• Статистиката, че България е втора по поскъпване на горивата преди данъци и акцизи е изкривена – кодът включва и смазочни материали, а и периодът обхваща момент на ценови натиск.
• Ако не бяхме освободили износа на дизел, рафинерията в Бургас трябваше да започне да намалява производство и горивата щяха да поскъпнат още повече. А сега ще я натоварим допълнително
• Подадени са документи за удължаване на дерогациите за санкциите срещу "Лукойл" от САЩ и Великобритания, които изтичат на 29 октомври. Няма причина да ни откажат.

Това са част от акцентите в интервюто на Mediapool с особения управител на дружествата от групата "Лукойл България" Евгени Симеонов

Г-н Симеонов, докато се говори за предстояща сделка за чуждестранните активи на "Лукойл", наближава 29 октомври, докогато САЩ и Великобритания са отсрочили санкциите специално за българските активи на руската компания. Ние поискали ли сме нова дерогация за функционирането на "Нефтохим" и останалите три дружества?

Процесът по удължаване на тази дерогация се изработва от министерствата на енергетиката и на икономиката. Понякога и от самия Министерски съвет. Те пращат съответните документи, запитвания, становища до OFAC. Особеният управител като оперативен мениджмънт на компаниите не участва пряко в това.

Е, не може да нямате информация.

Имам информация, че са изпратени документите така, както трябва да бъдат, защото ние сме подпомагали с информация откъде купуваме нефт. Аз вярвам в мъдростта на нашите стратегически партньори, предвид енергийната криза, която наблюдаваме в САЩ, в Европа – в целия свят. Смятам, че дерогацията ще бъде удължена. Няма причина да не бъде удължена. Това е много важно за енергийната сигурност както на България, така и на целия регион.

Но вероятно имате и план Б, ако не получим нова дерогация – било от САЩ, било от Великобритания?

Има законодателство в тази част – за държавния резерв и военновременни запаси, така че има различни лостове и механизми, с които държавата може да влияе. За момента не искам изобщо да разглеждаме такъв сценарий. Не мисля, че стои на дневен ред.

Как в момента рафинерията в Бургас осигурява суровия петрол в тази сложна обстановка със забрана на руски нефт, затруднени транспортни маршрути в Черно море, с високите цени на суровия петрол?

Откакто станах особен управител, сме въвели тръжни процедури както за покупката на нефт, така и за продажбите на готова рафинирана продукция. Когато имаме план от производството какви типове нефт трябват, за да направим необходимия ни бленд, те се оформят като една тръжна процедура. Изпращаме запитване до всички контрагенти, с които имаме установени отношения, обявяваме ден и час, до който те могат да подадат своите оферти. След това избираме икономически най-изгодната за рафинерията оферта и подписваме договор за доставка на нефт.

На какъв период от време са търговете?

Използваме няколко типа – за 1 милион барела, това са 140 хиляди тона петрол или танкер тип "Суец макс" или на по-малки танкери, които са 80 000 тона – тип "Афромакс". Зависи от цените и количествата. Доставките са от много държави – Казахстан, Азербайджан, Ирак, Либия, Ангола, Гаяна от Южна Америка, от много места.

Усложнената логистика, поскъпването на шипинг услугите и застраховките с колко увеличиха цената на петролните доставки?

Ще ви дам пример с това, че доскоро застраховката на един кораб беше 200 000 долара. В момента е над 2.5 млн. долара. Като сложиш и по-скъпия природен газ, който използваме в производството, и това, че днес например ползваме най-скъпия индустриален ток в Европа. И когато прибавиш невъзможността да купуваш резервни части от всички доставчици, защото те казват: Вие сте санкционирано дружество, ние не искаме да работим с вас. Всичко оказва влияние на цената на готовия продукт.

С колко влияе?

В момента нямам такава разбивка, но влияят изключително негативно. Не можем да кажем, че заради, да речем, увеличената цена на електроенергията е поскъпнало с еди колко си процента. Много са компонентите. Критично събитие като високите цени на горивата е низ от по-малки такива.

Това ли са причините, поради които вдигането на цените на горивата в България е второто по ръст в ЕС преди данъци и акцизи?

Това трябва да бъде много добре изяснено. За тази статистика са взети данни от август до август. Ако бяха взели юли до юли, картината е различна. Или ако бяха взели септември до септември. Картината също е различна.

Защо?

Според мен това е направено изключително умишлено и в този код, в който казват, че има повишение с 36%, влизат горива и смазочни материали. Освен това базата за сравнение от август 2025 е много по-ниска от тази през август 2026 г.

