Икономиката вече е в рецесия

За първото тримесечие на 2009 г. България ще регистрира отрицателен стопански ръст от 1-2%, което е прецедент в новата история на страната ни като проява на първата циклична криза на пазарно функционираща икономика.

Това прогнозираха Александър Божков и Георги Прохаски, съпредседатели на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) при представянето на доклада за икономиката на страната през април.

Данните на Националния статистически институт (НСИ) за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) през първите три месеца на годината не са излезли още, но изводите на ЦИР се базират на резултатите от представянето на отделни сектори и заради регистрираните негативни фактори от началото на годината.

От ЦИР смятат, че има два варианта за развитието на икономиката у нас до края на годината – оптимистичен, при който БВП ще нарасне най-много с 1% до края на 2009 г., и песимистичен, при който отрицателният ръст ще е 2%.

Оптимистичният зависи от редица фактори като, например, реколтата тази година, от развитието на туризма, от ситуацията в промишлеността, която е най-засегната в момента от кризата, дали ще се адаптира.

Не трябва да се подценява и психологическият фактор, т.е. каква е нагласата на обществото, което може да реши да свие потреблението, да спре да тегли кредити и т.н.

Според ЦИР на първо място обаче зависи от мерките, които ще предприеме правителството, за да помогне на бизнеса с ресурса, с който разполага.

"Оптимистичният вариант изисква адекватни действия, а заради изборите такива няма да има. Това го прави възможен само на теория, всъщност сме се запътили с пълна сила към песимистичния вариант", коментира Божков.

Омагьосаният кръг на антикризисните мерки

Правителството се кани да увеличи размера на блокираните средства от тазгодишните разходи на министерствата от 10 на 20%. Това може да задълбочи кризата, защото не се режат заплати и социални разходи, не се спира ръстът на пенсиите заради изборите, ами се режат капиталовите разходи и средствата, на които разчита бизнесът. Ако се наливат пари в социалната сфера, а не се инвестира в жизнени компании – тогава ще се усети истинска криза на заетостта, каза Прохаски.

Свиването на разходите е наложително, за да няма дефицит в бюджета в края на 2009 г., но увеличението на антикризисния буфер трябва да е в резултат на подробен и внимателен анализ на всички проекти и програми на ведомствата, а не просто на орязване на 10% от капиталовите им разходи, каза Божков.

Главната цел на следващото правителство трябва да е приобщаване на България към еврозоната и шенгенското пространство, казаха още от ЦИР и допълниха, че това е същинското влизане в Европейския съюз.

Най-хубавото нещо, което едно правителство може да направи в момента за икономиката ни, е да ни вкара в еврозоната, каза Прохаски. Това автоматично ще доведе до смъкване на лихвите, намаляване на инвестиционния риск и т.н. Сегашните управляващи обаче не се ползват с доверието, което да промени отношението на Европейската централна банка към България по отношение на въвеждането на еврото. Приемът ни в Шенген и пълното отваряне на границите в рамките на ЕС ще донесе също толкова ползи за българския бизнес, колкото и въвеждането на еврото, допълни Божков.

Това, което трябва да се чуе в предизборния дебат, е как трябва да изглежда бюджет 2010 г. и какви цели да залегнат в него, за да се стабилизира икономиката на страната, отбелязаха от ЦИР. Това е много важен въпрос, още повече, че новото правителство ще встъпи в длъжност през септември, а в края на същия месец трябва да е готов бюджетът за следващата година.