Въпреки че половината гимназисти у нас учат за професия и над три четвърти от завършилите намират реализация, системата все още трудно догонва динамиката на бизнеса. Несъответствието между подготвяните кадри и реалните потребности на икономиката поставя въпроса за нов тип партньорство – между училището и предприятието, между теорията и практиката. Именно върху това се фокусираха участниците във форума на Mediapool и BGlobal "Професионално и дуално: ОБРАЗОВАНИЕ +", където представители на държавата, бизнеса и образователните институции обсъдиха как професионалното обучение може да се превърне в двигател на модерната икономика, а не в нейно изключение.

Професионалното обучение и голямата картина

Половината от гимназистите учат за професия. Професионалното образование е достъпно. Предлага във всички 28 области на страната и в 80% от общините. Всъщност ⅓ от работната сила на страната има именно средно професионално образование.

Според данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2024 г., представени на форума, показателите за заетостта и безработицата за работната сила с средно образование с професионална квалификация са благоприятни. Над 79% от завършилите професионално образование имат работа (при 70.9% средно за цялата икономика – б. ред.), а безработицата при хората с дипломи от професионална гимназия е едва 3.7% (при средно 4.2% за страната).

Проблем обаче има. Става дума за съвместимостта на професионалното образование и нуждите на бизнеса днес. Иначе казано бизнесът търси строители и шивачи, докато професионалните гимназии готвят ресторантьори и икономисти.

"За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри", обясни Зорница Славова, старши икономист в Института за пазарна икономика.

В челната десетка на най-търсените от работодателите специалисти попадат строители, шивачи, машинни оператори, готвачи, строителни техници, оперативни сцетоводители, шлосери, сревитьор-бармани, касиери и заварчици.

Според данните обаче около половината ученици в професионалното образование няма да се реализират в професиите, за които ще получат дипломи. Причината е, че няма насрещно търсене от работодателите за кадри с тяхната професионална квалификация.

Графика: ИПИ

В "Преработваща промишленост" например делът на заетите с придобита професионална квалификация е най-голям – 25%. Същевременно приемът в 146-те специалности в сферата представлява 12% от целия план-прием в страната. Това са около 4 хиляди ученици, приети за обучение през настоящата учебна година.

Несъответствия се генерират и в обратната посоко – подготвяне на много кадри за бизнеси, които не биха ги наели. Така през последните години професионалното образование в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се увеличи значително. През настоящата учебна година 19% от план-приема за професионална подготовка е именно в ИКТ. Това прави 7 хиляди места в 29 специалности. В същото време заетите в сферата с придобита професионална квалификация са под 2%, защото по думите на Славова "там искат повече висшисти".

"Това не е непременно лошо, защото в модерните времена с развитието на технологиите от това образование има смисъл, дори тези ученици да се реализират в друга сфера", отбеляза икономистът.

Решенията и дуалното обучение

Само 9% от приема в професионално образование е в дуална форма, показват данни на Регионалните управления на образованието. Никой от учащите за помощник-възпитател, социален асистент, фризьор, асистент на лекар по дентална медицина, помощник в строителството, шлосер, заварчик, стругар и много други професии няма досег до практиката.

"Има огромен прием в средното образование – над 60 000 ученици всяка година, от който над 50% е професионалното образование, но учениците в професионалното образование, които учат в дуална форма са много малко – около 5% от всички или 9% от, онези избрали да учат в професионални училища", коментира Славова.

Разширяването на обхвата на дуалното обучение според икономистите може да се окаже едно от решенията на проблема със несъвместимостта между професионалното образование и нуждите на пазара на труда. Според тях обучението чрез работа още в училище ще повиши заетостта и привлекателността на професионалното образование заради по-добрите практически умения и възможността за оставане на работа на мястото на обучението.

"В същото време повсеместното прилагане на дуалното образование естествено ще повиши и съответствието между предлаганите специалности и профила на регионалната икономика", смятат от ИПИ.

Още по темата

Бизнесът влиза в професионалното образование от учебното съдържание до практиката

2 октомври 2025 18:01

Подобна цел си поставя и българско-швейцарската програма "Домино 2" за развитие и надграждане на дуалното обучение. Тя е с бюджет от 5.8 млн. швейцарски франка (малко над 12.1 млн. Лв – б. ред.) и ще се изпълнява от 2025 до 2029 г. Програмата следва да надгради постигнатите резултати по първия проект "Домино", която на практика подготви българската образователна системата за дуалното ообразование и за първи път го въведе у нас.

