• Кампанията преди изборите е битка на символи, а не на реални послания, смята Първан Симеонов
  
• Външните обстоятелства диктуваха темите, а кандидатите трябваше да реагират, вместо да провокират

• Идеята, че изборите са предрешени, е един от тихите проблеми на лагера на Йотова

• Помилванията са изиграли роля, но не бива да се надценяват

• ПП и ДБ трябва да се замислят, защото Гюров може да се окаже трети фактор в това пространство.

Това са част от акцентите от разговора с политолога Първан Симеонов два дни преди президентските избори. Той говори за дроновете в Черно море, за костите на цар Самуил в София, за банера "Тук не е Москва" и паметника на Шипка, за това дали кандидатите успяха да адресират темите, които вълнуват хората, за уязвимостите на Йотова и Гюров и за това дали кампанията с кюфтета и футбол в социалните мрежи ще им изиграе шега.

Кои бяха невралгичните точки в предизборната кампания и кои бяха най–големите уязвимости на основните кандидати за балотажа – Йотова и Гюров?

Невралгичните точки бяха ударите в Черно море, които по всичко личи, че са част от войната на Русия срещу Украйна. Приличат ми на руска ескалация, която сама по себе си не е нещо ново, но за пръв път засяга и икономическата зона на България. Това със сигурност беше една от темите. Другата беше въпросът с помилванията, а над тях стои общата невралгия около цените, качеството на живот и оценката за текущото управление. Изборите са текущ тест за работата на всяка власт.

От друга страна, силен бонус за образа на властта беше пристигането на костите на цар Самуил в София. Това несъмнено изигра роля и вероятно следващата важна точка ще бъде дебатът на 29-ти.

Що се отнася до ударите, те като че ли енергизираха лагера на Гюров, но не бих казал, че пречат особено на лагера на Йотова. Когато войната стигне до България, хората не реагират с нова енергия, а с желание тя да спре, и това може да има неподозиран ефект.

Още по темата

Президентски избори 2026

Последните данни на "Мяра": Йотова-Вълчев – 43.4%, Гюров-Кандев – 28.9%

22.10.2026 16:16

Същевременно енергизирането на единия лагер може да доведе и до енергизиране на другия, особено ако голяма част от него досега е живяла с идеята, че изборите са предрешени. Именно тази идея е един от тихите проблеми на лагера на Йотова, защото внушава, че няма голям смисъл да се гласува. Това със сигурност може да се промени в следващите дни, тъй като традиционно много хора взимат решение в последния момент.

Успяха ли кандидатите да адресират нещата, които наистина вълнуват хората, и да отговорят на техните притеснения?

Не бива да забравяме, че това са президентски избори и че в тази ситуация те са леко идеологизирани. Състезават се два основни разказа за България и в такава рамка трудно се говори за цени и бюджети. Те неминуемо се отразяват, но по-важни са визиите, чия визия е по-мащабна и къде е България на картата. Това е и ролята на президентската институция, а след като войната стигна до нас, тези въпроси станаха още по-важни.

Именно затова основните теми в кампанията бяха битки на символи, а не реални послания. Едни разправяха, че някой ще разруши паметника на Шипка, други ходеха с банер "Тук не е Москва" при хорото пред Народния театър. Силен акцент бяха и костите на Самуил. И войната има огромна символна стойност, защото освен въоръжен конфликт, тя е и сблъсък на генерални визии.

Ето защо не съм сигурен доколко кандидатите успяха да адресират ежедневните проблеми на хората. По-скоро се засягаха по-крупни теми. Почти не се видя истинска кампания, защото външните обстоятелства диктуваха развитието ѝ. Кандидатите нямаха възможност да са толкова провокативни и трябваше да реагират, вместо да бъдат против.

Споменахте дроновете, войната в Украйна, помилванията и цените. Тези упреци се отнасят за Йотова. За Гюров има ли проблематични теми?

В такава кампания догонващият винаги е в лесна позиция, защото има право да води негативна кампания. Да си действащ президент е огромен бонус, но в същото време си ответник и трябва да пазиш резултата. Както в спорта, по-активен е този, който догонва, защото няма какво да губи. Затова негативното усещане по-скоро се пише на сметката на фаворита.

Що се отнася до Гюров, стойността му ще разберем в дебата, защото тогава истински ще го чуем да говори в политическа среда. Досега те говорят на своите хора главно през социалните мрежи и видимо се опитват да мобилизират младия вот, но засега това не се получава.

Остава въпросът дали цялата тази леко иронична кампания, с правенето на кюфтета и играенето на футбол, няма да се обърне срещу тях. Ако такива неща не се правят както трябва, лесно излизат насмешливи. Засега обаче се удържат и се пазят от това. Най-важното е, че сякаш са напът да излязат извън партийната си подкрепа и да съберат по-сериозен вот.

