И Италия се обяви против намаляване на субсидиите заради България и Румъния

“Искам си парите обратно”, заяви в четвъртък италианският премиер Силвио Берлускони пред председателите на италианските земеделски съюзи, цитиран от АФП.

Берлускони каза това в отговор на притесненията на италианските фермери, че ще имат достъп до по-малко европари, след като ЕС приеме България и Румъния през 2007 година.

Италия внася 16% от общите средства в европейските фондове за финансиране на селското стопанство, а получава 12% под формата на земеделски субсидии.

Присъединяването на България и Румъния явно се сблъсква с “умора от разширяването”, след като френското и германското обществено мнение също изразиха признаци на недоволство, коментира АФП, цитирана от интернет сайта EUexpands.com

Усложненията от големия бум през 2004 г, когато съюзът набъбна с 10 нови страни, вече започват да се усещат, след като западноевропейците започнаха да се страхуват, че губят финансирането и работните си места за сметка на новоприсъединилите се източноевропейци.

В речта си пред фермерите Силвио Берлускони подчерта, че няма да приеме никакво намаляване на плащането за италианското земеделие в предстоящия евробюджет 2007-2013. Казвайки “Искам си парите обратно”, той перефразира Маргарет Тачър, която през 1984 г. поиска връщането на част от дела на Великобритания в европейския бюджет.

“Това няма да е подарък, а частично връщане на нашия принос,” допълни Берлускони.

Италия е третия по размер нетен вносител в бюджета на общността, а изявлението на Берлускони идва в разгара на дискусията за финансовата рамка на съюза за периода 2007 – 2013 г. Европейската комисия предлага разходите на ЕС за следващия бюджетен период да се увеличат до 1.14 процента от Брутния национален доход (БНД), докато шестте страни основни нетни вносителки в бюджета на ЕС,искат вноската да остане на сегашното си равнище от 1 процента.

Проблемът е много усложнен и трябва да бъде решен през юни т.г., на среща на върха на ЕС. В противен случай Евросъюзът няма да може да използва 40% от средствата след 2007 година.

Също в четвъртък стана ясно, че Европейският парламент предлага компромисно решение на спора за бюджета, съобщиха Ройтерс и в. Монд.

Предложението, което е било одобрено от бюджетната комисия към Европарламента късно във вторник, предвижда разходите на ЕС да бъдат 1.07 процента от Брутния национален доход (БНД), каза в четвъртък германският християндемократ Раймер Бьоге. Това ще намали с около 40 млрд.евро предложените от Брюксел общи разходи от около 930 млрд.евро.

Според Европейската комисия увеличаването на разходите е необходимо, за да се осигури подходящо финансиране на разширяването на ЕС, включително и за най-новите 10 страни членки. Бедните нови страни членки искат да получават допълнителна регионална помощ за строителство на пътища и за подобряване на състоянието на околната среда. В същото време Испания и другите страни, които от години са нетни бенефициенти от общностния бюджет, се борят за запазването на привилегиите си.

Днес Бьоге каза, че ако разходите трябва да бъдат намалени, то тогава националните бюджети трябва започнат да финансират част от огромните селскостопански субсидии в ЕС, въпреки че Франция силно се противопоставя на идеята. Това обаче ще наруши постигнатото от европейските ръководители през 2002 г. споразумение за замразяване до 2013 г. на селскостопанските субсидии, които възлизат на 42 млрд. евро годишно.

Европарламентът дава да се разбере, че споразумението може  да бъде заобиколено, като селскостопанските субсидии за България и Румъния, които се очаква да влязат в ЕС през 2007 г., се финансират от съществуващата обща сума. За сметка на това обаче страните членки на ЕС ще трябва да "съфинансират" съответната сума от общия селскостопански бюджет.

Със значително мнозинство на заседанието на бюджетната комисия на Европарламента е било прието и предложението на Бьоге следващият бюджетен период в общността да бъде от 2007 г. до 2011 г., за да съвпадне с мандата на парламента и на Европейската комисия, който е 5-годишен.

Сегашният 7-годишен период съществува в този си вид само заради договорената финансова рамка за селското стопанство, която е фиксирана до 2013 г., обясни Бьоге. Според него обаче, в бъдеще срокът на финансовите перспективи трябва да съвпада с мандата на ЕП и ЕК.