• Швейцария осъжда войната на Русия срещу Украйна като сериозно нарушение на международното право.

• За държави като България активните отношения между Швейцария и ЕС носят осезаеми ползи и улесняват научното сътрудничество и бизнес отношенията.

• България има квалифицирана и конкурентоспособна работна сила, особено в областите на инженерството, информационните технологии и научните изследвания.

• Здравите демокрации зависят от активни граждани, надеждни институции и ефективни механизми за контрол и баланс.

Това са част от акцентите в интервюто с посланика на Швейцария в България Пиер Хагман по повод 110-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между двете страни.

За да отбележи 110 години дипломатически отношения между Швейцария и България, Посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара организират поредица от събития под надслов "Швейцарски дни 2026" от 13 до 30 октомври тази година. В богатата програма на събитията е включена фотографска изложба в градината на НДК.

Пред Mediapool Пиер Хагман разказа за значението на партньорството между двете страни, ключовите предимства на България, ролята на инвестициите в образованието и научните открития, факторите за засилване на швейцарските инвестиции в България, ролята на гражданското общество и как то да бъде подгрепяно. В разговора с посланика обсъдихме и борбата с дезинформацията, каквато има и в Швейцария, подкрепата за справедлив мир за Украйна, границите на неутралитета и бъдещето на европейската сигурност.

Ваше Превъзходителство, през тази година България и Швейцария отбелязват 110 години от установяването на дипломатическите си отношения. Кои според вас са най-значимите постижения на това партньорство ?

В продължение на 110 години Швейцария и България изграждат отношения, основани на доверие, солидарност и иновации. Това, което прави това партньорство забележително днес, е неговият обхват и зрялост. То далеч надхвърля отношенията между правителствата и се поддържа от солидни партньорства между институции, както и от преки контакти между хората, обхващащи сфери като бизнеса, образованието, науката, иновациите и културата. Дните на Швейцария в България отбелязват 110 години на партньорство, солидарност и иновации. Фотографската изложба в София, пред НДК, дава богата представа за това многопластово сътрудничество и ние каним всички жители и гости на столицата да я посетят до 30 октомври.

От 1992 г. насам Швейцария е надежден партньор в подкрепа на реформите и развитието на България чрез техническо и финансово сътрудничество. Швейцарско-българската програма за сътрудничество подкрепя проекти в ключови области като насърчаване на младежката заетост чрез дуално професионално образование и обучение, опазване на околната среда и устойчиво развитие, обществена сигурност, миграция, здравеопазване, социално включване, гражданско участие, добро управление, научни изследвания и иновации.

Друга впечатляваща история на успеха е нашето активно академично и научно сътрудничество. Особено показателен пример е INSAIT, създаден в партньорство с водещите в световен мащаб политехнически университети на Цюрих и Лозана. Само за няколко години институтът постигна международно признание в областта на изкуствения интелект и показа огромния потенциал на швейцарско-българското сътрудничество в авангардните научни изследвания и иновации.

По-скорошен пример е също новосъздаденият Център за чисти технологии и ефективно използване на биомаса (CCBRE) към Аграрния университет в Пловдив, който се възползва от сътрудничество с Университета за приложни науки и изкуства на Северозападна Швейцария (FHNW). Само година след създаването си CCBRE вече постига обещаващи и иновативни резултати в областта на чистите технологии с амбицията да свързва научните изследвания с индустрията.

Още по темата

Специална изложба разказва за 110-годишното партньорство между Швейцария и България

13.10.2026 14:01

С инвестиции от близо 4 милиарда евро Швейцария е сред най-големите чуждестранни инвеститори в България. Ако трябва да посочите три ключови фактора – кои са основните конкурентни предимства на България спрямо останалите държави от Централна и Източна Европа? Кои са основните "червени лампички", които възпират нови швейцарски инвеститори?

Няколко големи швейцарски компании успешно развиват и разширяват дейността си в страната вече повече от три десетилетия, а ние продължаваме да виждаме нови инвестиции и бизнес възможности. България предлага редица предимства, които швейцарските компании високо ценят.

