Председателят на Асоциацията на просюмърите и енергийните общности в Румъния Дан Пършан коментира неуспехите и неотдавнашната криза в енергийния сектор в страната, породена от ниското нива на Дунав и спирането на АЕЦ.
Дан Пършан е и основател на Асоциацията, която е важна неправителствена организация, бореща се за правата на производителите на зелена енергия в Румъния и обединяваща вече близо 400 000 просюмъри.
Г-н Пършан, това лято Румъния навлезе в остра енергийна криза. Част от нея се дължеше на липсата на достатъчно капацитет за съхранение на електрическа енергия. В пресата обаче вече се появява информация, че Румъния работи по изграждането на нови капацитети за съхранение. Какво знаете за тези развития?
Тук журналисти, министри или хората от Министерството на енергетиката в официалните си комуникации, включително ANRE (Националния орган за енергийно регулиране), си въобразяват, че България ще остане на едно място, а Румъния ще расте като момичето от приказките. Винаги съм казвал, че това няма как да стане. Имам и аргументи.
Дори и да предположим, че вие спрете да инвестирате в съхранение и частният капитал в България спре да инвестира в това, Румъния няма да може да достигне тези 6 GW капацитет, които вашата страна има, тъй като няма къде да присъедини тези инсталирани мощности. Тоест, казано по-просто, Transelectrica – операторът, който управлява точките на натоварване на мрежата – няма свободни места. Има издадени технически разрешения за присъединяване, които не са се материализирали и няма и да се материализират, а точките за присъединяване на десетки, стотици или хиляди батерии и ПАВЕЦ просто няма къде да бъдат свързани.
С други думи, ако утре в Румъния влязат 10 милиарда евро от инвеститори и банки за съхранение на енергия, те няма да могат да ги реализират: ще докарат батериите, но няма да има къде да ги присъединят към Националната енергийна система. И това е практически основната причина, поради която Румъния няма да може да развие значително тази област.
Да, съгласен съм, "акулите подушиха кръв във водата" и всяка седмица се съобщава за нови капацитети за съхранение, чак да ти се замае главата — нови стотици мегавати всяка седмица. Само че това са проекти на хартия, които не са материализирани. Налични са съвсем малко свободни места за свързване на тези батерии — каквито имате вие в Южна България — защото повечето са, така да се каже, вече капарирани, но самите проекти са незавършени.
Може да има желание, може да има оптимизъм, може да има неограничени средства, но нямаме къде да ги присъединим, защото бяха допуснати грешки при предоставянето на точките за свързване без гаранции. И тук виновни са регулаторът ANRE и Transelectrica, ръка за ръка.
Румъния разполага с много по-големи енергийни ресурси от България и съответно има и много по-големи амбиции. Мога да дам примери с желанието ѝ да бъде производител номер едно на природен газ в Европейския съюз, с развитието на вятърната енергия и така нататък.
Как е възможно страна с толкова големи стратегически интереси, толкова големи амбиции и ресурси да изпадне в тази енергийна криза през лятото и да се намира в ситуацията, която описахте току-що — с трудностите при инсталирането на батерии?
Напълно възможно е, въпреки природните богатства. Ето че едва през есента ще бъде открита газова централа, и то нефинансирана от румънската държава — инвестицията е от Саудитска Арабия, за централа от хиляда и малко мегавата; практически това е преустройство на стара ТЕЦ, което са успели да реализират инвеститорите от Саудитска Арабия, а не румънската държава.
Проектът Neptun Deep за газа от Черно море в края на краищата е конкретно намерение. Но вместо да използваме газ, вместо да инвестираме в съхранение… ние имаме доста значителен дневен излишък на електричество за шест-седем месеца в годината, от фотоволтаици. Румъния има възможност да направи помпено-акумулираща хидроелектроцентрала (ПАВЕЦ) при Тарница, но за 10 години са платени шест предпроектни проучвания и така и не бяха в състояние да започнат работа.
За Румъния бихме могли да кажем, че има ресурси, но за съжаление изглежда, че определени интереси са довели до това енергията да представлява удобно средство за румънската държава да облага гражданите си. Защото това, което вие и вашите съграждани трябва да знаете, е следното: 70–80% от енергията се произвежда от дружества, в които румънската държава е мажоритарен собственик. По този начин тези дружества реализираха огромни печалби, които се превърнаха в дивиденти за румънската държава.
