“Икономиката на България през 2001 г.”

През 2001г. България регистрира икономически растеж за четвърта поредна година след икономическата и финансова криза от 1996-1997г. Темпът на икономически растеж от 4% е един от най-високите за страните кандидатки за членство в Европейския съюз, независимо от рецесията в световната икономика. Стойността на БВП вече достигна и надхвърли предкризисното си равнище от 1995 г. Средната работна заплата нарасна с 3% в реално изражение. Нейният растеж е по-нисък от нарастването на производителността на труда с около два процентни пункта, както и през миналата година, което съдейства за по-нататъшно увеличаване на конкурентноспособността на българската икономика.

Това са неоспорими доказателства, че изборът на комбинацията от валутен съвет и силна фискална политика е подходящ за малка отворена икономика като българската в условията на икономическа глобализация. Горните тенденции, заедно с адекватната реакция на икономическата политика на влошаващата се външна среда през последното тримесечие на 2001г., спомогнаха за укрепване на доверието на международната финансова общност в България. Увеличеното доверие позволи сериозно преструктуриране на външния дълг в края на 2001г. и съществен напредък в преговорите за членство в ЕС в началото на 2002г.

И през 2001г. основен фактор за растежа на БВП остава външното търсене, въпреки рецесията в световната икономика след терористичните атаки в САЩ на 11 септември и неблагоприятната конюнктура на международни пазари за някои важни за българския износ стоки. През годината се забелязва тенденция към увеличаване значението на вътрешното търсене за растежа на БВП. Инвестициите в основен капитал отбелязват реален ръст от 19.9%, но въпреки това, отношението брутни инвестиции/БВП в България остава по-ниско (20.4%) в сравнение с повечето страни кандидатки за членство в ЕС.

За първи път през последните години, във всички основни сектори на икономиката има положителен реален растеж на добавената стойност. Традиционно за последните години, най-динамично развиващ се сектор са услугите ­ с 4.2% реален ръст на добавената стойност. До голяма степен това се дължи на успешното развитие на частния сектор в отрасли като комуникации и туризъм, както и на възстановяването на растежа в приватизираните фирми. През втората половина на 2001г. се пречупва тенденцията за свиване на селското стопанство, наблюдавана през 2000г.

Месечните стойности на инфлацията са по-ниски спрямо съответните за 2000г. Средногодишната инфлация за 2001г. е 7.4% срещу 10.3% за 2000г., но остава значително над средната в страните членки на ЕС.

Основните източници на инфлация през годината отново бяха изменението на административно определяните цени, както и по-бързото повишаване на цените на някои от нетъргуемите стоки и услуги, поради ефекта “Баласа-Самюелсън”. Производителността на труда е нараснала най-много в преработващата промишленост (9.9%), която почти изцяло е търгуем сектор на икономиката. Това дава основание да считаме, че ръстът на реалните работни заплати през годината не е накърнил конкурентноспособността на българските фирми.

Рецесията в световната икономика и намаляващото търсене в световен мащаб повлияха негативно върху платежния баланс и по-специално върху търговския дефицит, който се увеличи с 33.4% спрямо 2000г. Значително се понижиха в сравнение с предходната година темповете на растеж, както на вноса (с 6.8% процентни пункта), така и на износа (с 14.6% процентни пункта), за което допринесе и низходящия тренд на цените на много от търгуваните стоки. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достигна 6.5% от БВП. По-добрите салда на услугите (с 40.2 млн. щ.д. спрямо предходната година) и на текущите трансфери (с 196.4 млн. щ.д.) компенсират само частично ефекта от дефицита по търговския баланс. Продължава тенденцията към нарастване на значението на туризма като източник на постъпления за платежния баланс.

През 2001г. фискалната политика запази своята роля на основен фактор за стабилността на валутния съвет у нас. Дефицитът по консолидирания бюджет спадна с 0.2 процентни пункта спрямо предходната година до 0.9% от БВП. Той е значително по-малък от първоначално заложения в Закона за държавния бюджет (1.5% от БВП), поради сериозното засилване на фискалната рестрикция през последното тримесечие на годината. Тя беше наложена, както от по-сериозното от предварителните очаквания влошаване на платежния баланс на страната през деветмесечието, така и от необходимостта от повишаване на ефективността на фискалната политика като инструмент за преструктуриране на икономиката. В резултат на промените във фискалната политика, през последното тримесечие на годината преразпределителната роля на консолидирания бюджет продължи да намалява. Съотношенията на общите бюджетни приходи и разходи към БВП се понижиха съответно до 40 и 40.8% и са с 1.4 и 1.5 процентни пункта по-малки спрямо предходната година. Поддържането на нисък бюджетен дефицит е напълно в унисон с желанието на страната да постигне Маастрихтския критерий за този показател.