Ако трябва да подчертая три от тях, бих посочил на първо място квалифицираната и конкурентоспособна работна сила, особено в областите на инженерството, информационните технологии и научните изследвания. Второ, България предлага едни от най-конкурентните оперативни разходи за инвеститорите в Европейския съюз. Трето, стратегическото географско положение на страната и пълната ѝ интеграция в ЕС я превръщат в привлекателен център за регионални бизнес операции и достъп до международни пазари.

Освен това, присъединяването на България към Шенген, приемането на еврото, както и продължаващите усилия за членство в ОИСР, допълнително укрепват доверието на инвеститорите и засилват привлекателността на страната като бизнес дестинация.

Що се отнася до предизвикателствата, швейцарските инвеститори подчертават значението на правната сигурност, предвидимата регулаторна среда, ефективните институции и прозрачността в управлението. Дългосрочните инвестиционни решения изискват увереност, че правилата ще се прилагат последователно и справедливо. Продължаващият напредък в тези области би повишил още повече конкурентоспособността и привлекателността на България като инвестиционна дестинация.

Освен традиционните сектори като фармацевтиката, машиностроенето и информационните технологии, кои нововъзникващи индустрии или пазарни ниши според Вас предлагат най-голям потенциал за нови швейцарски инвестиции през следващите три до пет години?

В допълнение към утвърдените сектори виждаме значителен потенциал в няколко нововъзникващи области. Инфраструктурата и интелигентната мобилност, дигиталните услуги и киберсигурността, както и зелените технологии, включително възобновяемата енергия и кръговата икономика, предлагат обещаващи възможности за швейцарските компании.

Здравеопазването и биологическите науки (life sciences) също имат значителен потенциал, надграждайки върху силните позиции на Швейцария в областта на иновациите, медицинските технологии и научните изследвания. В същото време развиващата се технологична екосистема на България и нарастващата мрежа от научноизследователски институти създават благоприятни условия за партньорства в областта на напредналите технологии и иновационно ориентираните индустрии.

В по-широк план най-големите възможности често се откриват там, където швейцарското ноу-хау, иновации и стандарти за качество могат да бъдат съчетани с българския талант, предприемачески дух и достъп до регионални пазари.

Българо-швейцарската търговска камара наскоро създаде Център за арбитраж и медиация. Кое наложи това и какви са очакванията?

Предвидимата и надеждна бизнес среда е от съществено значение за привличането на инвестиции и насърчаването на предприемачеството. В този контекст алтернативните механизми за разрешаване на спорове, като арбитража и медиацията, могат да играят важна роля, предлагайки на бизнеса ефективни, професионални и взаимно приемливи решения на търговски спорове. Инициативата на Българо-швейцарската търговска камара (БШТК) за създаването на такъв център демонстрира ангажираността на частния сектор към укрепването на доверието в бизнес средата и улесняването на търговското сътрудничество. Целта на центъра е да предоставя услуги и извън рамките на БШТК. Той не е ограничен само до членовете на камарата. Тази инициатива цели да допринесе за по-голяма правна сигурност, да подпомогне по-ефективното решаване на спорове и да подкрепи дългосрочното икономическо сътрудничество.

Според БШТК има две причини за създаването на Центъра за арбитраж и медиация. Едната е разширяването на спектъра от услуги, които Камарата предлага на своите членове и външни страни. Другата е утвърждаването на върховенството на закона.

Центърът е дългосрочен проект, от който Камарата първоначално не очаква търговска полза. Целта е да се покаже това, което смятаме за правилния подход към решаването на търговски спорове – бързо, компетентно и справедливо. Изискванията към арбитрите и медиаторите са високи и трябва да останат такива, за да бъдат постигнати поставените цели.

Швейцария финансира втората фаза на програмата за дуално професионално образование ДОМИНО 2. Според Вас коя е основната пречка пред разгръщането на пълния потенциал на дуалното образование в България? Липсата на стимули за бизнеса да инвестира в стажанти, твърдата структура на училищната система или нагласите на родителите към професионалното образование? Какви законодателни промени ще доведат до по-трайни резултати?

Швейцарският опит показва, че ключът към успешното дуално професионално образование и обучение е тясното сътрудничество между училищата и работодателите. Бизнесът не трябва просто да участва в системата, а да бъде реално овластен да допринася за нейното развитие.

