Икономисти критикуват оттеглянето на екипа Велчев

Брутният вътрешен продукт на България достигна 95% от нивото си през 1990 година, съобщи икономистът проф.Георги Петров пред БНР. По думите му, поддържаният темп на развитие на българската икономика почти изцяло е преодолял спада през първите години на 90-те и големия срив през 1996 година.

За разлика от развитието на икономиката обаче, заплатите и пенсиите са едва 50% от съпоставимите си равнища от 1990 г., допълни проф. Петров. По думите му това се дължи основно на огромното преразпределение, извършено в първия период на прехода. Това преразпределение е в полза на ограничена група, определяна като сенчеста и полукриминална икономика. За него допринася неплащането на данъци и огромната контрабанда, продължаваща и сега, смята икономистът.

Също пред БНР финансистът проф. Христина Вучева уточни, че реално доходите на населението не са толкова ниски като относителен дял от брутния вътрешен продукт, защото част от заплатите в частния сектор продължават да не се декларират, въпреки въвеждането на задължителните осигурителни прагове.

Вучева: Финансите не са игра, от която може да се откажеш

Бившият министър на финансите Вучева определи като разумно решението на колега си Милен Велчев да подаде оставка, ако действително различията му с останалите министри по повод разходната част на бюджета са толкова големи. Така се постъпва, ако различията са сериозни и хората, с които работите, не ви подкрепят, заяви тя, уточнявайки, че коментира само официално появилите се информации.

Вучева визираше появилият се преди два месеца доклад на Велчев до премиера Сакскобургготски, според който разликата между предложенията на финансите и исканията на другите министерства за 2004 г. възлиза на 4 млрд.лв. В деня, когато Велчев обяви оставката си обаче, правителството одобри без възражения предложената от финансите макрорамка за 2004, 2005 и 2006 г.

Пред БНР Вучева разкритикува действията на двамата заместник финансови министри Гати ал Джебури, който напусна ведомството през май т.г. и Красимир Катев, който обяви преди десетина дни оттеглянето си в края на годината.

Управлението на финансовото министерство не е игра, която може да прекъснеш, това е ключово ведомство за всяка държава, заяви Вучева и за пример посочи, че до резиденцията на английския премиер на "Даунинг стрийт" се помещава единствено резиденцията на финансовия министър на Великобритания.

Не може на средата на мандата да кажеш - изпълних 90% от планираното и си тръгвам, коментира Вучева аргументите на Красимир Катев. Тя изрази и недоумение от напускането по-рано на Гати ал Джебури точно когато започнал да се утвърждава като перспективен ресорен зам.министър по данъчната политика.

При излизането си от финансовото министерство Гати ал Джебури официално посочи лични мотиви - нужда от повече време за семейството му. По-късно се появиха обвинения в искане на подкуп и опит за нерегламентирана финансова операция с превод на пари от чужбина, които останаха недоказани.

Промяната на обещания данък печалба руши доверието на бизнеса към правителството

Въпреки добрата си оценка за общата дейност на сегашния екип на финансовото министерство, Вучева разкритикува отстъплението от предварително обещаните намаления на корпоративните данъци за периода 2003 - 2005 г. Миналата година Гати ал Джебури обяви, че през 2003 г. нивото на данък печалба ще остане същото, както през 2002 г. - общо 23,5%, през 2004 г. ще падне на 20%, а през 2005 година ще стигне 15 процента.

Освен че тази година за първи път от 1999 г. насам нямаше намаление на корпоративния данък, преди седмица, отново по предложение на финансовото министерство, правителството одобри друг график за намаление на данък печалба. Според него, през 2004 г. той ще падне само пункт и половина - на 22%, а планираната за догодина 20-процентна ставка ще се въведе с година по-късно - през 2005-та.

Не става дума толкова за разликата, колкото за разрушаването на доверието в бизнеса за стабилността на обещанията и реалните действия на правителството, заяви Вучева и подчерта, че факторът доверие е един от основните в инвестиционните нагласи на предприемачите.