С прости думи: Hidroelectrica, Nuclearelectrica и Transelectrica се управляваха и продължават да се управляват политически, без специалисти. А излишъкът — парите, които получиха от продажбата и производството на енергия, отива основно за дивиденти за държавата. Румънската държава използва енергийните производители като касичка — когато имаше нужда от пари, вземаше дивиденти.
Вярно е, че бидейки мажоритарен собственик, тя дори не им позволи да правят големи инвестиции, но и тях самите не ги болеше главата да поискат. По този начин, дори да дойдат много големи инвестиции в съхранение, те няма да поевтинят енергията нито през 2027 г., нито през 2028 г., тъй като тези инвестиции ще бъдат доста ограничени — тоест да не вярваме, че ще вали дъжд от батерии, както ви казах. От друга страна, тези, които инвестират, са частни компании, които ще искат да реализират съхранената си енергия сутрин и вечер на добри цени, за да си възвърнат вложенията.
Как се обяснява фактът, че румънската енергетика се развива толкова бавно и съответно цените са високи, а пари се правят чрез дивиденти и чрез данъчно облагане на електроенергията — тема, засегната от Вас в предишното Ви интервю за Mediapool?
В Румъния присъства групата Renault — до Питещ, в Миовени — откъдето заявиха, че у нас плащат по 18 евроцента за киловатчас енергия, докато в Испания плащат между 6 и 7. Те отправиха предупреждение към румънската държава, че липсва диалог по тази тема и че съществува възможност Dacia — румънската марка — да бъде изгубена именно заради скъпата енергия.
Защото човек, който е присъствал на масата, когато президентът на Renault Румъния направи изявлението в Париж, сподели, че практически един автомобилен производител има нужда от три основни съставки: хора, метал и енергия. Това са ключовите елементи, за да присъства една автомобилна компания на територията на дадена страна. Хора имат и им се плаща така, както им се плаща — дори шефът на Mercedes тези дни даде за пример Румъния, където заплатите в автомобилостроенето са много по-ниски от тези в Германия. Тоест, размаха им това като разплащателно плашило. Металът: имат отдел за покупки, който знае откъде да купува. Но енергията трябва да я вземат от румънската държава!
Тук ще ви направя още едно признание: бях в Парламента на Румъния и вляво от мен седеше делегация от Renault — наоколо бяха сенатори, депутати… Хората от Renault Румъния взеха думата и обясниха на политиците на румънски език (не говориха нито на английски, нито на френски), че висшето ръководство на групата Renault им е отпуснало сумата от 1,5 милиона евро, за да изградят фотоволтаичен парк, който да помогне на завода в Миовени да плаща по-малко за енергия, поне през деня. Не ни дадоха конкретни цифри. Проектът пропадна, защото разпределителният оператор в района на Питещ — който, както и при вас, има регионален монопол — им поиска почти двойно повече само за да свърже този парк към Националната енергийна система. При това паркът трябваше да бъде разположен върху терен, който Renault вече притежаваше, тоест нямаше нужда да купуват земя. Поискаха над 2 милиона евро само за присъединяването!
При това положение президентът на групата Renault заяви, че не е готов да плати такава сума само за свързването на един парк. И ето как алчността, глупостта или нечистите интереси правят така, че политиците… нямахме никаква реакция от тяхна страна! Това се опитвам да ви кажа. Политиците не разбраха какво последва от това събитие. А след него Dacia Spring — електрическата кола, която трябваше да се произвежда в Питещ, отиде в Словения и бяха съкратени 1500 души от Миовени, защото производствената линия просто бе преместена.
И така, ето че политиците и определени компании в Румъния играят срещу националните интереси. Това е пример, който видях с очите си — не е разказан или прочетен. Просто тези хора нямаха никаква реакция, когато от Dacia Питещ им казаха: "Ще загубим производствена линия с 1500 работни места".