Отношението държавен дълг към БВП се понижи до 70.1% в края на 2001 г. със 7 процентни пункта спрямо края на 2000г. Основните фактори за тази благоприятна тенденция са както растежа на БВП и ограничаването на бюджетния дефицит, така и осъществените през втората половина на годината сериозни операции по преструктуриране на външния дълг, включително първата емисия на български еврооблигации и обратно изкупуване на част от брейди облигациите. Понижаването на лихвените проценти на международните пазари и продължилата политика на финансиране на бюджетния дефицит предимно с приходи от приватизация също допринесоха за подобряване съотношението държавен дълг/БВП. Целта е в средносрочен аспект то да достигне Маастрихтския критерий за този показател (60%) и да се установи стабилно в неговите граници.

Валутните резерви продължиха да нарастват през 2001г. (с 3.4% в доларово изражение спрямо предходната година), но степента, в която осигуряват покритие на резервните пари се понижава поради изпреварващия темп на ре-монетизация на икономиката. Стабилността на валутния съвет не е засегната от горната тенденция, тъй като валутният резерв на страната продължава значително да надхвърля всички парични задължения на БНБ. Високият темп на ре-монетизация на икономиката е подобен на този в други страни в преход след финансова криза. Той е резултат както от възстановеното доверие в националната парична единица и икономиката, така и от очакванията за въвеждане на единната европейска валута в началото на 2002г.

Последното предизвика по-значимо от предходните години нарастване на депозитите в евровалути и обмяната на значително по-големи количества евровалута от домакинствата и фирмите през четвъртото тримесечие на годината. Скоростта на нарастване на бързоликвидните пари М1 изпревари скоростта на нарастване на широките пари, отразявайки също увеличените предпочитания към ликвидност на икономическите агенти, вследствие спада на лихвените равнища.

През 2001г. банковата система остава добре капитализирана и рентабилна, а конкуренцията в сектора расте. Тя продължава да има доминираща роля при финансовото посредничество, независимо от липсата на очакваните процеси на консолидация в сектора и по-дълбока интеграция в европейските финансови пазари. Капиталовият пазар остава слабо развит. Недостатъчно се използват и неговите възможности за увеличаване на прозрачността на приватизацията. Обемите на търговията на Българска фондова борса и степента на пазарна капитализация са няколко пъти по-малки в сравнение с тези на фондовите пазари в другите страни кандидатки с валутен съвет. След законодателните промени в последните години, през 2001г. нараства ролята на пенсионните фондове като финансови посредници при разпределението на паричните ресурси в икономиката.

Застрахователните дружества също увеличават обемите на своята дейност, въпреки че показателите за застрахователното проникване у нас са все още по-ниски в сравнение с повечето страни кандидатки. Концентрацията на активите, както в застрахователния сектор, така и при универсалните, професионалните и доброволните пенсионни фондове, остава относително висока.

Темпът на растеж на кредита за нефинансовия сектор през 2001г. (20.5%) е значително по-висок от отбелязания ръст през предходната година. Забелязва се и отдръпване на правителството от кредитния пазар. Растежът на кредита за нефинансовия сектор изпреварва този на нетните чуждестранни активи на банките за разлика от предходни години и свидетелства за насочване на част от капиталовите потоци към вътрешния кредитен пазар. Горната тенденция вероятно се дължи поне отчасти и на низходящата динамика на международните лихвени проценти. Последното беше в основата и на спада в лихвените равнища в България по депозитите в щатски долари. През годината няма ясна тенденция в динамиката на лихвените проценти по кредитите, а основният лихвен процент и лихвените проценти на междубанковия пазар продължават силно да се влияят от ликвидността на държавните финанси. При обусловилата се динамика на лихвените проценти у нас, тенденцията към постепенното им сближаване с тези в еврозоната все още е по-слабо изразена в сравнение с тази в останалите страни кандидатки с валутен съвет.

