Имотните декларации на властта – демократично украшение с нулева ефективност

Преди години в средата на юни медиите чакаха с особено нетърпение и дори настървение едно от "златните" събития на годината – обявяването на имуществените декларации на политиците пред Сметната палата. Имаше нещо като необявена надпревара кой пръв ще пусне заявление по Закона за достъп до информация, за да получи на хартия десетки килограми копия на формуляри за апартаментите и колите на хората във властта. Продължаваше се с четене, сравняване и напоителни статии за "най-сочните" тайни от битието на управленците – в какъв апартамент живее президентът, какви влогове има министър-председателят, каква кола кара даден кмет и т. н.

С годините хартията изчезна, декларациите се качиха онлайн и станаха видими за всеки гражданин, а кръгът на деклариращите постоянно се разширяваше и постепенно започна да обхваща дори средния ешелон на властта. Впоследствие Сметната палата започна да не приема декларациите само на доверие, а да ги проверява и дори да предава съмнителните за данъчна ревизия на НАП и за проверка в ДАНС.

И парадоксално – колкото повече се усъвършенстваше системата за публичност на имуществото, толкова по-безинтересна започна да става тя на медиите, а вероятно – и на обществото. Стигна се дотам, че "златното" събитие от едно време днес е част от баналния новинарски поток.

Защо декларациите станаха безинтересни?

Едната причина за това е по-скоро положителна - бавният, но естествен и здравословен процес на съзряване както на политическата класа, така и на обществото.

От една страна, политиците започнаха да приемат за нормално, че техният личен живот и имущество ще са обект на обществено внимание и че обогатяването им по време на престоя във властта е нещо, за което те дължат отчет пред гражданите и контролните органи. Неслучайно Сметната палата вече отчита все по-малко нарушители, които не подават декларации или пък декларират разминаващи се данни с тези в официалните регистри. По неясни причини през 2017 г. дори депутатът от ДПС Делян Пеевски реши да бъде "по-откровен" пред обществеността, като реши да освети имущество в публичния регистър за близо 79 млн. лв.

Обществото пък започна да приема малко по-нормално факта, че част от политиците са богати и че богатството невинаги е резултат от кражба и корупция.

Втората, и по-съществена, причина за слабия интерес към системата за публичност на имуществото обаче е нейната слаба ефективност. Усещането е, че тя е само формализъм и далеч не представя истинската картина на богатството на хората във властта.

Това съвсем не е без основание. Два от най-обсъжданите случаи на съмнително имущество на политици през последните години – прословутите шест апартамента на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и "селското" имение на кмета на Пазарджик Тодор Попов например, бяха разкритие не на Сметната палата, а съответно на бившия "борец срещу корупцията" Яне Янев и на телевизия бТВ.

Освен това Бойко Борисов, премиерът с най-дълъг управленски стаж в историята на прехода, години наред декларира нищожно имущество пред Сметната палата. През 2017 г. той е обявил единствено 26 700 лв. налични парични средства от работна заплата, които дори са намалели с 2600 лв. спрямо предходната година. Напълно възможно е това да е самата истина, но за мнозина тя е "невъзможна за вярване" и това генерира недоверие не само в самия Борисов и хората като него, но в цялата система за публичност на имуществото. Борисов, разбира се, далеч не е единственият съмнително беден във властта – същото важи и за главния прокурор Сотир Цацаров, за куп министри като Емил Караниколов, Румен Порожанов, Ивайло Московски, Владислав Горанов, за бившия шеф на НАП Бойко Атанасов, а също и десетки депутати и магистрати.

Парите от корупция не се вкарват в банка

Ясно е, че никой кмет или министър, който има незаконни доходи от корупция и незаконна дейност, няма да ги сложи на влог в българска банка или да купи на свое име апартамент в София.

"Обичайно в такива случаи властта прибягва до изнасяне на парите зад граница, основно под формата на влогове в офшорки и зони с либерален режим или пък покупка на имоти в чужбина, а след излизането от властта част от парите се легализират у нас, като съответният политик започва да получава огромни хонорари от чужбина например за "консултантски услуги", твърдят специалисти по финансови разследвания.

Разкриването на подобни схеми, включващи корупция по висшите етажи на властта, в момента е работа на ДАНС и единствено подобна институция с разследващи правомощия може да се заеме с подобни казуси.

Това няма как да бъде свършено от публичния регистър в Сметната палата, който нито има правомощията, нито капацитета да прави подобни разследвания със своите 11 души персонал.

В момента всяка година до 30 април, а също и при встъпване или при излизане от властта, хората на публични длъжности като президент, премиер, депутати, министри, зам.-министри, шефове на агенции, членове на Висшия съдебен съвет, кметове, областни управители, шефове на партии, а в последните години дори директори на дирекции, членове на политически кабинети, посланици, шефове на държавни компании като БЕХ и НЕК и др., трябва да обявяват имуществото си в Сметната палата в специални декларации по образец.

Към 20 март 2017 г. в списъка на задължените лица влизат 2627 души, които нарастват приблизително двойно, като се включат съпрузите им. И това е голямо облекчение за Сметната палата, защото през миналата година това бяха 6917 души и то без съпрузите им, но бройката рязко намаля след прехвърлянето на декларациите на съдии, прокурори и следователи към съдебния инспекторат, където пък изобщо не е ясно как ще се правят проверките.

Всички тези хора декларират недвижимото си имущество, включително земеделски земи, превозни средства, банкови влогове и заеми над 5000 лв., налични парични средства, акции, и дялове в дружества.