А що се отнася до "тарикатите" (т.нар. "емни момчета" в румънската обществено-политическа реторика – бел.авт.)… Те са в сферата на търговията с енергия и действат в няколко направления. Тези субекти, които са се загнездили в Националната енергийна система, са толкова добре вкоренени в политиката, в енергийните компании и в бизнеса с тях, че е необходима сериозна реформа. Такава реформа, каквато непрежалимият – от моя гледна точка – бивш министър на енергетиката Себастиан Бурдужа не беше способен да направи. И нито един министър на енергетиката през последните 10–15–20 години в Румъния не успя да я осъществи. Тъй че реформата на енергийната система така и не се случи.
В момента в световен мащаб има мания за изграждане на центрове за данни, които консумират много вода и енергия, като се предпочита тя да е евтина. Какви са шансовете на Румъния в тази ситуация да привлече подобни центрове — американски, европейски или каквито и да било?
Нула. От моя гледна точка — нула. Защото лятото на 2026 г. доказа, че нямаме нито вода за охлаждане, нито достатъчно енергия. Центровете за данни трябва да работят 24/7 и са изключително енергоемки, затова им е нужна евтина енергия. Не, Румъния няма шансове да привлече такива инвестиции, защото енергията тук е скъпа дори в сравнение със страни от Западна Европа, както и в сравнение с България. Така че нямаме конкурентни предимства за подобни инвестиции.
Наскоро бяха обявени мащабни планове за инвестиции в енергийната инфраструктура, включително за увеличаване на капацитета на електроенергийната връзка България–Румъния. Какво да очакваме по отношение на регионалните връзки и взаимното значение на двете страни в областта на енергетиката?
България е много важна за Румъния — била е и продължава да бъде такава, имайки предвид, че във вечерните часове допълваше с гръцка енергия от българските батерии за нуждите на Румъния. Защото недостигът от 2000–2200–2500 MW вечер, при липса на достатъчно вода в Дунав и без ядрена енергия, беше изключително скъп за компенсиране. Ето че България реализира тази идея, използва уязвимостите от юг и север и по този начин успя да покрие диапазон, който иначе щеше да създаде огромни затруднения. Без тази роля на България вечерните и сутрешните цени в Румъния щяха да бъдат скочили до небето. Поздравявам българските инвеститори, които имаха тази визия.
Кои бяха най-облагодетелстваните субекти на пазара на балансиране и на пазара на вечерна енергия? Hidroelectrica! Hidroelectrica разполага с каскади от малки хидроцентрали по определени реки в Румъния, които пуска само при условия на балансиране на потреблението. И продаваха 10, 15, 20 пъти по-скъпо, отколкото ако бяха продавали енергия през деня. Така Hidroelectrica спечели значително от липсата на батерии.
По тази причина — за да може Hidroelectrica да монетизира и да спечели много пари заедно с Transelectrica (Внимание! Две държавни компании, които държавата разглежда като касичка) — тези два субекта (Transelectrica, която определя кой участва в балансирането, и Hidroelectrica, която беше фаворитът за това) действаха по този начин. Знаете също толкова добре, че на въглищните централи са им нужни до два дни, за да задействат, а газовите имат по-голяма латентност. Така че балансирането се извършваше именно чрез ВЕЦ!
Ако имахме батерии, те щяха да създадат огромна конкуренция за Hidroelectrica. Тогава енергията щеше да бъде евтина вечер и в една нормална държава Hidroelectrica нямаше да генерира тези свръхпечалби. Така че простият и директен отговор защо Румъния няма батерии — без да увъртам политически, тъй като не се занимавам с политика — е, че просто не се е искало. Защото така и Transelectrica, и най-вече Hidroelectrica спечелиха планина от пари на пазара на балансиране, които извличаха от водата, вместо те да отиват при операторите на батерии.
Какви са последните развития в сектора на просюмърите и във вашата организация?
Имам позитивни новини: наближаваме 370 000 души. Нарастваме с над 10 000 просюмъри на месец. A нашата асоциация вече надхвърля 2300 членове, плащащи годишен членски внос от 100 леи (около 20 евро). Така че броят на просюмърите расте бързо. Краят на годината ще ни отведе до над 400 000, а краят на 2027 г. — до над 500 000.