Сега обаче акцентът ще бъде върху активното участие на бизнеса в процеса. Планът е бизнес организациите да участват в целия цикъл – от учебното съдържание, което се преподава в училище, през партньорствата до практическото обучение в реална работна среда.

"Трансформирането на бизнеса като двигателна сила на дуалното обучение е голямата цел на "Домино 2", обясни Полина Златарска – главен експерт в дирекция "Професионално образование и обучение" към Министерството на образованието и науката (МОН). Тя уточни, че за постигането на тази цел е необходимо бизнеса разпознае ползите от дуалното обучение като инвестиция. 

Основните стъпки за постигането на целта, които българско-швейцарската програма дефинира са четири:

• Овластяване на бизнеса и развитие на капацитет;
• Осигуряване на подкрепа за дуалното професионално образование с изследвания и доказателства;
• Включване на механизми за осигуряване и гарантиране на качество на дуалоното образование;
• Постигане на добра комуникациия и информираност относно дуалното образование.

В процесът по изпълнението на целите на програмата Минитерството на образованието и науката (МОН) ще си партнира с швейцарската страна през Катедрата по педагогически науки (Chair of Education Studies) на университета ETH в Цюрих и Центъра за специализирано професионално образование Le Repuis.

Българо-швейцарската търговска камара също ще има своята роля в програмата като се ангажира с координационната дейност по взаимодействието в дуалното обучение. Тя като междинното звено ще осигури капацитет по места – за начало по един човек на област, който да отговаря за координацията на място и да бъде позициониран в някоя от местните бизнес организации. Местните бизнеси пък ще бъдат обединявани в сдружения, които да подпомагат прилагането на дуалното образование по швейцарски модел.

Заложени са и дейности за кариерно ориентиране и популяризиране на професионалното образование и обучение сред младите. Ще бъдат разработени и инструменти за качество, които образователните институции и работодателите да използват за подобряване на дуалното си обучение.

Участието на бизнеса

"Няма как да бъде сформирана професионална паралелка в страната без заявка от бизнеса, това е нормативно условие", подчерта Златарска колко значителна е ролята на бизнеса. 

Най-голямата публично-частна индустриална зона в Източна Европа "Тракия икономическа зона" (ТИЗ) е един от дългогодишните поддръжници на идеята за създаването на устойчива връзка между бизнес и образование, като включително дава завки за разкриване на паралелки.

Индустриалнта зона, съставена от 5 подзони около и в Пловдив, за последните 30 години успява да привлече над 200 инвеститори. Инвестициите в ТИЗ възлизат на 4.5 милиарда евро и водят до откриването над 45 000 работни места.

През 2013 г. е учредено и сдружение "Клъстер Тракия икономическа зона", в което освен фирми членуват и висши учебни заведения. Причината е, че бизнесът осъзнава необходимостта от партньорства с образованието, за да включи в екипите си квалифицирани млади специалисти. Тази необходимост обаче не се изчерпва с висшето образование, но засяга и средното.

Според информация, предоставена за целите на форума "Професионално и дуално: Образование +" стана ясно, че вече повече от десет години Клъстерът активно свързва индустрията с образователните институции, като организира форуми, срещи и инициативи за насърчаване на професионалното и дуалното обучение.

Според представителите на Клъстера настоящият модел на дуално обучение не отговаря напълно на нуждите на бизнеса, тъй като работодателите понасят сериозни финансови и организационни разходи без адекватни стимули.

Затова се създава и работната група "ТИЗ: Бизнес – Образование" с участието на заводите в зоната, професионалните гимназии и Регионалното управление на образованието – Пловдив, чиято цел е да се подобри ефективността на дуалната система и да се върне добрият български модел, при който всяко дете завършва училище с професия.

Клъстерът изгражда съвременни лаборатории и учебни зали, създава на нови специалности като "Електрически превозни средства" и "Авиационен техник", както и учредява първия в страната Център за професионално обучение "Тракия".

Истинската трансформация на професионалното образование изисква не просто промяна на учебните програми, а изграждане на устойчива връзка между училище, бизнес и местна общност. Инициативи като българо-швейцарската програма "Домино 2" и партньорствата в рамките на "Тракия икономическа зона" показват, че когато индустрията влезе в класната стая, а учениците – в реална работна среда, резултатът е взаимна полза. Това е пътят към модерна, конкурентна икономика и към младо поколение, което намира своето бъдеще в България, а не извън нея.