• Тръмп ще уволни виновниците за войната с Иран и ще опита да разчисти пътя за свой наследник.

• Бъдещето на Демократическия партия зависи от крилото, което поеме контрола.

• Проблемът на либералите в България е в техните способности да създадат жизнеспособен политически проект.

Демократите овладяха Конгреса на САЩ, но Тръмп все още е президент. Той обича да свръхкомпенсира в моменти на криза. Как ще отиграе тежката загуба този път?

Има две възможни посоки. Едната е да влезе в режим на озлобление и отмъстителност, което изобщо е много възможно да се случи. А след първоначалния шок да реши да използва оставащите му две години на власт, за да довърши, така да се каже, започнатото дело. Той все още може да нанесе огромни вреди на САЩ, на съюзниците и на останалия свят, защото външната политика е в неговите ръце. Да, Конгресът може да ограничи финансирането, може да опита да прокара закони, които да възпират, но той, в крайна сметка, Тръмп има право на вето и редица инструменти, с които може да направи много бели.

Другият вариант за него е да приеме в някаква степен ограниченията и да се опита да подготви Републиканската партия за президентските избори, като се очисти от хората, които смята, че са най-виновни. Министърът на войната Пит Хегсет изглежда е пътник заради фиаското в Иран. Много популярна е шегата, че Тръмп обеща да смени режима в Иран, а пък е сменил режима в Тексас. Изборите бяха фиаско за Тръмп, няма какво да се лъжем. В тази ситуация той може да прочисти пътя за своите наследници, които са двама. Единият е по-умерен, по-опитен и по-дипломатичен, това е Марко Рубио. А другият е по-радикален, който е в синхрон с идеите на МАГА, и това е Джей Ди Ванс.

Джей Ди Ванс вече направи първите крачки в тази посока. Той се разграничи и каза, че войната в Иран е била основната причина за изборната загуба. Трябва да се признае, че Ванс по принцип беше един от малкото, които бяха против войната в Иран от самото начало. Така че той има някаква кредибилност. Може би това е един ранен сигнал за това, че го готвят за наследник на Тръмп, защото той трябва да може да каже в кампанията, че е бил против, но е бил вицепрезидент.

От Тръмп аз очаквам да изчисти пътя за евентуален наследник и да продължи да прави бели.

Очаквате ли демократите да променят радикално курса на американската външна политика?

Не мисля, че нещо радикално ще се промени в цялостната посока на американската външна политика. До голяма степен нещата ще зависят от това как самата Демократическа партия ще овладее различните си крила. Партията има радикално социалистическо крило, което те наричат прогресивно. Има по-умерено крило на хора, които смятат, че системата не трябва да бъде разрушавана из основи, както смятат най-радикалните. Умерените либерали настояват за реформи. Има и едно по-консервативно крило, което смята, че е достатъчно да бъде победен Тръмп и да се върнат към изконните принципи на Демократическата партия.

Това са много различни политики. До голяма степен бъдещето там зависи от това кой надделее вътре в партията. Нека да го илюстрираме най-грубо това нещо, може би да посочим хората от най-радикалното крило. Това са хора като Александрия Окасио-Кортес. Хората от центристкото крило са като току-що спечелилия в Тексас сенатор Джеймс Таларико. 37-годишен политик, чиято реч след победата аз намирам за наистина забележителна.

Таларико звучи като белия Мартин Лутер Кинг…

Като Мартин Лутер Кинг на white trash (Белия боклук. Жаргон, който се използва за назоваване на бедни, необразовани бели хора от ниските социални слоеве, най-често свързвани с южните щати на САЩ и селските райони). Той така се позиционира. Таларико казва: "Винаги залагайте на аутсайдера" (Always bet on the Underdog). В консервативното крило на Демократическата партия са старата гвардия като Хилари Клинтън и Камала Харис. Това са страшно различни хора.

Консервативното крило е безспорен глобалистки елит, който не е особено обичан от масовия електорат на демократите, да не говорим пък за републиканците. Центристите в Демократическата партия като сенатора от Джорджия Джон Ософ могат да говорят на всички крила в партията си, на независимите гласоподаватели, а очевидно и на някои републиканци. Радикалната левица на демократите все още представлява малко хора, макар техният брой да нараства. Това все още не е основното крило на демократите.

Какво означава това за Европа?

Това, което се случи досега, не може да бъде върнато назад. Ако демократите спечелят президентството, а и сега, след като спечелиха Конгреса, може да бъде възстановена някаква мяра в отношението към НАТО. Може да бъде възстановен нормалният тон в отношенията с Европейския съюз, но по никакъв начин не трябва да се счита, че можем да се върнем назад към времената отпреди Обама. Това обръщане към Азия, това постепенно оттегляне от Европа, бе заложено още в стратегията за национална сигурност на Обама. Съмнявам се, че това радикално ще се промени, защото това е стратегическа посока на САЩ. И това, което Тръмп обеща да направи, но не направи, бе да прибере Америка вътре в основните си приоритети – да не дава повече пари за войни и да се откачи от Близкия изток. Всичко това, което той обеща и заради което го избраха втория път, той наруши и затова претърпя този погром.

