Икономисти от НДСВ разработват друг вариант на фонда на Василев

В парламентарната икономическа комисия се подготвя закон за стимулирането на средни и малки фирми, каквото цели и оповестената идея на Николай Василев за създаване на рисков инвестиционен фонд. Идеята на депутатите - икономисти от НДСВ обаче не е да се учреди един фонд, а да се създадат специални инвестиционни дружества, които с подкрепата на държавата ще инвестират в малкия и средния бизнес, заяви пред БНР председателят на комисията Валери Димитров. Идеята била заимствана от схема, приложена в САЩ от 1958 г. и работеща до днес. По думите на Димитров, тя е дала много добри резултати за преодоляване на бедността и безработицата в много от така наречените депресивни райони в Съединените щати. Мисля, че тя ще проработи и у нас, каза пред БНР Димитров.

Той заяви, че НДСВ разчита да се осъществят по един разумен начин обявените от вицепремиера Николай Василев 9 мерки за активизиране на икономиката.

Представители на основните политически сили коментира през уикенда новите икономически мерки на Василев. Зам.председателят на СДС Пламен Орешарски разкритикува две от идеите - за създаване на рисков инвестиционен фонд и на икономически зони, с аргумента за лошото влияние върху икономиката на засилващата се роля на държавата. Със същия аргумент Атанас Папаризов от БСП подкрепи пакета на Василев, макар да разкритикува отделни детайли.

Ако тези начинания бъдат доведени докрай по един разумен начин, аз мисля, че България ще стане едно доста по-добро място за бизнес и ще бъдат направени важни крачки към преодоляване на бедността и безработицата, коментира пред БНР Валери Димитров оповестените от Василев 9 мерки в края на миналата седмица. Той специално наблегна върху промените в Търговския закон, с които ще се ускорят процедурите по несъстоятелност.

Валери Димитров каза още, че има разлика между структурата на предлагания нов инвестиционен фонд и справедливите опасения той да не повтори съдбата на Държавния фонд за реконструкция и развитие. Чрез ДФРР по време на БСП-управлението бяха раздадени милиони държавни средства като кредити на затъващи предприятия, които така и не се върнаха. Винаги, когато държавата със свои чиновници се опитва да замести бизнеса, тя се проваля, заяви Димитров. Той обаче изтъкна, че освен държавната вноска от 100 млн.лв. в новия фонд ще има и частни капитали и той ще бъде управляван не от правителството, а от частни мениджъри. Мнението на Димитров е, че частните инвеститори във фонда трябва да имат решаващ глас при избора на мениджъри. При представянето на идеята вицепремиерът Василев обае обясни, че държавата ще избира мениджърите, като един от основните критерии в този избор ще бъде възможността им да привлекат и частни капитали за фонда.

Държавата наистина може да стимулира малкия и среден бизнес, но и в момента съществува Насърчителна банка и програми, по които това се прави, каза зам.председателят на СДС и бивш заместник финансов министър Пламен Орешарски. Той се обяви против идеята новият фонд да изкупува акции от малки фирми, за да увеличи оборотните им средства, като нарече това форма на одържавяване. По същество държавата става съдружник на частния бизнес, заяви Орешарски. Има граници, до които държавата може да се намесва и стимулира икономиката и които не бива да се прекрачват, а влизането в капитала на частно предприятие е преминаване отвъд тях, смята той.

И инвестиционният фонд, и предлаганите икономически зони са проявления на недоверие в пазара, т.е. държавата проактивно се опитва да стимулира процеси, които би трябвало да бъдат оставени изцяло на частния бизнес, каза още зам.шефът на СДС. Изниква въпросът защо трябва да се създават отделни зони, а да не се подобрява цялостният климат за бизнес в страната, коментира Орешарски.

В същото време, пред bTV Атанас Папаризов от БСП оцени положително ангажирането на държавата "с редица важни въпроси - такива като индустриалните зони, създаване на условия за инвестиции с подкрепа на държавата, развитие на проблема за дълговете между предприятията". Той се изказа негативно за общата политика досега на правителството, която била на оттегляне на държавата от икономиката. Папаризов обаче разкритикува отварянето на фискалния резерв и вземането оттам на 100 млн.лв., с които да стартира рисковия инвестиционен фонд. Този резерв изключително необходим за редовното изплащане на външния дълг и за посрещане на евентуални проблеми с платежния баланс, тъй като търговският дефицит е доста значим, коментира БСП-депутатът. Той също отбеляза, че и в момента в България има няколко фонда за малки и средни предприятия.

Папаризов предложи да отпадне изисквания минимален размер от 5 млн.евро за инвестициите в бъдещите икономически зони, за да се ползват предвижданите преференции. Нима не е целесъобразно общините и правителството да дават земя за 1 лев на всеки, който желае да извършва стопанска дейност в райони с висока безработица, попита той и посочи, че такава е била политиката на Белгия в началото на плана "Маршъл". "Отново безпокоят тези на глед малки пропуски, но в крайна сметка неща, които могат да направят от тези добри идеи неизползваеми идеи", заяви БСП-депутатът и бивш министър на търговията.