Лидерите от ЕС проведоха в Брюксел дългоочакваната среща, чиято цел е изглаждането на различията в позициите на страните за начините за справяне с дълговата криза, която дестабилизира еврозоната.
Основната тема бе приемането на подробно решение на кризата с дълга, което включва втори пакет от помощи за Гърция, увеличаване на спасителния фонд на еврозоната и укрепване балансите на европейските банки.
"В икономически план Европа е изправена пред много тежки предизвикателства, заяви при откриването на заседанието на Европейския съвет президентът на ЕС Херман Ван Ромпой.
Той посочи, цитиран от Франс прес, че решенията, които Европа ще вземе, за да се справи с кризата, са "вероятно най-важните", които някога е трябвало да взема.
Като резюме на резултатите от срещата френският президент Никола Саркози заяви, че се очертава "твърде широко съгласие по укрепването на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който цели да подпомага затруднените страни от еврозоната и породи силни разногласия през последните дни между Париж и Берлин, предаде Франс прес.
В изказването си пред форума в Брюксел Саркози пожела в сряда, когато ще има продължение на днешния форум, да "бъде постигнато споразумение, което да
овладее кризата.
Първоначално бе планирано втора среща в сряда да се проведе във формат лидерите на седемнайсетте страни членки на еврозоната. Според дипломатически източници, цитирани от Франс прес, президентът Ван Ромпой е предложил нова среща на върха на 27-те да се проведе преди срещата на лидерите на еврозоната.
"Днешният дебат беше много тежък, всички съзнават огромния проблем в 5-6 държави от ЕС с голям дефицит и много дългове", посочи пред журналисти в Брюксел премиерът Бойко Борисов.
"Още преди година и половина заявих на колегите, че имаме време да оправим дефицитите си и България го направи, и в момента имаме под три процента дефицит, 3.5 на сто инфлация, един от най-ниските дългове в Европа, строга фискална дисциплина, реформи - и резултатите са налице", добави той.
По неговите думи не е случайно, че кредитната агенция "Мудис" е повишила кредитния рейтинг на България, докато е понижавала рейтинга на други държави.
"Казах, че съм категорично против да се стимулират слабите - напротив, трябва да се стимулират тези, които спазват финансова дисциплина, не би трябвало да се намалява процентът на (националното) съфинансиране", коментира той по повод идеята, свързана с обезпечаването на проектите по европейските програми.
"Ако се намалява (процентът на) националното съфинансиране - да бъде за всички, както за "отличниците", така и за "слабите", коментира Борисов.
Херман ван Ромпой начело и на еврозоната
Междувременно агенция Франс прес разпространи точка от проектодекларацията, която се очаква да бъде приета от лидерите на страните от ЕС, предвиждаща назначаване за сегашен председател на еврозоната на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой.
Според текста лидерите от еврозоната ще избират своя председател, когато 27-те страни избират ръководител на Европейския съвет. Мандатът на ръководителя на еврозоната ще бъде със същата продължителност като мандата на президента на ЕС.
До следващите избори през май 2012 година, когато изтича мандатът на Ван Ромпой , той ще председателства не само срещите на 27-те страни от ЕС, но и тези на 17-те членки на еврозоната.
100 млрд евро ще бъдат инжектирани в европейските банки
В събота преди срещата на върха финансовите министри на ЕС очертаха контурите на споразумението за рекапитализация на европейските банки, а лидерите на Германия и Франция изразиха надежда, че пробивът за разрешаването на проблема с дълговата криза ще бъде постигнат на допълнителната среща на върха в сряда.
След близо 10-часови преговори финансовите министри преодоляха силната съпротива на Испания, Италия и Португалия и се споразумяха за необходимостта да се налеят около 100 млрд. евро в европейските банки, за да бъдат защитени от евентуален фалит на Гърция заради дълга ѝ, както и от по-големи финансови рискове в еврозоната.
По време на срещата финансовите министри чуха от ръководителя на Европейската централна банка (ЕЦБ), че ако европейските банки искат да вдигнат основния си капитал с 9% и ако се отчетат губещите им облигации по текущи цени, за укрепване на банковата система ще са необходими между 100 млрд. и 110 млрд евро.
