Зърнопроизводители плашат с протест. Искат държавата да влияе на цената на рентата, която плащат

Зърнопроизводителите обявиха протестна готовност и поискаха 5 мерки от кабинета "Денков", сред които да бъдат включени към субсидиране по помощта, която покрива щети от войната в Украйна. В тотален разрез с правилата на пазарната икономика се иска държавата да регулира с механизъм цената на рентата независимо че нивите са частна собственост, която се води неприкосновена. 

Любопитен детайл е, че негодуванието на бранша дойде броени дни след старта на разговорите за ротацията при изпълнителната власт и във време, когато не е ясно кои министри ще запазят постовете си.

Какво се иска?

Земеделците настояват за 5 мерки, които да бъдат изпълнени, защото секторът им бил в "колапс".

Първо, включване на стопанствата с пшеницата, ечемика, царевицата, слънчогледа и рапицата за субсидиране по специалната държавна помощ, покриваща щетите от войната на Русия в Украйна, без това да повлияе върху подпомагането за другите сектори. Досега тази помощ се ползва от всички сектори в земеделието без производителите на зърно.

Като втора мярка се предлагат редица законодателни инициативи. Прави впечатление обаче, че някои от тях, ако се приложат ще увредят правата на собствениците на земя, а оттам и неприкосновеността на частната собственост.

Прелюбопитно искане е "приемане на държавен механизъм за регулация на рентните плащания в страната, основан на добив и продажни цени". Подобно искане, пречупено през призмата на пазарната икономика, е абсурдно. Няма как в условията на пазарна икономика държавата да казва на собствениците на земя как да отдават под наем собствените си ниви. Отделно от това, периодично в последните години зърнопроизводителите излизат с твърдения, че плащат твърде високи ренти.

Собственици на земя обаче не потвърждават това. За разлика от наема на недвижим имот тип апартамент или къща, рентата на земята се плаща еднократно на годишна база и най-често варира от 50 до 120 лева на декар за година. За уедрени масиви и ниви в Добруджа цените са по-високи.

В потенциален ущърб на частните собственици на ниви се настоява за промени в Закона за арендата, целящи регламентиране на сключването на дългосрочни договори при наемане арендоване на земеделска земя. От години бранша настоява да отпадне отдаването на земя година за година, а някои арендатори дори се надяват в дългосрочните договори да фиксират за години цената на рентата. В момента дългосрочни договори се прилагат за плодни градини, където развитието на насажденията отнема действително години, а също и за инвестициионни проекти.

В детайли, предлагат се промени и в чл. 37в от Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), касаещи улесняване процеса на доброволно споразумяване за комасирано ползване на земеделските земи.Иска се създаване и приемане на Закон за браншовите организации в земеделието, Закон за аграрната камара и Закон за селскостопанските кооперативи.

Настоява се за определяне на напояването като стратегически национален приоритет.

Трето, иска се отстояване на "твърдата позиция за защита на българското производство при предоговарянето на регламента за либерализирана търговия с Украйна, т. нар. Регламент за автономни търговски мерки (АТМ), като се предотврати повторна заплаха за родното производство на зърнени и маслодайни култури, чрез включване в регламента на защитни мерки, лицензионни режими и квоти за вносните суровини.

Четвърто, по отношение на екологичните изисквания спрямо селското стопанство, произтичащи от Зелената сделка, се настояява българската страна да отстоява и изисква на европейско ниво облекчаване на зелените правила в Стратегическите планове за развитие на земеделието и селските райони, в това число и за прилагане за 2024 г. на дерогация от задължителните условия по схемите за земята. В детайли, ротация на културите или други практики, целящи за запазването на почвения потенциал като диверсификация на културите и относно минимален дял от обработваемата земя, отделена за непроизводствени площи и характеристики.

И последно, отстояване на европейско ниво на позицията за реално изравняване на субсидиите и подпомагането за европейските производители.

Среща с премиера

От бранша обявиха, че настояват за среща с премиера Николай Денков, вицепремиера Мария Габриел и ръководствата на финансовото и аграрното министерства.

Те посочват и основните критични обстоятелства за жизнеността на сектора са: на първо място, последиците от войната в Украйна, които неминуемо оказват сътресения на пазара на българската продукция; големият скок в себестойността на зърнените и маслодайни култури, дължащ се на постоянно повишаващите се производствени разходи, високите рентни плащания, както и на многобройните екологични европейски изисквания, които земеделските производители са задължени да изпълняват, добавят оттам.