Себастиан Шефер е директор на Института за дунавския регион и Централна Европа (IDM) – регионален мозъчен тръст със седалище във Виена. Той е и генерален секретар на Дунавската ректорска конференция (DRC) – мрежа от над 70 университета в по-широкия Дунавски регион. Владимир Митев разговаря с него ца актуалния геополитически контекст и мястото на България и черноморския регион.
Г-н Шефер, неотдавна се проведоха тристранните разговори в Абу Даби в търсене на мирно споразумение във войната в Украйна. Каква е вашата оценка за станалото там?
Да започнем с нещо положително. Позитивният аспект е, че за първи път от февруари насам Украйна и руската администрация разговарят с посредничеството на Съединените щати. Това е голяма крачка напред.
Въпреки това не виждам съществен напредък, освен споразумение за размяна на затворници, което разбира се е много добра новина за засегнатите хора. Междувременно всичко останало – например непрекъснатите атаки на Руската федерация срещу енергийната инфраструктура, които ще направят тази зима най-тежката за украинците от началото на пълномащабното нахлуване насам – продължава с пълна сила и абсолютно умишлено от страна на Кремъл.
Второто нещо е Европа. Нашите представители – вашите, моите, на всички останали в Европа и особено на Европейския съюз – бяха в Абу Даби, но ние не сме в стаята, не сме на масата и с нас не се преговаря. Имаме американски президент, който обявява нещо в социалните мрежи относно европейската архитектура на сигурността – казвайки, че "идва нещо голямо" – и никой нищо не знае. Трябваше да очакваме, че Тръмп ще постъпи по този начин. Защо тогава нямаме нещо съществено пред себе си, с което реално да допринесем към това?
Това е много важно. Ние не просто трябва да стигнем до масата – трябва да е ясно, както беше заявено и от редица представители, включително Кая Калас, че това е необходимо – но също така не виждам да имаме готов план, който да можем да предложим за нова архитектура на сигурността в Европа.
Споменахте, че представителите на ЕС трябва да бъдат на масата. Как може да стане това? Какво трябва да бъде направено?
Едно от нещата, които също бяха споменати в Абу Даби, е, че трябва да има някакъв вид дискусия по по-широката европейска архитектура на сигурността. Тези разговори могат да включват единствено Европейския съюз и мисля, че ако искаме съществен напредък, това задължително трябва да бъде така.
Това, за което трябва да говорим, са гаранции за сигурност, които реално да поддържат в сила каквото и да е споразумение за прекратяване на огъня в крайна сметка. Защото пак казвам, не смятам, че скоро ще намерим справедлив мир, но рано или късно ще имаме някакво споразумение за примирие. Ако това се случи, трябва да сме способни да осигурим надеждни гаранции за сигурност, тъй като всичко останало, което последва – преговори за територии, избори в Украйна, възстановяване и по-нататъшна европейска интеграция – зависи от наличието на здрави гаранции за сигурност.
Независимо дали става въпрос за Член 5 (от Устава на НАТО), който очевидно беше пуснат като идея от американската делегация в Абу Даби, или някакъв вид – как го нарекоха? Смятам за дори не иронично, а жестоко, че руснаците го нарекоха някакъв вид "Ялтенска рамка" – мисля, че трябва да сме готови да обсъдим и защо да не използваме Член 42, параграф 7 от Договора от Лисабон.
След преговорите в Абу Даби започнаха да се появяват нови преговорни позиции, приписвани на Русия, които включват искания за отделни споразумения с отделни държави членки на НАТО, призиви Финландия да напусне Алианса и предложения за федерализация на Република Молдова.
Макар че в преговорите е приемливо да се започне с максимални искания и в крайна сметка да се постигне компромис, не виждам Руската федерация да прави разумни предложения, които биха могли да доведат до този резултат. Не можеш да диктуваш какви съюзи да има една суверенна държава; дали те искат да се присъединят или да останат, не е решение на Кремъл. Това вече не е Съветският съюз и Москва вече не казва на Киев, Хелзинки или на когото и да било друг какво могат и какво не могат да правят. Ако те представяха наистина подлежащи на преговори позиции, по които може да се намери компромис, щеше да е едно, но в този случай те просто поставят неразумни искания и отказват да отстъпят от тях. Това не е начинът да преговаряш, нито е начинът да намериш компромис — макар че компромисът всъщност не е това, което Путин иска.
