Индустрията иска да купува ток пряко от АЕЦ и НЕК

Работодателите поискаха от правителството да се измисли механизъм, по който енегроемките 160 предприятия у нас да купуват директно електроенергия от АЕЦ "Козлодуй" и от "Националната електрическа компания" (НЕК), а не от борсата, като мярка срещу високите в момента цени на тока. Това стана ясно след среща на премиера Стефан Янев и министрите на енергетиката, икономиката и финансите с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) в четвъртък.

До края на следващата седмица трябва да стане ясно възможно ли е това и как да се случва, а през това време бизнесът, който беше решил да изрази недоволството си на 19 октомври, няма да протестира и ще призове останалите работодателите за същото.

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев посочи, че новите насоки на Европейската комисия за овладяване цените на електроенергията на свободния пазар позволяват такава възможност. Но това ще бъде окончателно решено от създадените веднага работни групи за изработване на, по думите му, един хибриден модел в помощ на българската индустрия.

Идеята на КРИБ е в най-кратки срокове установените вече със списъка за държавните помощи за енергоинтензивни предприятия около 150-160 големи предприятия да подпишат директни договори за доставка на ток от АЕЦ "Козлодуй" или НЕК до края на 2022 г.

"Ние настояваме както да има регулиран пазар на гражданите, така да има и някаква форма, в случая говорим за двустранни договори, с които да може да работи енергоинтензивната индустрия. Тя също е много стратегическа за държавата. Тя е много важна за стабилността на енергийната система, защото тя консумира 24 часа в денонощието", заяви Домусчиев.

Подобна мярка би означавала известно връщане назад във времето, когато нямаше борса за ток и продажбата от държавните производители ставаше непрозрачно. Освен това засега не е ясно какъв би бил механизмът за купуване на ток от предприятията пряко от АЕЦ и НЕК.

Предложението на бизнеса е все пак да има наддаване за дългосрочните количества, за да се спазва принципът на конкурентност. Необходимият товар на тези големи предприятия е 400-500 МВ, което би означавало половината от енергията от единия реактор на ядрената централа да отива за промишлеността.

Министерството на енергетиката ще анализира дали ако големите енергийни предприятия, които са около 160, купуват ток по договори на фиксирани цени до края на 2022 година, ще се стигне до дефицит на свободния пазар, заяви служебният министър на енергетиката Андрей Живков.

"Сега не сме казали още да или не - намерили сме формулата или не сме я намерили. Всичко, което казваме е, че имаме желанието и аз лично имам и вярата, че ще постигнем едно добро решение за индустрията, за хората и за държавата", посочи финансовият министър Валери Белчев. По думите му правителството трябва да защити енергийно бедните, но и основните системи в държавата.

Министърът на икономиката Даниела Везиева каза, че с бизнеса са се разбрали да се продължи работата по прилагането на схема за субсидиране на големите предприятия заради разходите им за парникови газове.

През октомври 2019 г. правителството на ГЕРБ одобри промени в Закона за ограничаване изменението на климата, позволяващи подобна държавна помощ, но те така и не бяха одобрени от парламента

Приетите поправки предвиждаха заводите да си разпределят до 2021 г. до една четвърт от приходите на държавата от търговията с парникови квоти на европейския пазар.