"Говорим от много време за евентуалния политически проект на Радев. Аз смятам, че с предложението за референдум за еврозоната, той е по-близо до политическия си проект, отколкото беше преди една седмица", каза политологът от социологическа агенция "Тренд" Димитър Ганев в интервю за Mediapool. Той обяснява защо българинът е скептичен към еврото и как Радев се позиционира популистки по основни европейски политики.

Защо част от българите очевидно се страхуват от еврото?

Проучвали сме този въпрос в продължение на 7-8 години. Изследванията показва, че в България има установени нагласи от доста години, които са скептични към приемането на България в еврозоната. Ключовият въпрос е: Защо? Когато попитате тези, които са скептични към приемането на еврото, защо са скептични, получаваме натрупване от над 90% в един отговор. Картината е съвършено ясна. Българите се притесняват от повишаването на цените. Това е страхът на българите от еврото. И тук всякакви всякакви аргументи, свързани с привързаността към българския лев, към суверенитета, са доста дискусионни предвид валутния борд, в който се намираме. В общественото мнение подобни аргументи практически почти не съществуват. И тук искам да спомена колко голям грях носят серия правителства, които са управлявали в последните 10 години. Това са много правителства и всяко едно от тях знаеше за тези скептични нагласи. Те не си мръднаха пръста да организират една по-сериозна комуникационна кампания, която да разясни и да информира гражданите за ползите, рисковете и предизвикателствата преди приемането на нова валута.

Какъв дял от населението обикновено иска еврозоната, какъв дял се колебае и какъв дял е по-скоро скептичен?

Ако трябва да ги разделим на два отговора – трябва или не трябва да приема еврото, дяловете са следните: 55-60% не искат или са скептични към еврото, а 30-35% искат приемане на еврото. Това е делението, което е формирано през годините, а не резултатите от конкретно проучване.

Но има и друг начин да се пита. Ако питаме дали България трябва да приеме еврото на първи януари 2026 година, дали трябва да се изчака няколко години или България никога да не приема еврото, отговорите са различни. Тогава вече делът на тези, които казват, че България не трябва никога да приема еврото, падат много. Делът става около 30-35%.

Виждате, че когато влезнем в нюансите, става по-различно. Такива данни са изкарвали са изкарвали и други колеги. "Алфа рисърч" имаха подобно изследване, "Мяра" също имаше подобно изследване.

Тук няма изненада. Тук има голям грях, че нямаше сериозна комуникационна кампания.

Може ли да се обясни този резултат само с липсата на позитивна информационна кампания, каквато впрочем българските власти не са показали, че могат да правят по който и да е въпрос?

Ами знаете ли защо не могат да правят българските власти позитивна информационна кампания по който и да е въпрос? Причината не е, че не разполагаме с експертиза, капацитет и така нататък. Има достатъчно кадърни хора в комуникационно отношение, които могат да бъдат наети и да направят читава информационна кампания. Проблемът е друг. Той е по-дълбок и е свързан с хроничното недоверие към цялата политическа класа в България. И в момента, в който тя инициира някаква комуникационна и информационна кампания, хората инстинктивно започват да вярват на обратното, защото нямат доверие на тая класа, която е инициатор на тази кампания. И затова се получава това, което вие казвате. Никога не са успявали читаво да правят информационна кампания.

Откога датира това недоверие в еврото?

Фактически проблеми в обществените нагласи, свързани с еврозоната, започнаха с тежката финансова и икономическа криза в Гърция през 2009 – 2011 г. Тогава еврото започна да излъчва лоши сигнали към публиката. Аз съм чел данни от 2007 година и пред това, които показват, че в България одобрението за приемането на еврото е почти сходно с доверието спрямо Европейския съюз. Тоест, приемането на еврото се свързваше неразделно като от част от членството ни в ЕС. След което дойдоха проблемите с Гърция и започна едно и също нещо да се говори, нали? Да се говори за дълговете в държавите в еврозоната. И черешката на тортата, разбира се, е непрекъснатото говорене на наши икономисти, как когато влезем в еврото, ще има инфлация.

Ако властите са неизлечимо заразени с недоверие, кой да я направи тази кампания?

С тази кампания трябваше поне да се направи опит, за да се обясни на хората какво предстои. Предстои ни огромна трансформация, каквото е приемане на друга валута. Това засяга живота и битието на всеки един от нас. Става дума за парите на хората, което е в крайна сметка изключително важна тема. И тук българската политическа класа мимикрира върху общо взето позитивния образ на Европейския съюз и и все още ненакърнимото убеждение, че България трябва да принадлежи към Европейския съюз и към Западния свят. Политиците подцениха въпроса, свързан с с еврото.

България е чакалнята на еврозоната от 2020 година. След това дойде серия от правителства, служебни и редовни, с кратък живот, които не успяха да мислят за еврозоната като предстоящо събитие. И затова се докарахме до ситуация, в която никой не направи и частично усилие за информираността на българите какво представлява тази огромна промяна.

