Има ли промяна в руската позиция по проекта Баку - Джейхан?

Вицепрезидентът на ЛУКойл Леонид Федун подкрепи идеята за строителство на петролопровод по маршрута Баку-Джейхан от Азербайджан до Турция. На пресконференция говорителят на петролната компания обяви, че руското правителство ще промени досега отрицателната си нагласа към този проект и няма да пречи на ЛУКойл да участва в международната групировка от компании, подкрепящи неговото осъществяване. Русия трябва да обмисли възможността част от казахския петрол, който сега преминава през нейна територия, да бъде пренасочен към петролопровода Баку-Джейхан, заяви вицепрезидентът на ЛУкойл.

Междувременно на друга пресконференция руският вицепремиер Виктор Христенко заяви, че проектът Баку-Джейхан противоречи на руските интереси. На пръв поглед няма нищо особено в позицията на ЛУкойл. Компанията притежава 10% от акциите в Азербайджанската международна операционна компания (АIОC), която бе създадена с цел прилагането на "договора на века" - разработването на петролните находища Азери, Чираг и Гюнешли в азербайджанския сектор на Каспийско море. Почти всички членове на консорциума се разбраха да финансират работата по проучването на новия петролопровод, докато ЛУКойл трябваше да се въздържи от това.

Ако е вярна информацията в някои медии, ЛУКойл отдавна се опитва да се отърве от държавния контрол при износа на петрол. Достатъчно е да си припомним, че компанията участва в Каспийския петролопроводен консорциум (CPC) или в терминала в залива Варандей в Печорско море, който влиза в конфликт в Балтийската петролопроводна система (BPS), която компанията Транснефт строи.

При петролопровода Баку-Джейхан обаче нещата са по-различни. В края на краищата, в случая с CPC и с терминала Варандей, Русия все още продължава да упражнява контрол върху петролния поток във важна за нея икономическа и геополитическа зона. Този проект обаче е съвсем друго нещо.

ПЕЧАЛБИ В АМЕРИКАНСКИ СТИЛ

Представители на Азербайджанската държавна петролна компания (SOCAR) и други членове на консорциума AIOC за развитие на "договора на века", започнаха да обсъждат идеята за строителство на тръба по маршрута Баку-Джейхан или т.нар. Основен износен маршрут през втората половина на 90-те години, като алтернатива за транспортирането на петрол по "северния път" през Новоросийск или "западния път" през Супса в Грузия. Петролопроводът трябва да бъде по линията Баку-Хашури-Пософ-Ерзурум-Ерзинкан-Джейхан.

Предполага се, че той ще има дължина между 1730 и 2170 км. Тръбата има капацитет от 45-60 млн. тона петрол годишно и обемът на инвестиции първоначално се очакваше да достигне 2,4 млрд. долара. Сега се говори за близо 3 млрд. долара. Международна група от спонсори подписаха споразумение с правителствата на Азербайджан, Грузия и Турция преди година. Според някои източници нейното създаване е резултат от дейността на про-американското лоби.

Неговите привърженици виждат следните ползи от изграждането на Баку-Джейхан. На първо място петролът от Каспийско море ще бъде изнасян през Средиземно море, с което се избягнат проблеми свързани с претоварения пролив Босфора и евентуално затягане на контрола по превозите от страна на Турция.

В допълнение Джейхан е модерно пристанище, което може да поеме танкери превозващи до 300 000 тона. Азербайджан и Грузия са обвързани с проекта, надявайки се да засилят връзките си със САЩ и техните съюзници. Турция разчита на каспийския и казахския петрол за да компенсира загубите от транзит на иракски петрол и да засили политическите си позиции и претенции за регионален лидер и да засили влиянието си в НАТО.

В светлината на икономическите рискове по проекта, всички тези планове досега щяха да останат нереализирани, ако не бяха подкрепяни от САЩ. Според американски експерти САЩ продължават да преследват линия за намаляване на износа на петрол от Средна Азия и Каспийско море през Русия и Иран и за засилване на американската позиция в Кавказ и Средна Азия.

