И БГ фермери плашат с протести. Агроведомството обяви, че може да им осигури половината искани субсидии

Българските фермери също плашат правителството с големи протести на фона на демонстрациите от последните седмици в Брюксел, Германия, Франция, Португалия, Испания, Гърция и др. В неделя Националната асоциация на зърнопроизводителите заено с други браншови организации ще има среща в МС, за да поиска 550 млн. лв. субсидии и да се опита да издейства помощи от българския бюджет за щети от войната в Украйна да започнат да получават и производителите на зърно. В събота аграрният зам.-министър Таня Георгиева - Дъбнишка обяви, че правителството може да им осигури само половината сума.

От няколко дни насам зърнопроизводителите пускат в медиите картата на България, оцветена в червено със зелени трактори, за да покажат, че протестът им ще обхване цялата страна. Наред с искането на субсидии те настояват държавата да определя цената на рентата и така да се опита да се намали пазарната ѝ стойност. Срещу тази лобистка акция реакира Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, които посочиха, че се гази Конституцията и неприкосновеността на частната собственост. 

Междувременно в събота стана ясно, че животновъди и оранжерийни производители ще направят отделен протест в понеделник. Те периодично протестираха през есента, предвождани от преработвателя на млечни стоки Димитър Зоров, който заедно с други едри преработватели се оказа, че вече е достигнал тавана на подпомагане за щетите, идващи от войната в Украйна и затова настояват този таван да отпадне.

Правителството може да осигури половината от исканите стотици милиони

Още по темата

Собственици на земя са срещу искането на зърнарите държавата да определя цената на рентата

26 януари 2024 15:17

Заместник аграрният министър Таня Георгиева - Дъбнишка в събота пред Нова телевизия предположи, че правителството ще може да осигури половината от исканите 550 млн. лв., които са в рамките на вече одобрения бюджет за 2024 г.

“Истината е, че министърът на земеделието не дава пари. Той не е ковчежникът. Над 10 дни колегите им от Министерство на земеделието правят изключително задълбочени анализи, за да се намерят възможности в рамките на съществуващия бюджет. С конкретни цифри не бих искала да се ангажирам, но мисля, че ще се осигурят някъде около половината средства...В неделя всички очакваме да се стигне до общо разбиране”, каза тя.

Агроминистърът: Каквото и да се направи земеделците ще протестират

Каквото и да се направи, земеделците ще протестират и аз бих застанал до техния протест, коментира агроминистърът Кирил Вътев пред журналисти по повод напрежението в земеделския сектор. Министърът участва в церемонията "Спортна слава на България 2023", на която бяха наградени изявени спортисти.

По думите на Вътев анализите не са спрени, правят се и от началото на тази година се търсят възможности за финансиране. Нека да видим утре как ще протече разговорът, каза министърът за предстоящите разговори с министър-председателя Николай Денков, които се очакват в Министерския съвет.

"Категорично, каквото и да се направи утре, каквото и да се реши, земеделците ще протестират", каза Вътев, цитиран от БТА.

Той декларира, че би застанал до техния протест, за да ги подкрепи срещу усложненията, които им причиняват зелените изисквания и ги правят нерентабилни на пазара, както и срещу намерението да бъдат атакувани от нелоялна конкуренция с дъмпингов внос от трети страни.

Той поясни, че не става въпрос само за щети от Украйна, но и за страни от Латинска Америка например. Това са държави, които не изпълняват тежките стандарти по зелените изисквания на ЕС.

Вътев каза още, че всеки може да интерпретира всякак протестите и всеки може да се възползва от тях.

"Бих ги подкрепил и за още нещо, като човек, който идва от тези среди – за несправедливото разпределение на добавената стойност от цялата агрохранителна верига, за което ние сме подготвили законопроект и вече се обсъжда", заяви Вътев.

Той добави, че в цяла Европа изискванията са почти едни и същи, което означава общоевропейски проблем. Министърът каза, че непрекъснато излизат материали в коя страна какви мерки са взети и добави, че в по-голямата част се предлагат данъчни облекчения.

Плашилото протести

Още преди 3 дни Национална асоциация на зърнопроизводители заедно с нова браншова структура, наречена Българската аграрна камара (БАК) обявиха ефективни протестни действия от 6 февруари, вторник, ако до края на тази седмица не бъде проведена договорената среща с изпълнителната власт, на която да бъдат приети исканията на земеделските производители, с които ще се реши бъдещето на родното земеделие. По-късно стана ясно, че срещата ще е в неделя.

"Сериозните предизвикателства и проблеми пред агросектора у нас ще изкарат фермерите по улиците във всички краища на страната и единственият начин да се приберат е удовлетворяване на исканията им", пише в декларацията.

След проведената среща на 30 януари 2024 г. с министър-председателя Николай Денков, министъра на земеделието Кирил Вътев и заместник-министри на земеделието и финансите, стана ясно, че е необходимо време от страна на властта да реши дали може да отговори на исканията в пакета от мерки, изпратен от БАК и Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Исканията

Още по темата

Зърнопроизводители плашат с протест. Искат държавата да влияе на цената на рентата, която плащат

14 януари 2024 20:45

За първи път исканията на зърнопроизводителите бяха разпространени в декларация от 13 януари 2024 г., в която се подчертават тежката ситуация в сектора и необходимостта от мерки. Земеделците настояват за 5 мерки, които да бъдат изпълнени, защото секторът им бил в "колапс".

Първо, включване на стопанствата с пшеницата, ечемика, царевицата, слънчогледа и рапицата за субсидиране по специалната държавна помощ, покриваща щетите от войната на Русия в Украйна, без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори. Досега тази помощ се ползва от всички сектори в земеделието без производителите на зърно.

Като втора мярка се предлагат редица законодателни инициативи. Прави впечатление обаче, че някои от тях, ако се приложат ще увредят правата на собствениците на земя, а оттам и неприкосновеността на частната собственост.

Прелюбопитно искане е "приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени". Подобно искане, пречупено през призмата на пазарната икономика, е абсурдно. Няма как в условията на пазарна икономика държавата да казва на собствениците на земя как да отдават под наем собствените си ниви. Отделно от това, периодично в последните години зърнопроизводителите излизат с твърдения, че плащат твърде високи ренти.

Собственици на земя обаче не потвърждават това. За разлика от наема на недвижим имот тип апартамент или къща, рентата на земята се плаща еднократно на годишна база и най-често варира от 50 до 120 лева на декар за година. За уедрени масиви и ниви в Добруджа цените са по-високи.

В потенциален ущърб на частните собственици на ниви се настоява за промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане арендуване на земеделска земя. От години бранша настоява да отпадне отдаването на земя година за година, а някои арендатори дори се надяват в дългосрочните договори да фиксират за години цената на рентата. В момента дългосрочни договори се прилагат за плодни градини, където развитието на насажденията отнема действително години, а също и за инвестиционни проекти.

В детайли, предлагат се промени и в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи.Иска се създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи.

Настоява се за определяне на напояването като стратегически национален приоритет.

Трето, иска се отстояване на "твърдата позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

Четвърто, по отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, се настояява българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по схемите за земята. В детайли, ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и относно минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

И последно, отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.