Политическата игра срещу еврото носи ли политически дивиденти на проруските и евроскептичните партии?

Имаме доминиращи обществени нагласи в страната, които са скептични към еврото. В същото време огромната част от политическите формации в парламента подкрепят приемането на България в еврозоната. В тази ситуация няма как някоя от партиите да не припознае доминиращата обществена нагласа. Досега монополист в парламентарното пространство срещу еврото беше "Възраждане" с инициирането на своята подписка. За "Възраждане" това беше изключително удобна тема. Партията зае едно антисистемно поле, което е ограничено като мащаб. Нагласите спрямо еврото обаче излизат много извън това антисистемно поле. "Възраждане" опита да вземе максималното от тази ниша, но допусна грешка с този много агресивен протест пред Дома на Европа в София. Техните крайни действия накараха много хора да се дистанцират, а те можеха да видят "Възраждане" като легитимен свой представител по тази тема. След този агресивен протест, Румен Радев видя потенциал да направи политическо позициониране. Какво представлява то? Благодарение на тези формирани вече нагласи срещу еврото, той се позиционира срещу доминиращото статукво в парламента.

На второ място, той се позиционира в един дебат, в който доминиращи обществени нагласи са срещу еврото. По друг начин казано, Радев трупа политически капитал. Тук той залага една дългосрочна цел и тя е свързана с периода около приемането на България в еврозоната на 1 януари 2026 г. Това може да се използва месеци преди и месеци след приемането на еврото. При евентуално социално напрежение, свързано с инфлационен процес или някакви проблеми около самото приемане на еврото, Радев, грубо казано, може да вдигне ръка и да каже: "Аз казах ли ви?"

Ако трябва да кажем това изречение, той да стане изразител на евентуално социално недоволство около тази тема, което се явява негов пряк политически капитал и то в най-важния за него момент. Най-важният момент, защото през следващата година той вече ще бъде в самия край на своя мандат, ще има няколко кандидати за президент и той ще трябва да се подготвя да излиза от тази си роля. И вероятно да влиза в друга роля.

Той предполага, че с еврото може да щракне капан, от който ще спечели политически дивидент.

Това е сигнал за стартиране на политически проект…

Да, защото това са сериозни заявки. Референдумът за еврото е сериозна заявка. Ние си говорим от много време за евентуалния политически проект на Радев. Аз смятам, че днес той е по-близо до политическия си проект, отколкото беше преди една седмица.

Президентът Радев беше напълно сигурен, че предложеният от него референдум няма да бъде произведен по две линии. Първо, няма мнозинство в парламента. Второ, конституционосъобразността на въпроса, нали? Може да сме сигурни, че той е бил информиран по този въпрос, най малкото заради оставката на Крум Зарков. Румен Радев със сигурност е знаел, че няма да има референдум. Няма никакво съмнение това. Тоест, той е търсил политически резултат. Той е искал да трупа политически капитал, ставайки изразител на определено недоволство. Позиционира се като алтернатива. Ако няма да правиш политически проект, защо да правиш това? Може да го е направил от принципни съображения, но изглежда по-скоро, че целта е да се трупат политически дивиденти.

Не казвам, че Радев е безпринципен. Просто отстрани погледнато изглежда така.

Какъв е потенциалът на Румен Радев като партийно движение? Знам, че въпросът е сложен.

Много сложен. Не съм склонен да се ангажирам с конкретна прогноза и веднага ще кажа защо. Потенциалът много зависи от момента. Много зависи от контекста, от конюнктурната политическа ситуация. Много зависи от това на какъв вид избори се явяваш. Едно е да се явиш за първи път на европейски избори, местни и съвсем трето нещо е да се явяваш на парламентарни. Това са съвсем различни ситуации. Радев се позиционира правилно от гледна точка на търсенето на политическа алтернатива в страната. Какво имам предвид? В момента имаме парламент, огромно парламентарно мнозинство от пет-шест партии, които казват: "На всяка цена еврозона, Запад, помощ за Украйна".

В същия момент имаме "Възраждане", която е алтернатива, но е крайна, радикална и антизападна. Но като антисистемна партия "Възраждане" е с ограничен електорален потенциал.

Това, което се търси от българина като политическа алтернатива, не е антисистемно, не е радикално, не е крайно. Българинът е убеден, че перспективата на България е като член на Европейския съюз. Няма сериозен дял, който смята, че има алтернатива на европейското ни членство, но мнозинството е с резерви относно основни европейски въпроси. Първо към еврото. Второ, към войната в Украйна, после миграция, Зелена сделка и прочие. Ако забелязвате, Радев се позиционира съвършено ясно в тази посока. Той не оспорва принадлежността на България към Европейския съюз и НАТО, а и в същия момент е срещу военната подкрепа за Украйна, иска референдум за еврозоната, скептичен е към зелените политики. Това е позициониране за тази политическа алтернатива, която се търси.