Къде се намира България – или, ако желаете, Югоизточна Европа – в това търсене на гаранции за сигурност, нова архитектура на сигурността?
Простият отговор на това къде стои България – и настоящето българско правителство – е: точно по средата.
Говори се за някаква мирна платформа, което беше част и от неотдавнашната предизборна кампания. Трябва да отбележа, че не разбирам каква точно се предполага да бъде тази мирна платформа. Не мисля, че украинците не искат мир, нито пък смятам, че европейците, които подкрепят Украйна и доставят оръжия, не искат мир, както понякога се представя. Без справедлив мир обаче няма да има истински мир или – още по-лошо – от Украйна могат да останат само "парчета".
Как да наложим справедлив мир? Нужна ни е силна позиция спрямо Руската федерация. Няма възможност за стоене по средата. Това, което прави вашият премиер Радев, е да комуникира сближаване с Русия във вътрешнополитически план, като в същото време не иска да губи международните си позиции в ЕС и, предполагам, в НАТО. Ето защо той комуникира по различен начин на международната сцена.
Имало е и други, които са се опитвали да седят на два стола, опитвайки се да умилостивят Москва и същевременно да бъдат достатъчно дружелюбни към Брюксел – независимо дали става дума за ЕС или НАТО – за да извлекат полза. Сред тези хора са Александър Вучич и Виктор Янукович. Знаем къде се намират те в момента.
Как гледате на тезата, че може би Радев предвижда известна промяна и в Западна Европа, имайки предвид, че френските президентски избори наближават сравнително скоро и изглежда, че там суверенистки кандидат може да се окаже победител?
Това, което вие наричате "суверенисти", аз наричам крайна десница. Смятам, че съществува известна възможност западноевропейските държави и страни членки на ЕС да получат крайнодесни правителства. Гледайки обаче общата тенденция напоследък, "суверенистите", както ги наричате вие, всъщност загубиха доста избори.
Това, което тези крайнодесни групи и партията на Румен Радев имат общо, е, че и двете са много дружелюбни и оправдателни към Руската федерация. Причината зад това е въпрос на спекулация и не искам да навлизам в спекулации. Отново ще кажа – смятам за необходимо най-сетне да намерим някакво решение за постигане поне на примирие и спиране на убийствата. Това е абсолютна необходимост, а не нещо, което трябва да обсъждаме.
Съществува обаче фундаментално различен подход, ако се опитвате да оправдаете това, което Русия прави – твърдейки например, че НАТО се е опитвал да се приближи твърде много до руските граници, или пък игнорирайки факта, че Путин не признава суверенна Украйна и иска да унищожи съществуването на украинския народ. Никое от тези оправдания няма значение. Основният момент е, че има ясен агресор и това е Руската федерация. Ние не възнаграждаваме агресор, защото всеки знае какви биха били последствията за европейския континент, ако позволим това за първи път след края на Втората световна война.
В крайна сметка има хора, които или проявяват снизхождение към това и допринасят за манталитета на "оцеляване на най-силния", или пък други, които се опитват да поддържат международен ред, все още вярват във възможността за международно право и смятат, че върховенството на закона е нещо съществено, към което трябва да се стремим като европейска ценност.
Разговаряме в момент на сериозна ескалация на напрежението в Черно море вече край бреговете на България и Румъния. Всички знаят откъде идва тази ескалация, но българските власти отказват да го признаят. Като същевременно искат НАТО или Европейския съвет да изпратят подкрепа под някаква форма.
Мисля, че тази двусмисленост от страна на Руската федерация – казваща: "Не можете да докажете, че сме ние. Къде е доказателството, че сме ние?" – е опасна. Ако се поддадем на това, отваряме вратата Руската федерация да разшири тези си тактики. Ескалацията на атаките с морски дронове в изключителна икономическа зона беше немислима само преди няколко години. Въпреки това, само защото Путин сега е изцяло по своя империалистически път на опити за разширяване на руските граници и заличаване на съществуването на украинския народ, ние внезапно го приемаме.
Разговарях с румънски дипломат и го попитах за тези предизвикателства, изтъквайки, че има несигурност и че теоретично това биха могли да бъдат и украински дронове. Той ми отговори: "Вижте, ако разговаряме с украинците и нещо се случи, те си го признават. Ако говорим с руснаците, те никога нищо не признават." Това е част от руския модус операнди. Не можете да ми кажете, че Руската федерация изобщо не е замесена в тези атаки срещу търговски съдове.
