Икономиката на общия пазар - плюсове и минуси

Икономиката на общия пазар - плюсове и минуси

Дали за британската икономика е по-добре да бъде част от ЕС или да излезе извън него?

Във всички дебати за евентуалното излизане на Великобритания от Европейския съюз, никой не разпалва страстите така, както икономиката. Да бъдеш част от голям митнически съюз носи печалби от ръста на търговията, но може и да отклони по-добри пазари и по-ефективни доставчици извън ЕС. Достъпът до най-големия общ пазар в света носи явни икономически ползи, но те идват на цената на регулаторни тежести, наложени от Брюксел, и на голяма нетна вноска в бюджета на Европейския съюз. И няма как да бъде направена съпоставка: никой не знае как ще се справя Великобритания извън ЕС или какви отношения ще поддържа тя с него. Четирите големи тревоги от икономическа гледна точка са регулациите, търговията, преките чуждестранни инвестиции и миграцията.


Регулациите са може би най-големият кошмар на евроскептиците. Когато се опитват да докажат колко много може да спечели Великобритания, ако напусне ЕС, те изчисляват цената на европейските регулации, твърдят, че от тях няма полза, и приемат, че цял куп норми могат да бъдат премахнати. Цената на регулациите обаче е компенсирана от ползите в области като природната среда, безопасността на стоките и хранителните стандарти. Регулациите освен това са от първостепенно значение за прилагането в целия ЕС на един санитарен минимум правила, които са основата на общия пазар, както осъзна дори Маргарет Тачър, когато подписа Единния европейски акт през 1986 година. Също така доизграждането на общия пазар в сферата на услугите ще изисква повече, а не по-малко регулации, на равнище ЕС.

Производители на детски колички, пазете се

Това не означава, че европейските регулации, както и вътрешните, не могат да бъдат прекомерни, въпреки че във Великобритания най-сериозните оплаквания често са резултат от транспонирането с прекалено усърдие на европейски директиви в националното законодателство. Някои от най-ревностните привърженици на евроскептичната група Business for Britain имат по-конкретни поводи да се оплакват. Джеймс Дайсън, изобретател и създател на домакински електроуреди, бил разтревожен, че неговите прахосмукачки се оказали в нарушение на екологичните стандарти на ЕС. Алън Холсол останал недоволен, че детските му колички Silver Cross били забранени във Франция поради неясни съмнения за сигурността на продукта. Директивата на ЕС за работното време, ограничаваща количеството часове, които служителите могат да бъдат задължавани да работят, създава проблеми на много компании и на националната здравна система, въпреки че механизъм за изключения намали нейното влияние.


И така, дали Великобритания е свръхрегулирана в резултат на членството в ЕС? Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати държави, сравни степента на регулираност на стоковия и трудовия пазар на своите страни членки и установи, че Великобритания е на едно от последните места в Европа (на предпоследното преди Холандия за първия и на последното за втория). Наистина Великобритания изпреварва страни извън ЕС като САЩ, Австралия и Канада. И почти нищо не загатва, че ако излезе от съюза, ще отмени много правила.


Освен това, ако една напуснала ЕС Великобритания иска да запази пълен достъп до общия европейски пазар, тя почти сигурно ще трябва да спазва по-голямата част от съпътстващите правила. Евроскептиците предлагат онези 90% от британския малък бизнес, които не изнасят в други държави от съюза, да бъдат освободени от всички регулации, уреждащи общия пазар, но това просто няма да проработи, при условие че много от тях снабдяват по-големи компании, които изнасят в ЕС.

Безспорно най-натрапчивите и скъпоструващи регулации за бизнеса са наложените у дома, а не на европейско равнище

Джонатан Портс, директор на мозъчния тръст National Institute of Economics and Social Research (NIESR), е пресметнал, че ограничителните правила за планиране и новата минимална заплата, предложени наскоро от правителството на премиера Дейвид Камерън, представляват много по-голяма (и по-скъпа намеса) на пазара, отколкото всички европейски регулации взети заедно. Вътрешни фактори като лошото образование и недобрата инфраструктура освен това са много по-голямо препятствие пред по-бързия икономически растеж и намаляването на безработицата, отколкото правилата, измислени в Брюксел.

Търговията следва флага на ЕС

Вторият голям икономически въпрос е търговията. Търговията на Великобритания с останалите членове на ЕС нараства бързо от 1973 година, въпреки че европейската икономика се забави и нейният дял намалява (51% от британския износ на стоки и 45%, ако в сметката бъдат включени и услугите, е към Европейския съюз). Независимо дали Великобритания ще бъде вътре или вън, ЕС ще си остане ключов партньор. За страни, които не членуват в съюза, като Норвегия и Швейцария, на блока се пада по-голям дял от търговията, отколкото при Великобритания. Последиците от членството в ЕС за търговските модели е трудно да бъдат измерени количествено, но Джон Спрингфорд и негови колеги от друг мозъчен тръст, Centre for European Reform, са провели симулационно упражнение, което е стигнало до извода, че търговията на Великобритания с Европейския съюз е с 55% по-голяма, отколкото би била, ако страната бе извън блока.


Аргументът на евроскептиците е, че след като излезе от ЕС, Великобритания не само ще запази пълен достъп до общия пазар, но и ще може да подпише споразумения за свободна търговия с много други държави, включително САЩ, Китай и Индия. Консерваторът евроскептик Оуен Патерсън твърди, че членството в ЕС не позволява на Великобритания да сключи такива сделки и затова търговията с Азия е по-малка, отколкото би могло да бъде. Този аргумент обаче не е убедителен. Ако членството в ЕС е толкова сериозно препятствие, как тогава германският износ за Китай е три пъти по-голям от британския? Германия продава повече от Великобритания дори на Индия, която е част от Общността на нациите.


