Иракската задгранична опозиция прави нов опит за обединение

Когато Саддам Хюсеин говори за политическите си противници той винаги им се подиграва. Те са толкова, че могат да се поберат без проблеми в един от градските автобуси на Багдад, каза той неотдавна в едно интервю за вестник - първото за повече от десет години насам. Отвъд границите обаче враговете на Саддам Хюсеин се множат. Колкото повече изглежда, че наближава времето на очаквания удар по Ирак, толкова повече броят им расте, толкова по-неприкрито предявяват те своите претенции за постове и привилегии след победата. В края на ноември най-важните измежду тях трябваше да се споразумеят на конференция в Брюксел, как да изглежда новият Ирак. Първоначално бройката на участниците бе ограничена до по-малко от 200, но желаещите бяха много повече поради което конференцията бе отложена, а мястото ѝ сменено. Тя ще заседава през уикенда в Лондон и в разширен състав - говори се за 300 делегати на повече от 50 организации и 100 независими. Поканени са и представители на петте постоянни членове на Съвета за сигурност за ООН, на Европейския съюз, на съседните на Ирак държави и други страни от региона.

Досега организациите на задграничната опозиция правеха впечатление преди всичко с голямата си разединеност.Със светкавични посещения в Европа неколцина водещи американски политици, като заместник-министъра на отбраната Уолфовиц се опитваха да ги съберат на поне една среща преди предстоящото вероятно скоро нападение срещу Ирак. През лятото във Вашинтгтон бяха поканени шестте най-влиятелни организации на задграничната опозиция. Но в американското правителство далеч още няма единно мнение, на кого да се повери водещата роля в политическата реконструкция на Ирак.Че под някаква форма за партньор са подходящи двете партии на иракските кюрди - Кюрдската демократическа партия и Патриотичния съюз на Кюрдистан, съюзите Иракски национален конгрес и Иракско национално съгласие както и шиитите и монархистите, е ясно. Белият дом, Пентагонът и Държавният департамент обаче имат различия в предпочитанията.

Американските политици трябва най-напред да разсеят опасенията, че на задграничната опозиция е отредена единствено ролята на демократична фасада за военната акция. Съветничката по националната сигурност на президента Буш Кондълиза Райс неуморно изтъква като една от главните цели демократизирането на Ирак. Но за жалост на иракците в чужбина, които се борят за това от години, с тази задача на първо време очевидно ще трябва да се заемат американски генерали. Ако е вярно изнесеното досега в американските медии, по-вероятно е, че след Саддам властта в Багдад ще поеме американски военен като отговарящия за района шеф на Централното командване на САЩ Томи Франкс, отколкото иракски офицер, а да не говорим цивилен. Иракските емигранти при всички случаи ще имат спомагателна роля. Известно е, че в Унгария се подготвя само една малка група от тях за участие в операцията на страната на американците и британците - като преводачи и свързочен персонал.

Кюрдите в Северен Ирак, както и шиитите, могат да разчитат на собствени въоръжени формирования. Експерти оценяват броя на техните бойци на няколко десетки хиляди. Цифрата обаче би могла да нарасне значително в случай че Саддам нанесе удар по Севера. Към тях може да се прибави значително по-малка част от избягалите в Иран иракски шиити, но те не могат да действат без разрешение от правителството в Техеран.

Водачите на двете крюдски партии Талабани и Барзани дадоха обаче ясно да се разбере, че ще се бият срещу Саддам Хюсеин, само ако бъдат допуснати до участие в планирането на следвоенното бъдеще на Ирак.

"Ние не желаем военен управник в Ирак, нито иракски военен диктатор, нито чуждестранен генерал", подчерта наскоро лидерът на Кюрдската демократическа партия Барзани.

За разлика от противниците на талибаните в Афганистан иракските кюрди нямат амбицията да бъдат един вид иракски Северен съюз в похода към Багдад. Те искат да си запазят самостоятелността, която са си извоювали през годините в районите, където живеят. Освен това и в Севера, и в Юга на Ирак не са забравили, как през войната в Залива от 1991 г. американците окуражаваха кюрдите и шиитите да вдигат въстания, но обещаната военна помощ не идваше.

Кюрдите изложиха представите си за бъдещето на Ирак на конференция в Париж в края на ноември. Тя бе свикана малко след като голямата среща на опозицията в Брюксел се отложи. На срещата в Париж бе представен и проект за конституция на Ирак. Той предвижда федеративна държава, в която кюрдите ще запазят много от досегашната си автономия.

Това не е единственият проект. Група иракски учени с подкрепата на Държавния департамент също работят над конституция за Ирак.Те също виждат федерацията като единствено възможна форма за една държава с много етнически и религиозни малцинства като Ирак. Ръководителят на групата, американският университетски професор от иракски произход Канан Макия предупреждава обаче, че новата иракска държава не бива да се структурира главно по етнически и религиозен признак. Кюрдският проект предвижда един кюрдски район в Севера и един арабски в централната част и в Юга. Но населението на Ирак е съставено от много повече малцинства, възразяват от екипа на Макия. В Багдад например, живеят около един милион кюрди и те също са малцинство. Екипът на Макия е представил доклад за конференцията в Лондон, в който се настоява бъдещият демократичен Ирак да не се опира на критерий като етнически произход и религия. Държавният департамент спонсорира работата на Макия и на неговия екип от 30 учени. Самият Макия обаче, който е известен главно в англоезичния свят като автор на първата книга за режима на Саддам "Републиката на страха", не разполага с лоби в собствената си страна.

Надделява изглежда убеждението, че Ирак не бива да се разпадне и че засега не бива да се прави още правителство в изгнание. По това са единодушни най-важните представители на кюрдите, сунитите, шиите, асирийците и хадейските християни, тюркмените и монархистите. По въпроса за държавната форма и особено за ролята на религията, ще са необходими още много дискусии, тъй като кюрдите и сунитите са малцинство в сравненине с шиитите, които съставляват 60 на сто от населението на Ирак.

По БТА