Друг важен фактор е възприемането на професионалното образование. В Швейцария професионалният път е привлекателен и се избира от около две трети от младите хора. Това е така и защото той не ограничава бъдещите възможности. Учениците могат да продължат във висшето образование и при желание да придобият бакалавърска или магистърска степен.

Още по темата

Образование +

Училищата създават безработни, бизнесът чака кадри: Решенията на дуалното обучение

06.11.2025 16:05 Десислава Колева

Следователно предизвикателството не е само въпрос на стимули или законодателство. То се състои и в засилване ролята на индустрията, създаване на гъвкава система и гарантиране, че професионалното образование се възприема като път към успеха, а не като втори избор. ДОМИНО 2 разглежда именно тези въпроси чрез подкрепа на бизнес клъстери, засилване на участието на индустрията и предаване на швейцарския опит в управлението на дуалните образователни системи. Трайният успех ще зависи от поддържането на активно партньорство между държавата, образователните институции и частния сектор.

Партньорството на швейцарските ETH Zurich и EPFL с българския институт INSAIT показа, че България има потенциал да стане световен фактор в сферата на AI. Чрез изследователски програми като MAPS и PROMYS Швейцария инвестира капитал у нас. Какво все още липсва, за да може страната да превърне тези научни постижения в работеща иновационна икономика?

България вече доказа, че разполага с научен потенциал и таланти от световна класа. Успехът на INSAIT, както и на редица българо-швейцарски научни партньорства, е ясен пример за това.

Следващата стъпка е укрепването на връзките между науката, предприемачеството и инвестициите. Иновациите процъфтяват, когато научните открития могат да бъдат превърнати в пазарни продукти и услуги, когато стартъпите имат достъп до финансиране и менторство и когато знанията се обменят ефективно между академичните среди и бизнеса.

Още по темата

Учени от елитни университети започват работа в INSAIT

31.05.2024 15:06

Швейцарският опит показва, че иновациите не се създават единствено от държавата. Публичната власт по-скоро следва да създава благоприятни условия, включително стабилна, предвидима и благоприятна за иновациите регулаторна среда, в която изследователи, университети, предприемачи и компании ефективно да си сътрудничат и да създават нови решения. Швейцария, която в продължение на 16 поредни години е определяна като най-иновативната страна в света според Global Innovation Index, е изградила своята иновационна екосистема именно върху този подход и върху силните връзки между академичната общност, научните изследвания, бизнеса и инвестициите.

България вече е направила важни стъпки в тази посока и има значителен потенциал за по-нататъшно задълбочаване на сътрудничеството между университетите, научноизследователските институции, бизнеса и международните мрежи. Изграждането на успешна иновационна екосистема е дългосрочен процес. Ако тези връзки продължат да се укрепват, вярвам, че България е в добра позиция да превърне своите научни постижения в устойчив икономически растеж, по-висока конкурентоспособност и траен просперитет.

Швейцария е отделила 1.5 милиона швейцарски франка за борба с корупцията и 10 милиона франка за подкрепа на гражданското общество в България. Как на практика ще измервате успеха на тези проекти до 2029 г., имайки предвид, че борбата с корупцията у нас често остава само на ниво декларации и институционален застой?

В крайна сметка успехът следва да се измерва чрез конкретни резултати. По линия на "Механизма за гражданска ангажираност и прозрачност" (Civic Engagement and Transparency Facility – CETF) целта на Швейцария е да подкрепи повече от 130 местни инициативи в цяла България и да укрепи капацитета на организациите на гражданското общество да насърчават прозрачността, отчетността и гражданското участие.

Показателите за успех ще включват по-силна гражданска ангажираност, по-активно участие в обществения живот, подобрен диалог между гражданите и институциите и по-висока прозрачност на местно и национално равнище. В по-широк план здравите демокрации зависят от активни граждани, надеждни институции и ефективни механизми за контрол и баланс. Приносът на Швейцария цели дългосрочно да укрепи именно тези основи.

Как бихте оценили настоящото състояние на гражданското общество в България? Кои според Вас са най-сериозните предизвикателства пред неговото развитие?