Но тази линия се отличава със забележителна гъвкавост. Кондълиза Райс наскоро увери Кремъл, че САЩ не се опитват да изтласкат Русия от този регион. Президентът Джордж Буш се изрази в същия сух. Джулия Нанай, директор на консултантската компания Petroleum Finance, заяви, че центърът на тежестта в Каспийския регион отива на север и руските енергийни пътища се превръщат в доминиращи.

ПРЕКАЛЕН ОПТИМИЗЪМ

Според Леонид Федун, новия вариант на тръба Баку-Джейхан, представен от British Petroleum, е бил разработен в светлината на големи отстъпки от турска страна по много пунктове. В ръководството на ЛУКойл се притесняват, че след като достигне до Черно море пред CPC и по други пътища, петролът, който е с по-високо качество, ще започне да изтласква руския петрол от европейските пазари.

Така че е много важно този петрол да бъде пренасочен далеч, в случай към Средиземно море през Джейхан. Нещо повече, Русия би трябвало също да пренасочи своя петрол, добит в Каспийския регион, към Баку-Джейхан.

От друга страна, изчисленията на тези, които имат интерес в проекта, не трябва да бъдат приемане без съмнения. Те разчитат на бързото омиротворяване на огромния регион от Близкия изток, Централна Азия и Кавказ, което изобщо не се забелязва да става. Положението не е стабилно дори в страните, през които трябва да премине петролопровода. В Турция тръбата ще мине през кюрдските области. В Азербайджан ще премине непосредствено до конфликтния регион Карабах. В Грузия той ще бъде прокарван в условия на неспиращ конфликт по въпроса за Абхазия и при конфликт в ръководството на Грузия.

Има и друг труден въпрос - как да се гарантира обема на петрола, необходим за функционирането на проекта? Информациите и изчисленията по този въпрос са противоречиви. Съществува вероятност азерския петрол просто да се окаже недостатъчен за успешното реализиране на проекта и в този случай ще бъде необходимо да бъде използван казахски петрол.

Като член на митническия съюз и на Евразиатския икономически съюз и като доставчик на петрол по системата CPC и към петролопровода Атирау-Самара, който е в процес на бързо преустройство, Казахстан е по-дълбоко въвлечен в икономическите и политически отношения с Русия, отколкото която и да е друга страна в Центрана Азия. Така че перспективите си остават мъгляви, поне до изясняване на въпроса за потенциала на местонаходището Кашаган.

Въпросът за качеството на този петрол, който съдържа много газови примеси, поражда скептицизъм. Петролът от находището Тенгиз, който се изпомпва от Chevron, макар че компанията участва в консорциума за тръба от Баку до Джейхан, едва ли ще бъде смесен с висококачествения азерски петрол. Освен това включването на Казахстан поражда трудности по транспортирането до Баку било с танкер било с тръба по морското дъно.

В допълнение Русия и Иран възразяват за строителство на подводна тръба като се аргументират със сеизмичната активност в региона и с неизяснения статут на Каспийско море.

Няма яснота и по отношение на експортните пазари на тръбопровода Баку-Джейхан. Ние не знаем какви са качествата на очаквания петрол, цената на суровината, както и транспортните тарифи.

ДА ОСТАВИМ НАСТРАНА ПЕРСПЕКТИВИТЕ

Концепцията за руската геополитика като система за обслужване на групови честни бизнес интереси за съжаление е пуснала дълбоки корени сред водещите руски предприемачи.

Като част от руския бизнес, която е най-динамична на международната арена, петролните компании играят особена роля и се опитват да упражняват влияние върху държавата с цел прокарване на техните собствени интереси. Особено компании като ЛУКойл се отличават по степента на своята външна активност.

Политиката винаги е специфична. Дори западните петролни компании изразяват резерви по въпроса за проекта Баку-Джейхан. Те се ръководят основно от икономически разчети. Но за руските бизнесмени рисковете от геополитически характер трябва да играят много по-голяма роля. Фактът е, че за разлика от САЩ Русия като национална държава се намира в процес на канализиране на реформите на икономическото и геополитическото пространство по своите най-близки и най-жизнено важни граници в посока, която да бъде благоприятна за нея, т.е. за Русия.