ваклуш Толев и Владимир Левчев". Както и че собственик на издателството е дъщерята на същият Ваклуш Толев.

Издателство "7 ЛЪЧА" издаде стихосбирките ми "Смъртта и Бог" и "География на съня". Колкото до Ваклуш Толев, той е известен мистик и духовен учител прекарал 12 години в "Белене" и други комунистически лагери и затвори, въпреки че е познат афоризма му: "Няма зло, има само нееволюирало добро". Но неговото учение може да се определи като еретично, или сектантско от гледна точка на ортодоксалното християнство.

Като говорим за "сектантство", да не забравяме, че веднага след огромната трагедия в Петрохан, която още не е изяснена, загиналите (предполагаеми самоубийци), без доказателства бяха грозно обвинявани в педофилия, както и че били "секта" понеже се отклонявали от "традиционните за нас религиозни възгледи"…

"Секта" означава група от хора, отцепили се от голяма религиозна общност. Ако говорим за традиционни у нас религии, на какво точно, на Православното християнство или на Исляма, е "секта" Будизма - една от основните световни религии и може би най-миролюбивата? Да не забравяме също, че офицерът от КГБ Гундяев, в расото на Московски патриарх, благославя войници и бойна техника, които нахлуват на територията на Украйна. И да не забравяме, че Путин ползва Руската православна църква като идеологически охранител на собствената си престъпна власт.

Но Румен Радев обяви, че страната ни ще наложи вето на включването на Московския патриарх в пакета санкции на Европейския съюз срещу Русия. И каза, че се застъпва за зачитането на религията на всички православни християни. Сякаш половината от украинците, които с патриаршеска благословия се избиват, не са православни християни!
Московският патриарх дори нарече създаването на руското ядрено оръжие "Божия благодат". Кой е неговият бог?

Ядрената енергия, като научно достижение, е морално неутрална сила, но тя може неимоверно да усили човешкото зло (атомната бомба), както и да се използва за добро в материален план - за осветление и отопление на хората.

Още по-огромна сила от ядрената енергия имат информационнните технологии и изкуственият интелект. Те също сами по себе си са морално неутрални - като всяка технология. И могат да се ползват за Добро. Но разпространението на фалшиви новини, размиването на границата между фантазия и реалност, между игра (например лов на въображаем престъпник) и тежко престъпление, могат да усилят неимоверно Злото в нас. То няма субстанция, за разлика от Доброто. То е сянката на неосъзнаваното. Технологиите могат да усилят неимоверно садистични и разрушителни тенденции. Особено в тълпата.

Мисля, че трябва да започнем от тази вътрешна сянка в самите нас, ако искаме да се преборим с хейтърството, със злодеянията, които са всекидневие в нашия свят, и с войната. И разбира се трябва да полагаме съзнателни усиля да разпознаем фалшивата новина или фалшивата реалност.