И македонците не са съвсем сигурни нарушава ли България договора за добросъседство

Възползвайки се от силния натиск на САЩ и ЕК към София да одобри преговорната рамка на Северна Македония за членство в ЕС, македонските управляващи втвърдиха тона и продължават да липсват реални стъпки за изпълнение на българските изисквания.

Тезата, която македонците защитават усилено в последните дни, е че България е нарушила договора за добросъседство между двете страни от 2017 година, в частта му че е задължена да помага на Скопие по пътя му към ЕС.

Става въпрос за член 2 от документа, който гласи дословно:

"Двете Договарящи се страни ще развиват сътрудничеството помежду си в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, насочено към успешната подготовка на Република Македония за присъединяването ѝ към Европейския съюз и НАТО. Българската страна ще споделя своя опит с цел да съдейства на Република Македония да изпълни необходимите критерии за членство в Европейския съюз и ще подкрепя Република Македония за получаване на покана за членство в НАТО, съгласно съответните решения от срещите на върха на НАТО".

Първо вицепремиерът по европейската интеграция Никола Димитров обвини в България в шантаж и неизпълнение на договора, след което този мотив бе доразвит от различни македонски представители, включително от бивши президенти.

Експерти по международно право обаче са разделени по въпроса дали България е нарушила договора, пише македонският "Слободен печат".

Професорът по международно право Тони Дескоски смята, че България не е нарушила този член и македонската страна мълчаливо се е съгласила със София.

"Не мога да разбера как България може да наруши член 2 от споразумението за добросъседство в ситуация, в която има само задължение да сподели опита си с нас, за да ни помогне да изпълним критериите за членство в ЕС", написа Дескоски във Facebook.

Според него България се е ангажирала да не блокира Скопие само при влизането му в НАТО и това е изпълнено.

Според Владимир Ортаковски, професор по международно право във Факултета по сигурност, обаче има основания да се смята, че България е нарушила член 2.

"Споразумението за приятелство е израз на добра воля и от двете страни, че поетите задължения ще бъдат изпълнени и че споразумението ще бъде спазено. Член 2 гласи, че България ще ни съдейства в процеса на присъединяване на Македония към ЕС. България обеща своята подкрепа. На заседанията на Съвета на ЕС нямаше гласуване на рамката за преговори, така че официално няма българско вето, въпреки че на практика, България ни блокира два пъти", каза професор Ортаковски пред Free Press.

Той смята, че естеството на спора е абсурдно, тъй като държава членка на ЕС иска от страна кандидатка да се откаже от самоличността си при положение, че всички държави без една-две са на мнение, че Северна Македония трябва да започне преговори.

Той отбеляза, че българската политика остава непроменена с десетилетия – застъпва се позицията, че македонците са българи, а македонският език – български диалект, и споразумението е дало надежда за нова ера в двустранните отношения.

Създателите му обаче не са отчели факта за неизменността на българската официална политика.

Ортаковски вижда изход от ситуацията в САЩ, като се надява, че те ще окажат по-силен натиск към София.

"Американците публично на думи ни подкрепят, но не можем да знаем колко реално те оказват натиск върху София", коментира той.

Във вторник председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пристига на посещение в Скопие, като задължителна тема от визитата ще бъде спора с България.

Преди Скопие тя посети Тирана, където каза, че мястото на Албания е в ЕС и общността трябва да започне преговори за присъединяване.

"Албания очевидно е изпълнила исканията ни, постигнали сте много и сега е наш ред да изпълним ангажимента си. Дължим го на младите хора, които вярват в европейското бъдеще на страната", каза Фон дер Лайен.

Северна Македония и Албания обаче засега се движат в пакет по пътя си към ЕС и решението на София да не одобри преговорната рамка на Скопие забави и Тирана.

Визитата е седмица преди срещата на върха ЕС – Западни Балкани, която ще се проведе на 6 октомври в Словения, която е ротационна председателка на ЕС и силно подкрепя Скопие.

Северна Македония се надява, че е възможен бърз пробив до края на годината, но засега от София няма сигнали, че това е възможно.

На този фон говорител на Европейската комисия за пореден път каза във вторник, че очаква положително решение на спора между София и Скопие преди края на годината и дори през октомври.

"Силно сме убедени, че проблемите не трябва допълнително да забавят началото на преговорите, ще направим всичко да започнат преди края на годината", заяви говорителят.

Той призовава България и Република Северна Македония да положат усилия, за да решат откритите общи въпроси.

"Това не трябва да бъде за сметка на процеса на разширяване", допълни говорителят, цитиран от БТА.

В отговор на въпрос той уточни, че не може да се очаква решение за начало на преговорите със Скопие и Тирана, ако в ЕС няма единодушие.