Хронология на сирийското присъствие в Ливан

Сирийските военни части се разполагат в Ливан през май-юни 1976 г. по искане на тогавашния ливански президент Сюлейман Франджие, за да помогнат на християнските милиции да не бъдат разгромени от обединените сили на левицата, мюсюлманските милиции и частите на Организацията за освобождение на Палестина.

Числеността на сирийските сили на ливанска територия никога не е била известна с точност поради честите ротации, тайнствеността, която обгръща присъствието на войските и техния разнороден състав - редовна армия и различни разузнавателни служби. Те са разположени на стратегически позиции около Бейрут и в долината Бекаа. Смята се, че в края на гражданската война в Ливан (1975-1990) сирийските части са наброявали 30-35 000 души.

След поредица предислоцирания и частични изтегляния, започнали след 1991 г., към февруари 2005 г. сирийският контингент е сведен до около 13 000 души.

На 22 октомври 1989 г. в Таиф, Саудитска Арабия, е подписано т. нар. споразумение от Таиф, което слага край на гражданската война в Ливан. То предвижда изтегляне на израелските и сирийските войски от територията на страната.

На 22 май 1991 г. е подписан Договор за дружба, сътрудничество и координация между Сирия и Ливан, според който Сирия за пръв път признава независимостта на Ливан.

На 2 септември 2004 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1559, в която се призовава за незабавно изтегляне на всички чуждестранни сили от Ливан.

На 3 септември 2004 г. парламентът на Ливан одобрява, под натиска на Сирия, поправка в конституцията, която позволява да бъде удължен с три години мандатът на президента Емил Лахуд. На 20 октомври 2004 г. министър-председателят Рафик Харири подава оставка от поста в знак на протест срещу това решение.Наблюдателите смятат, че оттогава Харири работи за обединяване на опозицията във връзка с насрочените за май 2005 г. парламентарни избори в страната. Евентуална победа на опозиционните партии би довела до преразглеждане на сирийското присъствие в Ливан.

Убийството на Харири на 14 февруари 2004 г. отприщва антисирийските настроения, които намират израз в масови граждански демонстрации с искания за оставка на кабинета. На 28 февруари 2005 г. подкрепяният от Сирия министър-председател Омар Караме обявява, че правителството му подава оставка под натиска на обществените протести.

За 2 март 2005 г. е предвидена среща на лидерите на опозицията, за да обсъдят как да продължат усилията си за изтегляне на сирийските войски от Ливан - чрез граждански протести или с политически средства.

Споделяне
Още от Свят