По отношение на външнополитическите позиции, ако го кажем условно – Русия срещу Европейския съюз, имаше ли критичен момент за избирателите?

Ако попитаме българите в ситуация на удари с дронове кое е по-добро, да демонстрираме рязък тон към агресора или да търсим преговори и край на войната, и двете имат своите основания. Естественият инстинкт на едно застаряващо и силно раздвоено общество, което винаги е реагирало предпазливо, обаче е войната да спре, а не да се демонстрира надмощие.

Въпреки това дроновете със сигурност мобилизираха и насрещния лагер. Имаше и протести, макар и не много големи.

Може да се окаже, че в страната полека се настанява нова блоковост, която е изгодна и за двете страни, защото взаимното сражение понякога усилва и двата лагера. Това е полярност, каквато помним от 90-те, от едната страна по-традиционалистко, по-центристко, но и по-ляво, по-източно, по-масово и по-народно формирование, а от другата по-елитарно, не по-малко влиятелно, прозападно и либерално. Това е нормален процес.

Имаше ли изпуснати възможности през кампанията?

Гюров май не уцели вратата за един гол в Стара Загора, когато риташе с моя любим отбор Берое, и падна веднъж. Иначе не знам. Най-интересно остава за втория тур и не изключвам опозицията да извади някакъв коз в последния момент.

Помилванията при Йотова и "войната с кирилицата", която никой всъщност не води, отразиха ли се негативно?

Войната с кирилицата не изигра никаква роля. Помилванията обаче със сигурност са изиграли своята.

Биха ли загубили Йотова и Вълчев електорална подкрепа заради тази тема, или избирателите им не се вълнуват толкова?

Сега ще разберем, изборите са само след два дни. Във всички случаи това е най-удобната тема. За Йотова е очевидно, макар че тук повечето въпроси са към лекарския бизнес в България. Публична тайна е, че болничната грижа постепенно се превръща в бизнес, в който се наливат все повече пари, затова ми се струва, че Йотова неволно носи чужда вина и че отговори дължат медицинските лица, които са я съветвали. Това обаче не отменя факта, че политическите последици ще понесе именно тя.

Не бива да забравяме и че имаше контра – Петрохан. Тя беше много силна, но ефектът ѝ вече е изконсумиран, защото лагерите донякъде са се формирали и са се втвърдили около тезите, в които вярват. Аз например напълно вярвам в официалната версия от първия ден, но трябва да кажа, че много голяма част от българите не повярваха в нея и затова Петрохан изигра голяма роля. Това със сигурност беше невралгична точка за щаба на Гюров. Моята хипотеза е, че вече е записано на тяхна сметка, но едва ли биха получили нови огромни щети от него.

Ако приемем, че комисията за Петрохан е била планирана като атака срещу Гюров, не беше ли пусната твърде рано в кампанията?

Не знам. Във всеки случай никога не подценявайте неразумността на масовото съзнание. То е инерционна система и му трябва време, за да осъзнае и преработи случващото се. По същата логика и помилванията са пуснати твърде рано, макар че такива неща се правят навреме, именно за да има време ефектът да се консумира. А всъщност цялата кампания на щаба на Гюров е съсредоточена върху помилванията и за да се превърне тази тема в лайтмотив, е трябвало да започне достатъчно отдалеч.

Как би се променила България, ако спечели Йотова и съответно, ако спечели Гюров?

Ако спечели Йотова, ще се затвърди постепенната промяна на политическата география. България окончателно влиза в нов политически етап със залеза на господстващата роля на ГЕРБ и появата на нов, стабилен центристки, традиционалистки и леко източен фактор. Честно казано, той е много по-пригоден за масовия български вкус, отколкото беше Борисов, който може би по сърце също беше такъв, но на практика трябваше да демонстрира повече прозападна лоялност.

Самият мен обаче не ме вълнува чак толкова какво ще стане в България, защото много по-важно е какво ще стане в Европа, ако след месеци и години имаме съвсем друг тип управление във Франция и Германция. Трябва да призная, че не е толкова важно какво точно става у нас, защото в общи линии ще имаме нова Европа. Не са много далновидни тези, които чертаят разделения по оста Русия – Европейски съюз, просто защото разделението вече е вътре в самия съюз. Утрешна Европа въобще не прилича на днешната и ми се струва, че и Радев, и Йотова играят в тази посока, че тя може да е друга.

Що се отнася до Гюров, ако стане президент, това ще бъде преди всичко изненада, макар и не невъзможна. Той би дал контрапункт на текущата власт и би затвърдил усещането за нова полярност в страната. Но дори да не стане президент, Гюров ще има много сериозни възможности за политическо бъдеще. Затова самите представители на ПП и ДБ трябва да се замислят, защото в един момент той може да се окаже трети фактор в това пространство. Във всички случаи през личността на Гюров може да има някакъв рестарт там.