Интелектуалци в подкрепа на избирателния кодекс

До Нова година депутатите да приемат избирателния кодекс, който мина на първо четене в парламента още преди година и половина, поискаха в петък група интелектуалци, сред които литераторът Йордан Василев, историкът Гиню Шарланов, химикът Васил Симеонов и други. Те внесоха искането си като призив в Народното събрание.

Според обществениците, използваната в България от 1991 г. избирателна система вече е изчерпала възможностите си. Те обявиха, че след първоначално демонстрирания ентусиазъм, депутатите са се изплашили от перспективата да застанат пред избирателите в пряк мажоритарен избор.

Законопроектът за избирателен кодекс е внесен в Народното събрание на 24 септември 2002 година от 41 народни представители от всички парламентарни групи, сред които Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Димитър Абаджиев, Юлиана Дончева, Кръстьо Петков и Борислав Цеков. В основата на законопроекта стои немската избирателна система. Предвидено е половината от депутатите да бъдат избирани пропорционално, а другата половина - мажоритарно.

Проф. Михаил Константинов, участвал като експерт в изготвянето на кодекса, коментира, че избирателната система, регламентирана в него, съчетава предимствата на двете избирателни системи - богатата представителност на пропорционалната и добрата връзка между избирателите и народните представители при мажоритарната. Той посочи, че мажоритарният депутат ще има по-независимо вътрешнопартийно поведение и е необходим колектив в политическите партии.

По думите на Константинов няма опасност при мажоритарния вот да се увеличат изборни практики като тези в Свиленград. Случилото се там е норма у нас, а не изключение, посочи той, цитиран от БТА. Според него е по-лесно да се купи вече избран депутат, отколкото да се хвърлят пари, за да бъде избран определен депутат.