България разполага с динамично гражданско общество с множество ангажирани организации и граждани, които работят за положителна промяна в своите общности. В същото време много организации на гражданското общество са изправени пред предизвикателства, свързани с устойчивото финансиране, изграждането на капацитет и поддържането на общественото доверие и ангажираност в дългосрочен план.

Швейцария смята, че жизненото гражданско общество е основен стълб на демократичната устойчивост. Ето защо целта на нашата подкрепа е също така да укрепи екосистемата, която прави възможни гражданското участие и демократичния диалог.

Войната на Русия срещу Украйна предизвика фундаментален дебат в Швейцария. Присъединяването към санкциите на ЕС и отхвърлянето на инициативите за абсолютно стягане на неутралитета бяха важни стъпки. Как днес Швейцария дефинира границата между неутралитет и солидарност с европейската сигурност?

Неутралитетът на Швейцария остава крайъгълен камък на нейната външна политика и политика на сигурност. Неутралитетът обаче не означава безразличие. Швейцария осъжда войната на Русия срещу Украйна като сериозно нарушение на международното право и последователно призовава за незабавното изтегляне на руските войски от украинска територия.

Разграничението, което Швейцария прави днес, е ясно: докато неутралитетът налага строги задължения във военната сфера, той не възпрепятства Швейцария да проявява солидарност с държави, чийто суверенитет и териториална цялост са били нарушени. Като постоянно неутрална държава Швейцария не може да се присъединява към военни съюзи или да предоставя военна помощ на страни, участващи във въоръжен международен конфликт. В същото време неутралитетът не изключва предприемането на дипломатически, хуманитарни, политически или икономически мерки в отговор на тежки нарушения на международното право. Швейцария подкрепи санкциите на Европейския съюз срещу Русия, като по този начин засили въздействието на международните мерки.

Още по темата

Референдум: Швейцарците отхвърлиха засилване на неутралитета си

27.09.2026 15:08

Швейцария също така предостави значителна хуманитарна помощ, подкрепи възстановяването и реконструкцията на Украйна и допринесе за международните усилия, насочени към постигането на всеобхватен, справедлив и траен мир за Украйна.

По този начин швейцарският неутралитет върви ръка за ръка с твърдата ангажираност на страната към принципите на Устава на ООН, международното хуманитарно право и европейската сигурност. Като председател на ОССЕ през 2026 г. Швейцария е ангажирана с отстояването на принципите от Хелзинки, насърчаването на диалога и изграждането на доверие, опирайки се на своята дългогодишна традиция на добри услуги и многостранно сътрудничество.

България е подложена на масирана руска хибридна пропаганда. Изпитва ли Швейцария подобен натиск – например чрез кибератаки, дезинформационни кампании или финансово влияние – и как предпазвате общественото си пространство от подобно манипулиране?

Подобно на много демократични държави Швейцария е изправена пред предизвикателства, свързани с киберзаплахи, дезинформация и опити за подкопаване на доверието в институциите. Ние сме наясно, че манипулирането на информацията и други хибридни дейности могат да засегнат обществата в Европа и извън нея.

Отговорът на Швейцария се основава на силата на нейните демократични институции, върховенството на закона и информираното общество. Инвестираме в киберсигурността, укрепваме устойчивостта на критичната инфраструктура, подкрепяме медийната грамотност и работим за това гражданите да имат достъп до надеждна информация.

Жизнената и независима медийна среда, както и активното гражданско общество, са важни гаранции срещу манипулацията и дезинформацията.

В по-широк план Швейцария смята, че устойчивостта на демокрацията зависи не само от технически мерки, но и от общественото доверие, прозрачните институции и зачитането на основните свободи. Като председател на ОССЕ през 2026 г. Швейцария също така активно насърчава сигурността, стабилността и сътрудничеството в Европа в момент, когато тези ценности са подложени на натиск.

Войната срещу Украйна показа, че хибридните заплахи често са част от по-широко предизвикателство пред международната сигурност и международния ред, основан на правила. Швейцария остава ангажирана да работи в тясно сътрудничество със своите европейски и международни партньори за справяне с тези предизвикателства, като същевременно отстоява демократичните принципи и върховенството на закона.

Преговорите между Швейцария и ЕС по новия пакет споразумения навлязоха в решаваща фаза. Каква е визията на Швейцария за нейното място в новата европейска архитектура на сигурност и икономическа интеграция и как това сътрудничество пряко се отразява на държави като България?