В момента софтуерът на Сметната палата не позволява никаква аналитичност и не може да се сравни например кой е най-богатият представител във властта според декларираното, кой е най-бедният, кой е забогатял най-много по време на мандата си, кой е обеднял, кой държи най-много налични пари вместо в банка, кой има най-много коли, кой има най-много имоти и т. н. А най-важният анализ е именно този – кой колко е забогатял при престоя си във властта и дали това съответства на получената през годините заплата. Още по-странното е, че във въпросните декларации по напълно неизвестни причини не се декларира заплатата на съответния управленец за заеманата от него длъжност.

Безсмисленият труд с декларациите

Единайсетте души в Сметната палата имат шест месеца да проверят дали при всички около 5000 – 6000 представители на властта и техните съпрузи има или няма разминаване между декларираното и реално притежаваното имущество. Проверката обаче се прави само по документи, като се изисква информация от съответните държавни или общински органи и се ползват техните електронни регистри. Реторичен е въпросът колко ефективни могат да бъдат подобни проверки, при положение, че палатата няма достъп дори до банкова тайна, т. е. няма как да установи дали обявените влогове и кредити са истински.

При откриване на несъответствие над 10 000 лв. или при пропуск да се подаде декларация, случаят се подава на НАП за проверка или ревизия и се уведомява ДАНС. През 2016 г. например на НАП са пратени 354 души, при които е установено несъответствие. В същото време от няколко писма на НАП до Сметната палата по повод приключените данъчни проверки за декларациите за 2015 г. се вижда, че няма нито един установен проблем. Проверени са около 120 души, като всички до един са "чисти" и не се е наложила ревизия.

Такава е и обичайната статистика – близо 100% от проверените политици се оказват напълно изрядни след двойната проверка – на Сметната палата и на НАП. По данни на самата палата за последните 10 години от функционирането на регистъра са начислени данъчни задължения за едва 1 млн. лв. Това е и най-силното доказателство, че в самото структуриране на регистъра е заложена близка до нулевата ефективност и на практика ежегодното упражнение с декларациите се свежда до един безсмислен труд.

Разбира се, за въпросната ефективност има и някои обективни причини. Разкриването на доходи на действащи политици от корупция, когато те са изнесени в офшорни зони, а впоследствие - и на пране на пари, е по принцип много трудна задача, с невисока ефективност навсякъде по света. Тя изобщо няма как да се разреши с екип от 11 души, които седят на бюро, правят проверка по документи и дори нямат достъп до банкова тайна. Трудно е подобна проверка да се направи дори от НАП, въпреки всичките ѝ солидни правомощия и добри информационни системи и бази данни. Първо, обменът на данъчна информация с офшорните зони е труден и едва сега започва да се отбелязва известен напредък по тази линия в световен план. Второ, данъчните инспектори трябва да имат солидна подкрепа от шефовете си и специализираните служби, за да разследват например незаконни финансови потоци на действащи министри. Трето, ревизиите на физически лица и без друго са една от най-трудните дейности на НАП, защото изискват много прецизно изследване на паричните потоци, за да могат да се докажат евентуални злоупотреби.

Какво да се направи?

Има поне няколко мерки, които могат да се вземат, за да се подобри ефективността на системата.

Първо, трябва да ѝ се намери най-подходящото място в институционалната структура на властта, което със сигурност не е в Сметната палата. Най-обсъжданият вариант е публичният регистър да стане част от бъдещата агенция "Антикорупция", която в момента се обсъжда от работна група към правосъдното министерство. Очаква се освен регистъра, в нея да се влеят комисиите за незаконно придобито имущество и за конфликт на интереси, а също и БОРКОР. Големият въпрос е обаче как въпросната агенция ще взаимодейства с ДАНС, която всъщност има основни правомощия по разследването на корупцията по висшите етажи на властта и в която в момента се намира финансовото разузнаване.

За да могат бъдещите служители на агенция "Антикорупция" реално да разкриват укрити доходи от незаконна дейност на висши управленци, те трябва да имат разследващи правомощия, но в този случай може да се дублират функции в ДАНС. Трябва да има и ясно разписано взаимодействие с НАП.

Освен това вероятно трябва да се ревизира и кръгът на лицата, които декларират имуществото си и подлежат на проверка. Той може да се ограничи до хората, които реално оперират с публичен ресурс или пък имат солидни регулаторни правомощия по отношение на бизнеса и гражданите, а да отпаднат някои чиновници от средния ешелон, които на практика не разписват договори и не вземат самостоятелно решения. На тяхно място би било добре да се добавят важни разпоредители с бюджет като ректори на университети, директори на болници, общински съветници, които по неясни причини сега не се отчитат.

Необходима е и сериозна ревизия на критериите, на базата на които въпросните публични личности се селектират за проверка. В момента критериите са само два – разминаване между декларираното и официалните регистри в размер над 10 000 лв. или неподаване на декларация. Често се случва проверка да се възлага на хора, забравили да впишат например нива на село, което води единствено до излишен труд на проверяващите. Трябва да се въведе система от риск-базирани критерии, разработена от данъчните и финансовото разузнаване, която да прави истинска селекция, каквато например съществува при ревизиите на фирми.

Важно е също имуществените декларации и тези за конфликт на интереси да се подават и публикуват заедно и да се сравняват. Освен това публичното им оповестяване трябва да бъде чрез специален удобен за ползване софтуер, който да позволява анализи и сравнения, а не в насипния вариант, по който в момента се публикуват на сайта на Сметната палата.

Би било логично също така проверките на политиците да продължат и след напускането на властта, за да се проследи дали те не се опитват да легализират укрити доходи.

Дали всичко това ще се случи или публичният регистър ще си остане просто едно демократично украшение, което дори не блести, зависи от бъдещия антикоруционен закон.