Тук имаме и допълнителни предизвикателства. Разбира се, налице е висок праг за осигуряване на допълнителна сигурност, тъй като Черно море е затворено от Турция за военни плавателни съдове от 2022 г. насам. Смятам, че предизвикателство е също така да се намери добро решение в рамките на НАТО за създаване на подходяща стратегия спрямо Черно море, тъй като в момента такава липсва.
Отново повтарям, жизненоважно е да се разбере, че ако отстъпим тук – ако дадем и пръст на Руската федерация – тя ще се възползва от това и то само ще ни се върне като бумеранг. Нуждаем се от сигурно Черно море като транспортен коридор и икономическа жизнена линия – за Украйна, наред с другото, но също така и в по-широк контекст за страните от Глобалния юг, които разчитат на износа на зърно, включително маршрутите към Дунав. Това засяга както Румъния и България, така и Европейския съюз като цяло.
Ето защо напълно приветствам съображенията за по-голямо ангажиране на ЕС в Черно море. Черно море е море на ЕС от 2007 г. насам и е време да инвестираме повече. Около 50 милиона евро бяха отпуснати от Европейския съюз за изграждане на устойчивост в Черно море. Въпреки това смятам, че трябва да се направи още, защото не можем да си позволим такъв тип двусмисленост. Ако се колебаем, това ще бъде използвано от Кремъл.
Какво повече може да се направи? Вие отправяте доста критики към тази двусмисленост. Какви стъпки биха я намалили и какви конкретни мерки или военни активи могат да бъдат разположени било то от България и Румъния, от Турция, или от НАТО и ЕС в региона, за да се възпре продължаващата война в Черно море?
Бих казал, че е необходим двоен подход. Първо, налице е военно-политически подход: укрепване на източния фланг на НАТО, включително Черно море, и повишаване на способностите на Европейския съюз за евентуално стартиране на военноморска мисия за морско наблюдение, водена от ЕС. Това би осигурило не само транспортните маршрути, но и държавите членки и страните кандидатки в региона.
Вторият подход би бил икономически, при който най-сетне затегнем санкциите срещу Руската федерация. Не трябва просто да обсъждаме определени санкции в рамките на поредния пакет, а наистина да приложим санкции, които болят и са насочени към извършителите на тези нападения – особено във връзка с енергийния износ на Руската федерация, "сенчестия флот" и така нататък.
Освен това трябва да използваме замразените активи, които в момента нямаме достатъчно смелост да докоснем, главно защото са блокирани от Белгия. Там стоят 200 милиарда евро, които трябва да използваме за възстановяване на енергийната инфраструктура и подготовката ѝ за бъдещето – не само в Украйна, но и в по-широкия черноморски регион. Това включва и подкрепа за усилията на Румъния да се превърне в износител на газ чрез "Нептун Дийп", който също е косвено застрашен от тези двусмислени руски действия в Черно море, както и продължаване на свързването на електропреносните мрежи – например между Румъния и Молдова. Трябва също така да направим Украйна по-устойчива, така че ако тези атаки срещу нейната енергийна инфраструктура се повторят в бъдеще, тя да бъде по-добре подготвена и по-малко уязвима към мащабни щети върху енергийната си сигурност.
Разговаряме също така малко след междинните избори в САЩ, където демократите постигнаха категорична победа. Как тази победа на американските демократи променя не само вътрешнополитическия баланс в САЩ, но и политиката и геополитиката в нашия регион тук – Югоизточна Европа и черноморския регион?
От една страна, трябва да отбележим, че по време на кампанията си Тръмп положи усилия да умилостиви Руската федерация – те искаха дизел, купуваха дизел от Русия, вдигнаха санкции, а дори и преди това постла червения килим за Владимир Путин. Това е нещо, което американските гласоподаватели отхвърлиха много категорично и нормално това трябва да има последствия за политическите действия на някого. Боя се обаче, че Тръмп не е човек, който се учи от подобен тип опит, просто защото не го е грижа. Напротив, страхувам се, че ако бъде притиснат в ъгъла, той ще стане още по-непредсказуем на този фронт.
Второ, трябва да поставим нещата в перспектива. Да, има щати под контрола на републиканците, които сега имат не само сенатор демократ, но и губернатор демократ, което не се е случвало от десетилетия – и това е наистина забележително, когато гледаме щати като Тексас. Исторически обаче почти винаги се е случвало партията на действащия президент да губи позиции при междинните избори, така че това не е съвсем необичайно.