Добрата новина е и друга: в края на годината от тези 400 000 най-вероятно 200 000 вече ще разполагат със системи за съхранение, а поне 8 месеца в годината много от тях са напълно енергийно независими. Ето че просюмърите в Румъния разбраха значението на съхранението преди държавата, а изместването във времето (химическо/енергийно) на слънчевата енергия от обедните часове към вечерта, нощта и сутринта им осигурява висока степен на автономия.
Как се обяснява фактът, че румънската държава — която критикувахте, че работи срещу индустриалните и гражданските интереси — е позволила появата и утвърждаването на толкова голям брой просюмъри? Защо България, която се справи толкова добре с батериите, изостава значително при просюмърите?
Европейските директиви подкрепиха просюмъризма и доведоха до приемането на съответното законодателство. Имаме закони — някои ясни, други по-малко, но като цяло благоприятни за правата на просюмърите, които аз защитавам. Нашата асоциация излезе на терен сравнитално късно, през 2024 г., но дойде точно навреме. Преди това имаше сенатори и депутати, които подкрепяха европейските изисквания. Така че имахме семена, които покълнаха и дадоха плод. Когато вече имаш приет закон, е трудно да се правиш, че го няма.
Асоциацията на просюмърите и енергийните общности имаше голям принос чрез познаването на нормативната уредба, предлагането на текстове и най-вече чрез сътрудничеството с Европейската комисия. Това е известно на политическо ниво, а фактът, че гласът ни е все по-силен, прави невъзможно да бъдем игнорирани. При 400 000 фирми и семейства това са почти един милион гласоподаватели — с толкова хора политиците не могат да си играят.
По тази причина, относно въпроса ви защо България не е следвала същия път, не мога да дам точен отговор. Действително, ситуацията с просюмърите в България — по отношение на броя и начина на присъединяване — е абсолютно обезкуражаваща. Направихме сметка и за съжаление за един просюмър в България, с всички такси и изкупната цена на енергията (да не говорим за трансформаторите, които трябва да сменя за своя сметка), инвестицията би се възвърнала чак след 18 години! Докато в Румъния система с мощност 6 kW се изплаща за между 4 и 6 години. Това е съществена разлика, която гражданите отчитат.
А начинът за решаване на проблема тръгва от София — това е моето мнение. Всичко се дължи на липсата на закони или на факта, че и при вас енергетиката изглежда строго контролирана. Защото трябва да признаем следното: всеки просюмър в България, Румъния, Германия или Нидерландия, който инвестира в производство на енергия на покрива или в двора си, особено ако има и батерия, бива изгубен като клиент от енергийните компании. Изглежда, че вашите компании са разбрали това и са оставили темата на заден план.
Вие се борихте за приемането на закона за просюмърите, който влиза в сила тази есен. Какво може да се каже за прилагането му?
Борихме се и продължаваме да се борим, защото битката не е приключила. За съжаление регулаторът ANRE се опита върху закон от една страница А4 да размие ефекта, изработвайки първоначално цели 61 страници с норми — сякаш определяше правилата за преселението на човечеството на друга планета. Ние критикувахме остро първоначалния вариант, пуснат за обществено обсъждане. Днес (21 септември 2026 г.) бяха публикувани новите предложения за норми… казвам го в множествено число, тъй като са предложени два варианта вместо един, с общ обем от 86 страници спрямо първоначалните 61. За съжаление не вярвам, че ще успеем да променим намеренията на регулатора и доставчиците по друг начин, освен по съдебен път. Това е битка, която просюмърите ще трябва да водят, независимо колко ще продължи.
Така че борбата продължава. Законът за просюмърите ще въведе европейски стандарти най-вече при начина на разплащане. В Румъния просюмърите получаваха парите за излишната си енергия едва две години след датата на фактуриране — не мисля, че имаше друга такава страна в света! Имаше снабдителни компании, които не издаваха фактури по три години, така че хората си чакаха парите по пет години. Ние обаче ги научихме как да сменят доставчика си и да си вземат дължимото според закона. Бихме ги с техните собствени оръжия.
Нещата ще влязат в нормални рамки. Но нека видим какви изненади са ни подготвили междувременно от регулатора ANRE.
