Хизбула намира нов повод за вражда с Израел след откриването на газово находище

Хизбула намира нов повод за вражда с Израел след откриването на газово находище

Откриването на гигантско находище от природен газ на по-малко от 100 мили от брега на Израел изглежда като голяма новина за изложената на дипломатически и военни атаки страна. Намирането на газ ще засили енергийната сигурност на Израел, който ще може да стане важен износител на газ, и ще допринесе за благосъстоянието на неговата икономика. Но може и да стане претекст за следващата война в Близкия изток.

Десет години след израелското изтегляне от Южен Ливан Хизбула се стреми да се сдобие с причина, която да позволи на групировката да продължи "освободителната война" срещу Израел. Наистина съществуват онези ферми Шебаа до северната израелска граница, които според международното право принадлежат на Сирия, а не на Ливан. Но като че ли нито ливанското население, нито Сирия са склонни да възпламенят района заради територия с размерите на една пета от увеселителния парк "Дисни уърлд". Трябва да бъде намерено нещо от по-голяма стратегическа важност, за да бъде възродена "съпротивата".

Ето затова само дни след като Израел обяви за откриването на газа, Хизбула изрази претенции, че находището навлиза в ливански води и че няма да позволи Израел "да заграби" газовите ресурси на Ливан.

Откритието осигури свеж вятър в платната на Хизбула и му даде ново основание за борба и нова възможност да навреди на израелската икономика. Нещо повече - с откриването на нов фронт в Средиземно море Хизбула се сдобива с легитимно право да бъде въоръжена.

Даже нешиитските общности в Ливан признават ролята на Хизбула за защитата на ливанските води. Наскоро друзкият лидер Уалид Джумблат каза, че оръжията на Хизбула "са важни за защитата на петрола в ливанското море и националните ресурси на страната".

В изказване миналия месец по случай 10-годишнината от израелското изтегляне лидерът на Хизбула Хасан Насрала за пръв път се съсредоточи върху морския вместо сухопътния военен потенциал на групировката му, като се похвали, че Хизбула е готов "да изтрие бойния флот на Израел".

На нарастващият интерес на Хизбула да развие възможностите си по море не бива да се гледа лековато. Групировката вече има обучени в Иран морски командоси и подводни лодки. По време на Втората ливанска война през 2006 г. Хизбула атакува и нанесе тежки повреди на една израелска корвета, използвайки противокорабна ракета "C-802" (буква на латиница - бел. Ред.).

Няма да бъде изненада, ако през следващите няколко месеца Хизбула подобри тактическите си умения по море чрез придобиване на нови оръжия или случайни сблъсъци с израелския боен флот. Прииждащите флотилии под лозунга "Свободна Газа" дават възможност на бойците на Хизбула да наблюдават отблизо израелските ВМС в действие и да установят слабите им точки.

Впоследствие, когато по източното Средиземноморие се появят кораби сонди, тръбопроводи и други инфраструктури, свързани с газовите операции на Израел, Хизбула ще може да намери голям брой леки мишени за атакуване. Подобни нападения лесно могат да ескалират в регионална война, в която да бъдат въвлечени съседни страни като Сирия, Турция и Иран.

Докато администрацията на Обама е погълната от катастрофата край бреговете на САЩ, тя ще трябва да обърне внимание и на развитието на събитията край бреговете на Израел. И то не само защото американската сондажна компания "Ноубъл енерджи" (Noble Energy) притежава 40 на сто от смесената газова компания, а това означава, че американски граждани, работещи по сондажите, не са в безопасност.

Спорове относно достъпа до офшорен газ има по целия свят, например в Каспийско море, Източнокитайско море и Северно море. В някои случаи те даже включват военни сблъсъци. Но пълноценните войни заради природни изкопаеми винаги са били избягвани. В случая с източното Средиземноморие изходът може да бъде съвършено друг.

Причината е в това, че във всички изброени по-горе случаи замесените страни са заинтересувани от газа като източник на доход, а не като претекст за война. В качеството си на военизиран недържавен фактор Хизбула вече е показала способността си да следва независим дневен ред, който обслужва нейните патрони Иран и Сирия, а не народа на Ливан. От своя страна Израел вече обяви намеренията си да приложи сила в защитата на газовото си находище.

За да бъде сведен до минимум рискът от бъдеща суровинна война в Средиземноморието, САЩ трябва да помогнат на Израел да създаде законова база за дейността си в своите икономически води, като бъде наблегнато на несъстоятелността на ливанските претенции. Широкият международен консенсус по правото на Израел да сондира за петрол и газ в свои води, би лишило Хизбула от законното основание да провокира конфликт по море.

САЩ и техните съюзници трябва да наблюдават и опитите на Хизбула да увеличи военноморския си потенциал и да се опитат да попречат на тази терористична организация да се сдобие с нападателни оръжия и потенциал, в частност противокорабни ракети. И накрая, Шести американски флот, който оперира в Средиземно море, трябва да увеличи присъствието си в спорния район и да засили сътрудничеството си с израелския боен флот с цел да възпре Хизбула и патроните ѝ от оперативни действия в района.

Преди Израел да се натъкне на природния газ, Ливан не прояви интерес към богатствата под шелфа на Средиземно море. Сега, когато израелските и американските инвеститори утвърдиха своето забогатяване, онези, които искат да дестабилизират района ще намерят в природния газ идеалното гориво, с което арабско-израелският конфликт ще продължи да гори още много години.

* Авторът е изпълнителен директор на Института за анализи на световната сигурност. Той е съавтор на книгата "Предизвикателства пред енергийната сигурност през 21-ия век" (2009).

По БТА

Споделяне
Още от Свят