И Румъния въведе плосък данък

Въпреки нарастващата обществена подкрепа за въвеждане на плоски данъци в България, до момента не се очертават перспективи за скорошно практическо приложение. Често срещано явление в България е много хубави идеи никога да не намират реализация заради различия в детайлите (хора, поддържащи близки идеи, не обединяват усилията си) или заради изместващ всички пазарни идеи предизборен популизъм.

Дори в началото на новата година бе изказано мнение в пресата против плоските данъци по принцип и по конкретно, че намаляването на осигуровките до предлаганите от Института за пазарна икономика (ИПИ) 10% ще доведе до национализация на Националния осигурителен институт (НОИ), защото пенсиите щели да се изплащат през бюджета и че личният данък трябвало да бъде по-висок, за да не насърчавал потреблението.

Подобен начин на мислене не отчита, че и в момента НОИ разчита на огромни трансфери от бюджета, като при това така нареченият "скрит дълг" на системата устойчиво нараства поради изкривените стимули и отрицателната демографска картина. С натрупването на все по-голям дълг реформата ще става все по-трудна и по-скъпа. Много европейски страни, чиито пенсионни системи са в значително по-добро състояние, започнаха да обмислят възможни реформи, отчитайки дългосрочните рискове. Предвид досегашната практика в България е логично да смятаме, че е необходимо настъпването на дълбока криза, за да се пристъпи към реформи и частна пенсионна система.

Действително по-високите лични данъци ограничават потреблението на индивидите, но събраните средства се превръщат в разходи на правителството. Тоест доходът се изземва от производителните субекти и се харчи от държавата, обикновено по изключително непрозрачен и дискреционен начин. Отличен пример е миналата 2004 година, когато преизпълнението на приходната част на бюджета беше около 1.5 млрд. лв., които в последствие бяха изхарчени (или ще бъдат изхарчени) в общия случай за поддържане на неефективни системи, вместо за тяхното реформиране. Много наивно е да се мисли, че държавата може да харчи парите "на другите" по-ефективно от създателя на дохода. Това се вижда най-добре в предизборни условия, когато "чешмичките валят една след друга".

Добилото вече популярност понятие "плосък данък" предполага две основни неща. На първо място значително намаляване на данъците, което всъщност е и основният ефект, защото ако данъците са ниски, дори и да не са плоски, са стимулиращи за бизнеса.

Самото "оплоскостяване" или избирането на една ставка за всички доходи от примерно 10% има допълнително стимулиращ ефект, защото означава еднакво третиране на гражданите и бизнеса на дадена територия. Много често се бърка, че подобна мярка изравнява данъчните плащания на бедни и богати. Една проста сметка е достатъчна, за да опровергае подобен възглед - 10% от 300 лв. са 30 лв., а от 1500 лв. - 150 лв., което означава, че плащанията са пропорционални на доходите, но не са еднакви.

Само преди няколко дни бе въведено плоско облагане в Румъния, следвайки примера на Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Словакия, Грузия, Хонг Конг. Политиката на ниски данъци и ограничаване на държавната намеса в икономиката вече даде отлични резултати в Естония. Добра илюстрация за това е най-благоприятното отношение на привлечени чужди инвестиции към БВП в сравнение с всички останали страни от Източна Европа.

Тоест, докато в България вече повече от година само се обсъждат ефектите от евентуален плосък данък, другите държави започнаха направо да го въвеждат.

След приключването на приватизацията, инвестициите на зелено са особено чувствителни към условията за правене на бизнес. Така че е съществена грешка местните и чужди инвестиции да се приемат просто като даденост. Инвеститорите избират между алтернативи, отчитащи разликата в разходите за правене на бизнес на територията на различни страни. България вече започва да изостава по отношение на условията за правене на бизнес, като е особено показателно, че дори Румъния - страна, за която традиционно се смята че е по-назад с реформите - въведе плоско облагане за гражданите и бизнеса, което я поставя в значително по-добра конкурентна позиция.