През 2001г. левът се обезцени спрямо щатския долар в значително по-малка степен, отколкото през 2000г., следвайки динамиката на курса на резервната валута. На междубанковия валутен пазар банките бяха нетни купувачи на чуждестранна валута, като превишението (245 млн. лв.) показва продължаващо нарастване на доверието в режима на валутен съвет. Настъпи съществена промяна във валутната структура на междубанковия пазар, като обемът на сделките с щатски долари се понижи рязко ­ с 9.5 процентни пункта спрямо предходната година, за сметка нарастването на дела на сделките в евровалути.

През 2001г. продължиха процесите на преструктуриране на икономиката и увеличаване на нейната конкурентноспособност, като скоростта им беше повлияна от проведените в средата на годината редовни парламентарни избори и редовните президентски избори през ноември.

Независимо от забавянето в темповете на приватизация през 2001г., към края на годината са приватизирани около 80% от предназначените за приватизация активи. Ускоряването и завършването на преструктурирането и приватизацията на държавните фирми е важна предпоставка за по-нататъшно подобряване на конкурентността на икономиката. Голяма част от държавните активи, чиято приватизация предстои, са на компании с монополно положение на пазара и в ключови отрасли за обществената инфраструктура и икономиката. В началото на 2002г. беше направена сериозна законодателна стъпка към тяхното по-прецизно регламентиране. С новия Закон за приватизация подлежащите на приватизация държавни активи бяха точно определени, а промените в основните приватизационни методи предполагат увеличаване прозрачността на сделките и възможностите за обществен контрол по тях.

През 2001г. вече са налице достатъчно аргументи, за да се твърди, че е необходимо допълване на приоритетните мерки при преструктурирането и увеличаване на координацията при тяхното осъществяване. Първостепенно значение, наред с това на преструктурирането и приватизацията на държавния сектор, трябва вече да се придаде и на прецизирането и опростяването на правилата за влизане и излизане от бизнеса и за регулиране пазара на труд. Необходимо е тези две приоритетни мерки да се съгласуват по-добре, когато се води социалния диалог. Освен доминиращата вече частна собственост, основание за горното допълнение дават още продължаващият и през 2001г. спад в заетостта (намаляла с 1.3% в сравнение с 2000г.) и увеличаването на безработицата (с 3.1 процентни пункта спрямо 2000г.) ­ до 19.5%, въпреки отбелязания относително висок растеж на БВП. Много по-ниското ниво на заетост и значително по-високото ниво на безработица у нас в сравнение с първите 10 страни кандидатки са потенциален източник на социално напрежение, което може да доведе до ново забавяне на реформите и отдалечаване от целта за членство в ЕС. Това показва, че моделът на стабилизация след икономическата криза от 1996-1997г. трябва да бъде доразвит с оглед осигуряване на адекватна среда за функциониране на пазарните сили като предпоставка за балансиран дългосрочен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт.

С оглед постигането на целта за пълноправно членство в ЕС в средносрочен аспект, трети много сериозен аргумент за необходимостта от допълване на приоритетните мерки е значителното изоставане на жизнения стандарт в страната в сравнение с първите 10 страни кандидатки. Според публикуваната в началото на 2002г. оценка на ЕК за способностите на страните за “реална конвергенция”, основано на показателя БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност, България е на последно място от 13-те страни кандидатки за членство с 24% от средното равнище на показателя в ЕС през 2000г. От първите 10 страни кандидатки от първата вълна само Латвия и Литва имат равнище на показателя под 35% от средното равнище в ЕС през 2000г. Докладът на Световната банка за първите 10 години на преход в бившите страни с централно планирана икономика, привежда още аргументи и за по-големите социални неравновесия и изкривявания у нас спрямо средното за страните от Централна и Източна Европа.

С оглед на горните тенденции, при анализа на структурните реформи са представени най-важните елементи на осъществяващите се стратегии за действие в отделни сегменти на икономиката. Те са анализирани през призмата на препоръчителната международна практика за този тип програми. В рамките на разполагаемата информация и ресурсните ограничения на Агенцията да осъществява секторни анализи са направени опити за сравнения за напредъка на реформите в тези сегменти с останалите страни кандидатки. Специално внимание е отделено на приватизацията и преструктурирането в туризма като пример за положителния ефект от продължаване на реформите в препоръчителната от международна практика посока и след като приватизацията на държавните активи е приключила.