Още по темата

България е първенец по годишен ръст на цените на горивата в ЕС

22.09.2026 16:04

Другата причина е, че пред 2025 г. ние се отказахме преждевременно от използването на руски нефт и започна едно плавно повишаване на цените на суровината, но е била извършена ценова преса върху пазара на горива. Бил е смачкан реалният ръст на цените и в момента, в който ние започваме да ценообразуваме по пазарни способи, се стига до този по-голям ръст.

Тази ценова преса политическо решение ли е била?

Най-вероятно е било такова. Когато някой продава на стойност, която е под нулата за издръжка на един обект, реално продава на загуба.

Значи твърдите, че статистиката, че сме втори по ръст на цените на горивата преди данъци и акцизи е изкривена заради периодите, в които е направено отчитането?

Ами да видят същата статистика от юли до юли – не е такъв ръстът. Нека погледнем дизела преди такси – преди нас са Малта, където има тотална държавна регулация на цените, и Унгария и Словакия, които до ден днешен използват руски петрол по тръбопровода "Дружба". Те нямат тези високи разходи за танкери и транспорт от всяка точка на света, за застраховки. Не може да се направи паралел с аргумента, че видиш ли, ние имаме рафинерия, защо не е по-евтино? Ако сравним нашата рафинерия с една западна рафинерия, тук имаме тежки утежняващи условия. Като си под санкции има контрагенти, които просто казват: Не искаме да работим с вас. Слагаме и високите цени на газа и на електроенергията.

Откъде внасяте газ? Защото цената на "Булгаргаз" за октомври е около 45 евро/МВтч, на хъба "Балкан" е 76, на TTF – днес е над 86 евро.

Не съм запознат точно с тези цифри, които казвате. При мен идва статистика за финалния резултат, който е завишен като разходи тип енергоемкост. Получаваме газа от "Булгартрансгаз".

"Булгартрансгаз" е оператор на преносната мрежа, няма лиценз за търговия. Някой ви продава скъп газ. А преди години "Булгаргаз" продаваше на рафинерията. Какво по-нормално от това държавният доставчик на газ да продава на предприятие под контрола на държавата на значително по-ниски цени?

Ще обясня, че част от договорите на рафинерията са дългосрочни, а особеният управител, който не знае дали разполага с месец или година, не е добре да подписва дългосрочни ангажименти.

Но разходите за газ, електроенергия и транспорт са много по-високи от преди десет години и не бива да се правят сравнения с това, че през 2013 г. петролът бил 100 долара и днес е толкова, но крайната цена е по-висока. Тогава е газът и токът бяха евтини, нямаше санкции.

Най-важното днес са количествата горива, които "Нефтохим" произвежда. България потребява 180-190 хил. тона месечно дизел, а рафинерията произвежда 240-250 хил. тона, може да достигне и до 280 хил. Най-логичното е излишното количество да се изнася, защото нямаш безкрайна вместимост за складиране. Иначе единственият вариант да продължи да функционира рафинерията е да се намали преработката, което прави производството по-нерентабилно. Една единица произведена продукция винаги е по-евтина, когато производството е натоварено до максималния си капацитет.

След като отпадна забраната за износ, успяхте ли да реализирате количествата, които бяха на склад?

Обявени са конкурси за експорт на определени количества по дати. Избираме най-изгодната икономически оферта, но това не е толкова бърз процес. Ще ви излъжа, ако кажа дали вече сме изпратили влак или кораб с дизел.

Но много по-разумно е това количество като свръхпроизводство да отива на европейския пазар, на световния пазар.

А какъв ще ефектът от евентуално деблокиране на европейските запаси от дизел, каквото обещание бе дадено под натиска на американския президент Доналд Тръмп?

Да уточним, че това е решение на Г-7. То не засяга всички държави и зависи от количествата, които ще бъдат деблокирани. Например Франция – не знам какво ще деблокира тя, след като там казаха, че има 10% дефицит на дизел и цената му стигна 2.80 евро.

Освобождаването на българския износ на дизел ще се отрази ли върху цените на вътрешния пазара?

Още по темата

"Лукойл Нефтохим" обяви 400 млн. лв. загуба за 2025 г. (обновена)

21.05.2026 13:59 Цветелина Соколова

Може да се отрази положително на платените данъци от рафинерията. За момента резултатът е положителен и се надявам, че такъв ще остане до края на годината и ние ще успеем да платим едни много добри данъци на страната. Но е рано да се каже с колко.

Е, имате финансовите резултати за деветмесечието, нали?