Докато новият Конгрес се събере през януари, съм напълно сигурен, че нищо няма да се промени в подхода на администрацията. Дори и след това не можем да очакваме незабавни промени, защото Тръмп вече обяви, че ще използва правото си на вето, а неговото преодоляване изисква мнозинство от две трети, каквото демократите нямат.
В крайна сметка се страхувам, че може да се озовем в ситуация, подобна на тази при избирането на Байдън, когато въздъхнахме с облекчение и си помислихме, че просто можем да се върнем към стария ред. Връщане назад няма. Трябва да се подготвим да станем стратегически автономни в Европа; вече не можем да разчитаме на Съединените американски щати. Това е дълъг и болезнен процес на разделяне. Колкото по-улеснен е той от факта, че Тръмп вече не може да прави каквото си поиска, толкова по-добре за нас. Нямаме обаче време за губене. Това не е сигнал да се отпускаме; трябва да останем бдителни и да продължим да работим върху нашата когнитивна и обща военна устойчивост.
Имаше германски критики, насочени към страни като българското правителство за това, че не се ангажира с пакета за подкрепа, който в момента се обсъжда и подготвя за Украйна. Какви са вашите очаквания относно устойчивостта на Украйна в идните времена и продължаването на подкрепата на ЕС за нея?
Бих казал, че отговорът ми е двоен. Предизборните кампании в България приключиха и сега навлизаме в период, в който ще имаме относителна стабилност както по отношение на министър-председателя, така и на президента през следващите няколко години. Така че можем да излезем от изборен режим и да преминем към реална политика.
Реалната политика диктува, че в крайна сметка ще има бъдеще с някакъв вид примирие между Руската федерация и Украйна и ние ще искаме да работим заедно по възстановяването на страната. Ако искаме да направим това ефективно, трябва да гарантираме, че сме в силна позиция, когато преговаряме с Руската федерация – а ще бъдем силни само ако сме обединени в рамките на Европейския съюз.
Второто нещо е , че като цяло подценяваме колко жизненоважно е нашето пространството в наше непосредствено съседство както в икономически, така и в политически план. Ако имаме бъдеще с допълнителни черноморски държави в Европейския съюз, това представлява огромна възможност за България и тя не бива да я пропилява.
Споменахте на няколко пъти, че прекратяването на огъня е това, което трябва да се преследва като политика. Какви са реалните шансове в обозримо бъдеще – да речем през следващите две години от мандата на Тръмп – да бъде открито по-устойчиво решение на конфликта и войната в Украйна?
Гледайки реалностите, бих предположил, че Путин по-скоро ще се опита да постигне някакво споразумение, докато Тръмп все още е президент, отколкото да чака друг президент да влезе в длъжност. Това отваря възможността да намерим някакво споразумение през следващите две години. Колко трайно ще бъде то, е друг въпрос.
Това, което виждам в момента, е, че Русия ще се опита да максимизира преговорната си позиция. Как ще го направят? Те ще продължат да бомбардират цивилната и енергийната инфраструктура в Украйна, защото искат да сломят духа на украинския народ. Те няма да успеят да го направят, макар че много хора ще пострадат заради това, което прави тази зима много тежка за украинското население. Русия ще продължи да експлоатира това страдание, за да засили това, което смята за своя преговорна позиция.
Себастиан Шефер е директор на Института за дунавския регион и Централна Европа (IDM) – регионален мозъчен тръст със седалище във Виена. Той е и генерален секретар на Дунавската ректорска конференция (DRC) – мрежа от над 70 университета в по-широкия Дунавски регион. Владимир Митев разговаря с него ца актуалния геополитически контекст и мястото на България и черноморския регион. Г-н Шефер, неотдавна се проведоха тристранните разговори в Абу Даби в търсене на мирно споразумение във войната в Украйна.
Регистрация
Благодарим ви, че четете Mediapool.bg. Регистрирайте се, за да подкрепите мисията ни за независима журналистика и за да имате достъп до над 20-годишния ни архив.
Влезте в своя профил или се регистрирайте безплатно.
- Безплатен достъп до пълния архив.
- Възможност да коментирате във форума.
- Бърза регистрация за специалния ни бюлетин с коментар от журналистите от Mediapool.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.