Испания, Италия и Португалия, които плащат жестока цена за заздравяването на банките си, неохотно приеха споразумението, което, според тях, ги поставя в по-неблагоприятно положение от Франция и Германия, които също са застрашени от гръцкия дълг. Но след интензивен натиск върху трите от останалите 24 страни членки в крайна сметка бе постигнато съгласие, заявиха официални представители.
Предложението не посочва конкретни числа за рекапитализация. На срещата в неделя лидерите трябваше да се споразумеят за конкретните параметри. Все пак става дума за рекапитализация в размер на 107-108 млрд евро.
"Ние положихме основите за постигане на споразумение", заяви в събота шведският финансов министър Андерс Борг при напускане на срещата. Позицията му бе повторена от британския му колега Джордж Осбърн.
Остават обаче няколко нерешени въпроса. Най-спорният момент е размерът на Европейския механизъм за финансова стабилност, в рамките на който миналата година бе учреден фонд от 440 млрд. евро, използван до момента за оказване на финансова подкрепа за Ирландия и Португалия.
Предстоят напрегнати преговори между неделя и сряда, за да се постигне споразумение, което да убеди финансовите пазари и основните търговски партньори на Европа, че кризата е овладяна.
Ако европейските лидери се споразумеят за банковата рекапитализация в следващите дни, това ще бъде значителна стъпка към овладяване на кризата, която бушува почти две години и застрашава ЕС и глобалната икономика.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Бандюгите с бели якички са го измислили много хитро с т.н. деривативи. Предпрятие(може и държава) А взема кредит от Банка Б, която продава задължението на банка В, която чррез някой подходящ Мудис, надува рейтинга на А продава дълга на друга- Г,като взема тлъсти комисионки. При фалит на А, Г обират пешкира. Само че започват да реват и правителствата наливат пари за да ги спасят. Познайте кой плаща сметката накрая.
Борисов да престане да се дуе като пуяк. На България и предстои плащане по външния длъг в размер от 1милиард и 300 000 евро. Всички спестявания в БНБ са изразходвани за магистрали. Тези пари тябва да се вземат от пазарите. Позанайте на каква цена ще бъде, след като Гърция ще е обявила фалит и западните банки няма да имат пари. И кой ще плаща всички, които днес гласуват за ГЕРБ. Да ви е честито икономическото робство, защото ГЕРБ няма икономисти, които да начертаят пътя към плащането на външния дълг и така за една нощ ще станем най-беднаа държава с най-високия лихвен процент по заемите си. Не може инженери и пожерникари да се оправят с банките. Дянков не е финансист, той е събирач на данни.
Има начин - възстановяване на златния стандарт. Кейнсианството отива при марксизма, където си му е мястото, Фондовите борси се обявяват за криминални и се поставят под контрол, както хазарта и наркотиците.
Вижте много добре коя е най-силната и нагла мафия в света - банките!
Банките, както всички останали търговски дружества излизат на пазара, поемат рискове и печелят клиенти. Когато нещо се обърка, било от некадърност, било от престъпни намерения, другите търговски дружества (заводи, фирми, куриерски фирми, телекоми и т.н.) фалират и виновните в повечето от случаите се преследват от съдебната система. За банките обаче този сценарий не важи!!!
Ако имате банка, можете да си раздавате рискови кредити …
на хора без доходи, на мутренски фирми, на фалирали държави с идеята, че ако е възможно нека да изкараме някой долар. Обаче когато нещата отидат в логичната посока и кредитите спрат да бъдат обслужвани, банките просто нагло започват да крадат от парите на данъкоплатеца, заплашвайки че ако не ги оставят да крадат ще стане СТРАШНО.
Че банките в света се държат от три фамилии - Рокфелер, Ротшилд и Варбург е ясно за всички. Че за пари тези фамилии не се свенят да предизвикват войни и да съсипват държави вече не е тайна за никого. Големия въпрос е - какво може да направи обикновения човек?
Виждаме, че банковите фамилии дирижират политическите решения в световен мащаб. Виждаме, че върха на тяхната наглост е Федералния резерв на Америка, който е частна структура и реално е узурпирал финансовата система на цял континент. Виждаме, че сега искат създаването на централна европейска банка по модела на Федералния резерв. Как ще се защитим?
Това се казва глобално източване на банките! Скоро светът ще бъде сполетян от това, което се случи в България през 1996-1997 г.! Но Уолстрийт с камъни и коктейли Молотов не можеш го уплаши ...