Институтът за пазарна икономика връзва бюджета и при двойно по-ниски данъци

Алтернативен бюджет за 2004 г. с много по-ниски данъчни и осигурителни ставки и намалени разходи на държавата представи Институтът за пазарна икономика (ИПИ) пред медиите. Още преди няколко седмици анализаторите в неправителствената организация подробно описаха каква е възможната алтернатива на бюджета, приет от правителството и вкаран в парламента.

Екипът на института, ръководен от Красен Станчев, е успял да върже балансиран бюджет за догодина, с нулев дефицит, при повече от двойно намаляване на данъчната и осигурителната тежест.

Според варианта на правителството, подоходните данъци през 2004 г. остават между 15 и 29%, в зависимост от доходите, данък печалба ще е 19.5%, а осигуровките са 23 - 29% за пенсия и 6% за здравеопазване.

Според варианта на ИПИ, данък общ доход и данък печалба ще имат еднаква ставка от 10%, а осигурителните плащания - общо 16 процента.

Приходната част на бюджета на правителството е в размер на 14,416 млрд.лв., а на Института за пазарна икономика - 12,970 млрд.лв.

Според правителствените разчети за 2004 г. общото данъчно облагане се движи между 33 и 48% и между 37 и 48% - за самонаетите. С предложенията на института, общата данъчна тежест ще бъде 25 процента.

Срещу рязкото намаление на данъчно-осигурителната тежест, от ИПИ предлагат и свиване на бюджетните разходи с 10-15% спрямо тазгодишното им ниво. Пред медиите директорът на ИПИ заяви, че алтернативният бюджет е формиран, след като са изрязани всички "силиконови" части от българската икономика.

Според института това може да стане, като се намалят разходите за дълготрайни активи, за субсидии и губещи дейности, както и да се спре назначаването на допълнителни бройки държавни служители. Според института, 440 000 заети в бюджетната сфера са достатъчни. Те се аргументират, че броят на лекарите и учителите в България на глава от населението надвишава международните критерии и е необходима реформа в здравеопазването и образованието, за да се повиши ефективността.

От друга страна, на аргумента на правителството, че са необходими нови чиновници в държавната администрация заради евроинтеграцията от ИПИ отговарят, че ако държавата на практика, а не само на думи, намали регулативните режими спрямо бизнеса, чрез вътрешна трансформация на чиновниците тя ще се справи с изисквания на ЕС за администрацията.

По разчети на института, освободеният доход за икономиката от намалението на данъка върху доходите, изчислен върху сегашната средна заплата, е 2,16 млрд. лева.

Около 33% от хората над 15 години или 2,2 млн. българи произвеждат доход в страната. По разчетите на ИПИ, през 2004 г. те ще произведат доход за около 33 млрд.лв. По скалата за данъчно-осигурителната тежест, предлагана от института, тези българи ще платят на държавата около 33% от дохода, който ще произведат или около 11 млрд.лв. в различна форма - данъци, осигуровки, държавни такси и т.н.

Ако се приемат предложенията на ИПИ, от 1 януари 2004 г. физическите лица и самонаетите, които сега получават средна чиста заплата от 235 лв., ще получават с една четвърт по-висок доход. При чист доход от 301 лв. увеличението ще е с почти една трета до 396 лева.

Това, което ние искаме да покажем, е че има алтернатива на провежданата в момента стопанска политика, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Има алтернатива на начина, по който правителството харчи парите, на начина, по който финансира публичните услуги, както и на начина, по който се управляват пенсионния фонд, здравното осигуряване, образованието, допълни той.

Пред БНР Богданов определи като странен факта, че кабинетът е решил да намали само данък печалба, без да променя скалата по ДОД, с което се нарушава традицията през последните няколко години хората с относително постоянни доходи да плащат и относително постоянен данък.

Той допълни, че предвид съвкупния ефект на данъчните ставки за догодина, въпреки намалението на данък печалба от 23.5% на 19.5%, общата данъчна тежест не само се запазва, а дори и малко се увеличава.