Да, но през 2008 г. на деветмесечието "Лукойл Нефтохим Бургас" е имал страхотна печалба, но в следващите три месеца реализира такава невероятна загуба, че тези прекрасни резултати са се изпарили. Затова всички колеги от завода казват: Не бързайте да се радвате, защото в този бизнес е прекалено рано да сме категорични дали ще сме на плюс или ще сме на минус.

За момента всичко говори, че ще сме на плюс, но в тези компании, които имат огромни запаси, ефектът на запасите е много голям. Когато цената на петрола расте, ефектът на запасите се увеличава. Тоест ти генерираш плюсове освен паричните потоци от продажби. Но в момента, в който спадат цените, ефектът на запасите става отрицателен и шансът ти да изгубиш е голям. Така че прекалено е рано да бъда категоричен за числа. За момента всичко говори, че ще бъдат положителни.

Казахте, че мощностите на "Нефтохим" са 90 процента натоварени, след отпушването на износа каква преработка може да стигнете?

Максималният капацитет на рафинерията е 620 000 тона месечно от преработен суров нефт. В миналия месец стигнахме до 560 000 тона. През месец октомври пак ще сме някъде около 560 000 тона, но успяхме да извършим подмяната на един основен абсорбер в рафинерията, което ще ни помогне да достигнем почти върховия капацитет. Така че аз си мисля, че ноември месец може да успеем да достигнем и до 600 000 тона, но това е производство, което е подложено на динамични процеси ежедневно, ежечасно, ежесекундно. Така че ако нямаме аварии, пропуски, технологични, смятам, че ще увеличаваме капацитета.

А каква е средната цена, на която всъщност "Лукойл" внася суровия петрол?

Много ще е субективно, ако кажем средна цена. Първо да обясня, че сортът Брент включва 6 вида нефт от Северно море и се използва като бенчмарк за това къде се намираш на пазара. Различни типове нефт се търгуват премия плюс Брент. Други като казахстанския нефт се търгуват с минус. Ние търсим микс, който да наподобява руския Уралс, защото рафинерията е проектирана да работи с такъв сорт. При някои типове нефт сме под Брента, на други сме над.

Когато през юни в София идваха представители на "Литаско" за среща с премиера Румен Радев, те казаха, че ще свалят забраната на българското дружество да търгува с швейцарски дружества. Отпадна ли запорът и работите ли с швейцарски компании?

Още по темата

Първа стъпка към извънсъдебно споразумение между България и собственика на "Лукойл" у нас

30.06.2026 14:41 Драгомир Николов

Заради отпуснат през 2023 г. заем за 560-590 млн. от "Литаско" на "Лукойл България", който не е върнат, дружеството налага запор, според който при търговия с швейцарски дружества всички вземания трябва да бъдат отклонявани. В момента, в който разбрахме, че има такъв проблем, ние диверсифицирахме всички контракти с такива лица. Например "Лукойл Нефтохим Бургас" работеше с швейцарското дружество на азербайджанската национална компания СОКАР, но всички контракти с него бяха пренасочени в други техни дъщерни дружества. "Литаско" са свалили запора. Но ние до ден днешен избягваме да търгуваме с швейцарски дружества, защото не знаем дали този запор както е отменен, така може да бъде приложен. А не можем да го изплатим, тъй като нито една банка няма да преведе пари на санкционирани лица.

Цените на горивата и дейността на "Лукойл България" постоянно са в обществения фокус и е нормално това да се използва за едно или друго политическо говорене. Как това се отразява върху пазара?

Ясно е, че България не е остров на спокойствие и е засегната от всички динамични процеси в света, но например призиви да се запасяваме с дизел не влияят положително. Ние имаме дизел не само за България, ами и за съседни държави. Бизнесът спазва наистина едни много ниски маржове, но е нормално хората да се гневят заради цените. Но те са гневни не само в България, те са гневни и в Гърция, и в Италия, и във Франция, в Германия. В Англия литър дизел мина 2 паунда. Това никога не е било.

При ситуация с прекалено високи цени, не е ли по-разумно хората да слязат от колите си, вместо да се дават компенсации, при чието задействане в началото на годината се оказа, че са увеличили потреблението на горива с 25 процента? Аз не знам ръстът на продажбите тогава как се отразил на приходите от ДДС и акцизи, но изглежда странно решение.

Смятам, че решението за отпадане на акциза върху пропан-бутана от 1 октомври до 31 декември е много добро решение, защото на пропан-бутан карат най-уязвимите групи. Такситата са на пропан-бутан. Относно компенсациите за горивата смятам, че трябва да се задействат в по-тежък момент.