Демократическата партия продължава да говори, че част от силата на Америка е в близките ѝ отношения с Европа. Изглежда вероятно демократите да се опитат да запазят поне това, което все още не е разрушено?

Възможно е. Най-вероятно ще има някакво нормализиране на отношенията с Европа, защото това, което видяхме през последните години, беше шокиращо. То беше ненормално по всички стандарти за измерване. Но нормализиране на отношенията е едно, а промяна на стратегическата посока на САЩ е съвсем друго.

Какво бъдеще очаква МАГА? Може ли движението да изчезне с Тръмп?

Не. По никакъв начин. Дори главната база на МАГА да пострада, може да се разпръсне, може да не бъде толкова фокусирана, но тя няма да изчезне. Нагласите, които придават плът на хора като Тръмп и Джей Ди Ванс, няма да изчезнат. Въпросът е кой и за какво ще употребява това нещо?

Възможно е МАГА да стане дори по-устойчива, ако се намери някой по-разумен и прагматичен лидер, но може би дори по-радикален, отколкото е Тръмп, защото Тръмп е хаотичен, суетен и непредсказуем. Но на негово място ще дойде човек като Джей Ди Ванс, който е много по-радикален идеологически, но много по-владеещ се, много по-дисциплиниран, което всъщност е реалната опасност. Тръмп се подкопава сам. Тръмп казва: "Няма да нападам Иран, няма повече войни в чужбина" и прави точно обратното на това, което е казал. Резултатът електорална катастрофа. Джей Ди Ванс не би действал така.

Част от европейските лидери очакват във Вашингтон серия от борба между Конгреса и Тръмп, което е логично предвид резултата от междинните избори. Има ли Тръмп в тази ситуация възможност да реши някой от въпросите, които стоят пред него: Украйна, Иран, взаимоотношенията с НАТО?

Възможност има. Тръмп има още две години на власт и европейските лидери ще трябва да се съобразят с този факт.

Европейците не посмяха да покажат радостта си от загубата на Тръмп

Точно така. Нямаше никакви резки реакции от европейска страна. Какво ще се случи в тези две години, ние не знаем. Какво ще се случи на следващите президентски избори, също не знаем. Затова всякаква радост в европейските столици е преждевременна.

Има и нещо друго, което е много важно. Процесът по автономизиране на Европа започна. Той не може да бъде спрян и не може да бъде върнат назад. Този процес по автономизация на Европа по отношение на сигурността, по отношение на икономиката, по отношение на технологиите е започнал и няма да бъде спрян. А веднъж започнал, той има собствена инерция и собствена критична маса. Автономизацията на Европа вече я прави в някакъв смисъл конкурент на САЩ, което носи нови политически динамики, независимо от това какво е било досега.

Имаше и друг забележителен елемент на тези избори в САЩ. За първи път от много време технологията се описва като нещо зло.

Но това не е за първи път. В началото на индустриалната революция, знаете, има движение на лудитите, които чупят становете, чупят машини в заводите. Те на свой ред биват нападани от полицията. Има страхове и брожения заради електрификацията. Много интересен е примерът с "Властелинът на пръстените" и "Хобит", които са написани от Толкин като реакция срещу зрялата индустриална революция във Великобритания. Толкин има в главата си идеята за пасторалния рай на английските провинции, както те са били преди индустриалната революция. Образите във "Властелинът" на заводите за орки на Саруман и тия квазииндустриални картини на горите, които биват сечени и хвърлени в пещите, за да се произвеждат оръжия, са една зле прикрита алегория на борбата между индустриалната революция и свещената природа, както Толкин си я представял.

Хората не за първи път представят технологията като зло. Новото в случая е, че технологията на изкуствения интелект прониква в човешкото съществуване по начин, по който никоя друга технология преди това. Ние говорим за социална справедливост, ама какво означава това в условията на навлизане на индустриалните изкуствени интелекти? Ние говорим за политическо представителство от личности, но какво означава това в ерата на фалшивите новини и образи? Говорим за демокрация, какво означава това във времена, когато репутацията на един човек може да се съсипе с натискането на едно копче. Това са много трудни за приемане неща.

Променя ли се американското общество?

Много. Единият процес, който върви, е олевяването на младите. Израсна първото поколение, което ще живее по-зле от своите родители. Поколението, което стана свидетел на създаването на първия трилионер.

На преден план излизат хора като младите демократи и младите радикални демократи, които вече влизат в Конгреса и не крият желанието си за тотално преформатиране на системата. Те не говорят за реформа и борба с корупцията. Те смятат, че системата изначално е корумпирана и трябва да бъде унищожена, за да бъде преизградена. Това е голяма промяна.