Швейцария се възприема като неразделна част от Европа и активно насърчава стабилността, просперитета и сигурността на континента. Швейцария е дългогодишен партньор на Европейския съюз в мироопазващи мисии и участва активно в инструментите на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. В новата си Стратегия за политика на сигурност Федералният съвет заявява намерението си да задълбочи допълнително сътрудничеството в областта на сигурността с Европа и се стреми към изграждането на Партньорство за сигурност и отбрана с ЕС.

Като председател на ОССЕ Швейцария пое особена отговорност за мира и сигурността в Европа, като същевременно продължава да допринася чрез своите добри услуги, посредничество в диалога и подкрепа за международното право и многостранното сътрудничество.

Въпреки че не е член на Европейския съюз, Швейцария е тясно свързана с него чрез политически, икономически и междуличностни връзки. Днес Швейцария счита, че тясното сътрудничество между европейските партньори е по-важно от всякога.

Новият пакет от споразумения с ЕС има за цел да осигури стабилна и предвидима рамка за бъдещото сътрудничество. Целта на Швейцария е да стабилизира и развива допълнително близкото си партньорство с ЕС в области, важни както за гражданите, така и за бизнеса, включително търговията, научните изследвания, иновациите, образованието и енергетиката.

За държави като България активните отношения между Швейцария и ЕС носят осезаеми ползи. Те улесняват научното сътрудничество, бизнес връзките и академичния обмен, като същевременно укрепват стабилното европейско икономическо пространство, от което печелят както държавите членки на ЕС, така и Швейцария. България вече се възползва от интензивно сътрудничество с швейцарски институции в области като научните изследвания, иновациите, професионалното образование и икономическото развитие. Стабилните и предвидими отношения между Швейцария и ЕС създават благоприятни условия за по-нататъшно разширяване на тези партньорства.

В по-широк план Швейцария остава ангажирана с насърчаването на сближаването, устойчивостта и просперитета в Европа. Чрез инструменти като швейцарския принос към избрани държави членки на ЕС ние се стремим да подкрепяме балансираното развитие на континента и да укрепваме партньорствата с държави като България.

Швейцария има вековна традиция на "добри услуги" (good offices) и домакинства важни дипломатически форуми за Украйна. Виждате ли реална възможност страната да бъде домакин на бъдещи мирни преговори и кои са задължителните предпоставки, за да седне Русия на масата за преговори при зачитане на международното право?

Швейцария остава твърдо ангажирана с подкрепата на усилията за постигане на справедлив и траен мир за Украйна, основан на международното право, Устава на ООН и принципите на Заключителния акт от Хелзинки. Традицията на страната да предоставя добри услуги и ролята ѝ на неутрална държава ѝ позволяват да предлага платформи за диалог винаги, когато заинтересованите страни поискат това.

Ние сме готови да подкрепяме Украйна навсякъде, където това е възможно, в усилията ѝ за мир, както вече направихме по време на Срещата на върха в Бюргенщок през 2024 г., както и чрез домакинството на разговорите между САЩ, Русия и Украйна през февруари 2026 г. в Женева. Призоваваме Русия незабавно да деескалира ситуацията и да се ангажира със сериозни преговори.

В същото време ангажиментът на Швейцария далеч надхвърля дипломацията. Възстановяването и реконструкцията на Украйна са от стратегически интерес за Швейцария. Федералното правителство е отпуснало над 5 милиарда швейцарски франка за тази цел. Настоящата ни програма за подкрепа на Украйна за периода 2025-2028 г. на стойност 1,5 милиарда швейцарски франка е най-голямата програма за международно сътрудничество досега. Тя е насочена към разминиране и защита на цивилното население, укрепване на обществените услуги, особено в областта на здравеопазването, дигитализацията и децентрализацията, както и към подкрепа за икономическото възстановяване и инвестициите в частния сектор.

Швейцария превръща своя ангажимент и в конкретни действия. След мащабните разрушения на енергийната инфраструктура на Украйна през миналата зима, страната бързо мобилизира 32 милиона швейцарски франка под формата на спешна помощ за енергийния сектор.