А що се отнася до споразуменията за свободна търговия, то Великобритания сама няма да има преговорната сила на най-големия търговски блок в света. Още повече че, ЕС и САЩ сега са навлезли дълбоко навътре в преговорите за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП), които, ако завършат с успех, ще зададат стандартите за голяма част от глобалната търговия в бъдеще. В действителност преговорите за ТТИП правят европейските страни извън ЕС все по-нервни.


Членството в Европейския съюз увеличи и инвестициите в самата Великобритания. През последните 20 години страната привлича преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) удивително успешно. Поне част от тях са дошли, тъй като Великобритания е част от общия пазар; на практика нарастващ дял от ПЧИ (към момента близо половината) идват от ЕС.

Автомобилостроенето, което беше почти на изчезване през 80-те години на миналия век, е добър пример: Великобритания има сега повече заводи за коли (почти всички те чуждестранна собственост) от Франция и износът на автомобили и части, повечето за ЕС, е на рекордни равнища. Някои чуждестранни инвеститори, включително Nissan, подчертават колко е важен за тях достъпът на Великобритания до общия европейски пазар.


В сектора на финансовите услуги това е от още по-голямо значение. На него се пада дял до една втора от ПЧИ във Великобритания и половината от тях идват от ЕС. ПЧИ във финансовите услуги са по-мобилни, отколкото в заводи или машини. И предвид широката интеграция на финансовите услуги от голям мащаб на общия пазар, изглежда е ясно, че ако един Брекзит (излизане на Великобритания от ЕС - бел. ред.) издигне бариери пред износа на финансови услуги за други държави от съюза, то част от тези инвестиции ще се преместят.
И накрая излизането от Европейския съюз може да има важни последици за миграцията. Като член на ЕС Великобритания не може да блокира движението на хора от други държави от блока - и на миграцията от Европейския съюз се пада дял от една втора от притока на хора в страната. Правителството остава ангажирано с намаляването на имиграцията от стотици хиляди на десетки хиляди души. Все повече компании и икономисти обаче се обединяват около мнението, че миграцията носи повече ползи, отколкото вреди. Броят на емигрантите от ЕС, които живеят във Великобритания, е около 1,8-1,9 милиона души - приблизително толкова, колкото са британците, живеещи в други държави от съюза. Голяма част от тези британци обаче са пенсионери и увеличават здравните разходи на своите домакини, докато по-младите работници от ЕС във Великобритания плащат повече данъци от получаваното под формата на социални помощи. Ако една излязла от съюза Великобритания блокира или просто намали миграцията между нея и ЕС - нещо, което изглежда много вероятно - това със сигурност ще има цена за британската икономика.

Да теглим чертата

Какво тогава ще означава един Брекзит за британската икономика, включвайки в уравнението всички регулаторни, търговски, инвестиционни и бюджетни ефекти. Различни хора изчислиха сметката различно и резултатите често са удивителни, да не кажем неправдоподобни. Някои застъпници за оставането на Великобритания в ЕС твърдят, че при излизане ще бъдат загубени 3 милиона работни места, а някои техни опоненти говорят за потенциална печалба в размер на 25% от БВП на глава от населението. По-трезво Confederation of British Industry изчисли през 2013 г. нетните ползи от членството в ЕС на някъде от порядъка на 4-5% от БВП.


Публикуван неотдавна доклад на Open Europe, категорично евроскептичен мозъчен тръст, обобщава резултатите от чужди изследвания, към които добави своите собствени. Проучване на NIESR от 2004 г. е стигнало до извода, че един Брекзит ще понижи БВП с 2,25%, най-вече защото ПЧИ ще се свият. Доклад от 2013 г. на Centre for Economic Policy Research, поръчан от правителството, сочи, че БВП на Великобритания ще намалее с 1,24-1,77% при излизане от ЕС, в зависимост от това какво търговско споразумение ще съумее да договори страната със съюза. Изследване от 2014 г. на по-евроскептичния Institute of Economic Affairs заключава, че британският БВП може да нарасне с 0,1% заради ползите от по-малките регулации и спестената вноска в бюджета на ЕС ще компенсират загубите от търговията и ПЧИ. Open Europe изчислява, че реалистичното отражение от един Брекзит върху БВП ще варира между -0,8% и +0,6%, въпреки че това дали общият резултат ще е положителен ще зависи от правилната комбинация политически мерки.


Според едно обективно заключение икономическите последици от един Брекзит могат да бъдат отрицателни, но не чак толкова. Както каза Норман Ламънт, евроскептичен бивш британски министър на финансите, Великобритания може да се справя перфектно извън ЕС. Има обаче ясни рискове. Твърде смело е предположението, че ако излезе от съюза, Великобритания ще бъде отворена икономика, осъществяваща мечтата за свободна търговия, либерализация и отворени граници; по-правдоподобно тя ще се обърне навътре към себе си и ще стане по-протекционистка, с по-строг контрол върху имиграцията. Също така е ясно, че един Брекзит ще породи голяма несигурност за бизнеса. Евроскептиците отговарят, че са слушали до голяма степен същото, когато Великобритания избра да остане извън еврозоната. Но дори това решение сега влиза в предоговарянето на отношенията с ЕС от страна на британското правителство.

По БТА.

Споделяне
Още от Европа