Другото нещо, което се случи в Америка в последно време, е голямото прехвърляне на симпатии в американското общество от Израел към палестинците. Тръмп се опита накрая, като последен отчаян жест, буквално в последните часове преди изборите да се възползва от това нещо, като за мен направи нещо нечувано. Каза, че спира всякаква помощ за Израел. Сега… израелците отдавна говорят за бъдеще след американските пари и след американската помощ. Тези пари отиваха в Израел, откакто тази държава съществува. Това бе драматичен ход. Израел бе подготвен за това нещо или поне Нетаняху твърдеше, че Израел е подготвен за това нещо. Страната е изградила собствена индустрия и собствен отбранителен капацитет. Но как би съществувал Израел сред море от враждебни народи около себе си без американската военна и финансова помощ? Предстои да видим.

Може да се каже, че решението на Тръмп за спирането на парите за Израел е взето доста време преди да бъде обявено. То е част от общия опит за събиране на американските финанси, намаляване на дълга и намаляване на американския отпечатък навън. Но може да бъде разглеждано и като отказ от една губеща инвестиция. Защо губеща инвестиция? Защото нищо в Израел не се променя. Съединените щати влязоха в цяла редица авантюри в Близкия изток в опит да издействат по-успешен мирен процес, но резултат няма. Нищо в Близкия изток не се променя.

Много хора се представяха като хора на Тръмп в България. Очаквате ли това да се промени?

Хубаво е да кажем, че самият български премиер се позиционира повече или по-малко като човек на Тръмп. Или най-малкото като добре работещ с тази американска администрация човек.

Видяхме няколко знака, че това е така. Имаме вече премиери за контакти с най-близкия кръг на Тръмп. По-рано тази година в София дойде Рудолф Джулиани, който бе доведен от вече изхвърлената от политиката Кимбърли Гилфойл, която бе уволнена от позицията на посланик в Гърция не просто заради недипломатичност, а за корупция.

Корупцията съпътства администрацията на Тръмп, където и да отидат неговите пратеници на Балканите – Босна, Албания, Румъния, Сърбия…

Кимбърли Гилфойл не беше случаен човек. Тя беше във вътрешния кръг на президента и стана особено известна с онова изказване, с което пробва да плаши гърците да не стане така, както стана в Румъния (да падне правителството – б.р.). Това бе едно политическо изнудване, което в крайна сметка вероятно имаше някакви корупционни цели.

За България премиерът Радев дължи обяснение за тия разговори с Джулиани.

Ако трябва да погледнем две години напред, кой би спечелил в България от отслабването на движението на Тръмп, ако то продължи?

Много труден въпрос, защото България е държана в момента в положение на стратегическа неопределеност.

Ние имаме ясни изборни резултати от тази година по отношение на изпълнителната власт и по отношение на президентството. Ясен е изборният резултат и би следвало, ако няма някакви огромни трусове в това правителство, то да си изкара до края мандата си. Ако то не си изкара мандата си, това няма да се дължи на някакви външнополитически авантюри на правителството на Радев, защото то е изключително предпазливо в тази област. Най-вероятно ще се дължи на вътрешнополитически неща, свързани с икономиката или някаква извънредна ситуация.

Ако говорим за международния план, как да предвидим кой би бил печеливш от слизането на Тръмп от сцената… Ние имаме мощен идеологически разлом в западния свят между либерално настроени хора и между онези, които са против идеята за отворените общества в икономически и културен смисъл.

При този тип противопоставяне не може да има споразумение. Това е изключително остър сблъсък, който не предполага идеологичност, а предполага победа на едната или другата страна.

Това е валидно и за САЩ, и за Европа. Ние го виждаме и в България, в нашия малък свят, в нашия малък кръгозор.

Усещането е, че в обозримо бъдеще борбата няма да е толкова за наследството на Тръмп, колкото борба за това накъде ще тръгне човечеството. Коя версия на реалността ще избере.

И всичко това се случва успоредно с технологична промяна, която подкопава устоите на демокрацията и икономиката. Има сериозни предпоставки за тежко олевяване на Запада. За мен навлизането на изкуствения интелект, техноолигарсите, концентрациите на капитала, всичко останало ще доведе до тежко олевяване, но махалото отива в другата страна – одесняването като национализъм и феодализъм.

За разлика от парламентарните избори в България, на президентските имаше борба. Имаме загубил кандидат с 40% от гласовете. Това може ли да стане основа на ясна опозиция, която гледа към поемане на властта през следващите три-четири години?

Да, подкрепата за Андрей Гюров е основа за това нещо. Но проблемът не е в Гюров. Проблемът е в способността на тези хора, които изповядват тези идеи, да създадат жизнеспособен политически проект, който да привлече по-голяма част от хората.

На този етап антилиберализмът в България, умереният консерватизъм и песимистичният поглед към живота имат превес. Въпросът е в способността да се създаде жизнеспособен критичен проект, който едновременно да привлече хората и да даде някакви отговори. Да създаде някаква формула на успеха. Реално дългосрочна рецепта за бъдещето в България в момента не предлага никой.