Икономиката ни е загубила 4.4 млрд. лв. от пушачите през 2019 г.

На 4.4 млрд. лв. или 3.7 процента от брутния вътрешен продукт възлизат пропуснатите ползи за българската икономика през 2019 г. в резултат на пушенето и предизвиканите от него четири основни болести – инсулт, инфаркт, хронична обструктивна белодробна болест и рак на белите дробове. Това сочи анализ на Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП), представен от Аркади Шарков във вторник на дискусия, посветена на намаляването на вредата от тютюнопушенето. Той е направен на база данните за хоспитализациите на пациенти с такива заболявания.

Според анализа, разглеждащ най-негативен сценарий за отказ от пушене или преминаване към по-малко вредни алтернативи на 1 процент от българските пушачи и най-оптимистичния – за спирането на горимите цигари от половината пушачи, при втория вариант биха се спестили между 15 и 20 процента от хоспитализациите. Методологията използва данните от класификацията на болестите за периода 2014-2018 г. Здравните разходи при оптимистичния сценарий биха се свили с 30 млн. лв., починалите от болестите на пушачите биха били с 4200 души по-малко, приетите за болнично лечение биха спаднали със 186 хиляди, а разходите за болнични на държавното обществено осигуряване биха намалели с 4 млрд. лв., сочат разчетите на ЕКИП. Това означава, че тези средства би могло да бъдат инвестирани в ключови области като образованието и здравеопазването, а икономиката би запазила здравите хора на работа.

Шарков предупреди още, че заради Covid пандемията в последните две години са останали недиагностицирани около 2300 случая на ракови заболявания, както и на около 200-300 хиляди случая на сърдечни и неврологични заболявания, които тепърва ще бъдат установявани и които също ще допринесат за мрачната картина. Според него очертаващата се рецесия, заради вдигането на банковите лихви за успокояване на инфлационната спирала, ще доведе до повишена консумация на "греховни" стоки като алкохола и цигарите, което ще доведе до ръст на заболяванията и на здравните разходи. И това на фона на предполагаемо затягане на бюджетните колани.

Началникът на Клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница проф. Борислав Георгиев допълни, че ако към цитираните от Шарков пропуснати ползи се прибавят и тези от злоупотребата с алкохол, неправилното хранене, липсата на физическа активност и забелязващите се напоследък зачествящи инфаркти от употреба на енергийни напитки, които също пристрастяват, сумата ще стане още по-голяма.

Кардиологът и Шарков обърнаха внимание, че здравните политики в България относно действията срещу тютюнопушенето са остарели и логиката е да се търси пълен отказ, който за повечето от пушачите е невъзможен, дори за изкаралите тежък инфаркт. Георгиев отбеляза, че докато има мерки за намаляването на пиенето и рехабилитационни центрове за алкохолици и наркомани, няма такива за заклети пристрастени пушачи и е много погрешно схващането, че пушачите вредят само на себе си..

Има регулации за намаляването на вредата от солта, от захарта, от трансмазнините, но не и за намаляването на вредата от цигарите, коментира и Александър Хинц, управляващ партньор на германската организация за икономически, пазарни и регулаторни анализи PIVOT. Според него е грешно да се търси пълен отказ от цигарите при заклети пушачи, вместо да се намалява вредата от горенето на тютюна, което е виновно за отделянето на 99 процента от канцерогенните вещества при пушенето. Мартин Сматана от словашкия форум за външна политика, сигурност и икономика GLOBSEC даде за пример Великобритания, където официално е разрешено лекарите да предписват на пациентите си пушачи да ползват електронни или бездимни устройства за замяна на горивните цигари и това става масова практика и дава ефект.

И той, и Сматана смятат, че когато правителствата не създават предпоставки бизнесът да е иновативен, той използва старите модели, а това не води до промени в консуматорските нагласи. При тютюневата индустрия обаче има инициативност, която е довела до известен обрат на навиците на пушачите. Шарков отбеляза, че например младите пушачи, на които са им интересни електронните джаджи, използват повече бездимни и електронни устройства за пушене. Проф. Борислав Георгиев пък даде пример как се забелязва спад с 5 процента на ползвателите на конвенционалните цигари, част от който се дължи на преминаването към по-малко вредни алтернативи. Той обаче бе категоричен, че модерните устройства не решават проблема с никотиновата зависимост и най-добрият вариант е пълен отказ, като дори и желанието за пушене остава за години наред, а при по-тежките случаи и за цял живот.

Че един пушач е спрял цигарите се счита, ако не е ползвал нищо поне една година, но има случай, в които хората се връщат към вредния навик и след 4-5 години.

Георгиев посочи, че пред българските лекари има препятствия пред помощта им за отказа на пациентите от пушене или преминаването им към по-малко вредни алтернативи. Той коментира, че в момента здравната каса не покрива адекватни медикаменти за отказ от цигари, а остават рекламираните по телевизията никотинови дъвки и лепенки, чийто ефект е спорен. Предписваните от години в западния свят три вида медикаменти за отказ обаче са скъпи и производителите ми се отказват да ги регистрират в България, заради изискването за най-ниска цена, което ги прави нерентабилни.

В рамките на дискусията бе обсъден и ефектът върху отказа от пушене от държавните политики за облагането на цигарите. Според експертите акцизите за бездимните и електронните цигари трябва да остане по-нисък от този за конвенционалните, защото техните вреди са по-малки върху здравето на хората и съответно бюджетът би отделял по-малко средства за лечението им. Те смятат също така, че алкохолът – особено в България, не е достатъчно обложен, а вредите от него са не по-малки от тези от цигарите.

За последните 20 години в Германия е отчетен спад с 1/2 в потреблението на конвенционални цигари заради мерките за отказа и високите акцизи, но и ръст на приходите от данъчното облагане на тютюневите изделия, докато при алкохола консумацията е стабилна, каза Хинц.

Аркади Шарков смята, че сега е моментът за вдигане на акцизите за цигарите, които в България са най-ниски в Европейския съюз, и с приходите от тях да се инвестира в здравни кампании.

Финансовото министерство имаше намерение да повиши тази данък с актуализацията на бюджета за 2022 г., но това не бе прието от парламента.

Експертите обаче посочват, че ако е прекомерно вдигането на акцизите, може да доведе до увеличаване на контрабандата на цигари, към която България е уязвима, заради местоположението си, но в същото време в последните години постига рекордно ниски нива на нелегалните тютюневи продажби от около само 3 процента. Според доклад на KPMG във Франция контрабандата на цигари се е увеличила от 13 на 29 процента за последните три години именно заради вдигането на акциза с близо 50 процента, заради което вече кутия цигари там се продава за около 12 евро, дадоха пример те.