Иракският петрол - американска златна мина?

В следвоенен Ирак американските компании могат да бъдат най-големите играчи. Най-забележимата жестока битка за бъдещето на Ирак се разиграва в дипломатическите среди, като САЩ се опитват да убедят скептичните си съюзници, че "промяна на режима" е наложителна и военните действия са неизбежни.

Но се очертава и една друга битка - с високи залози и по-малко забележима. Когато санкциите на ООН срещу Ирак бъдат вдигнати, кой ще разработва и контролира огромните иракски петролни резерви? След като санкциите на ООН спряха изтичането на иракски петрол преди едно десетилетие, Багдад започна да играе много по-малка роля на световните енергийни пазари.

Производството на петрол в Ирак е толкова малко, че според много специалисти дори пълното прекратяване на иракските доставки лесно ще бъде компенсирано от други страни-производителки на петрол. В действителност, те може би вече го направиха.

Начело със Саудитска Арабия, Организацията на страните-износителки на петрол /ОПЕК/ тихомълком увеличи производството през септември с около 10 % над официално обявените квоти, както показват последните данни на Международната агенция за енергия /МАЕ/. Но огромните петролни резерви на Ирак остават желана награда за световните петролни компании.

Ирак разполага с резерви от 112 млрд. барела суров петрол - вторите по големина в света, като те отстъпват само на резервите на Саудитска Арабия - 264 млрд. барела. /За сравнение - доказаните петролни резерви на САЩ възлизат едва на около 22 млрд. барела, а американският Стратегически петролен резерв /СПР/ съдържа близо 600 млн. барела/.

Разработването на иракските резерви няма да бъде малък проект. След години на разруха, петролната инфраструктура на страната ще изисква години работа и милиарди долари инвестиции, според Натаниъл Кърн, анализатор за Близкия Изток във Foreign Reports във Вашингтон. "Тя /инфраструктурата - бел.пр./ е в ужасно състояние", казва Кърн.

"Тръбопроводите пропускат истински езера от петрол, рафинериите складират токсични отпадъци. Това е една съсипана индустрия".

ПОТЕНЦИАЛНИ ПЕЧАЛБИ

Подобни неимоверни усилия за възстановяване представляват огромна възможност за компаниите, които ще бъдат избрани да ги реализират. Докато администрацията на президента Буш работеше за осигуряване на подкрепа сред съюзниците на САЩ за военен удар срещу Багдад, Саддам Хюсеин използваше обещанията за изгодни петролни договори, за да отслаби тези усилия на САЩ и да увеличи опозицията срещу по-строги резолюции на ООН.

Някои големи сделки вече са факт. През 1997 г. руската компания ЛУКойл подписа договор за разработване на иракското петролно находище Западна Курна. През същата година China National Petroleum Corporation купи дял от 50 % в петролното поле ал Ахдаб. /И на двете компании бе наложена забрана от ООН за разработването на тези находища/.

В по-ново време, френската TotalFinaElf обсъждаше споразумения за разработване на много по-голямото находище Маджнун, но още не е подписала договори за това. През годините тези сделки затрудниха усилията на САЩ да спечелят подкрепа за строги санкции срещу Багдад в Съвета за сигурност /СС/ на ООН, където Франция, Русия и Китай са постоянни членове.

В ОЧАКВАНЕ НА ТЕХНИЯ ШАНС

Досега американските компании стояха настрана от иракската петролна треска. Дори ако Саддам искаше да включи американски фирми във възстановяването на иракската петролна инфраструктура, санкциите на ООН - както и законите на САЩ - забраняваха на американските компании да правят бизнес с Багдад.

Според някои специалисти обаче не е вероятно американските фирми да бъдат оставени с празни ръце, ако Вашингтон изпълни заплахите си за военни действия. "Ако стане така, и ако именно Вашите танкове са тези, които са отстранили режима, и ако имате 50 000 войници в страната, и те са във Вашите танкове, тогава Вие ще получите най-изгодните сделки", казва анализаторът за петрола в Credit Suisse First Boston Марк Фланъри.

"Така стават нещата. Французите ще имат трима души и един танк от 50-те години. А това няма да свърши работа". Американските петролни компании очакват също така да се възползват от необичайно силните връзки на бизнеса с Белия дом. Президентът Буш, който е бивш ръководител на тексаска петролна компания, следва национална енергийна политика, която разчита на агресивно разширяване на новите източници на петрол.

Вицепрезидентът Дик Чейни е бивш главен изпълнителен директор на гиганта в петролните услуги Halliburton. Съветникът по националната сигурност Кондолиза Райс е бивш директор на Chevron. Досега американските петролни компании пазеха мълчание по въпроса за евентуалните трофеи от войната. Говорител на Chevron Texaco каза само, че "ние не правим предположения и не коментираме предположения". Представители на ExxonMobil не бяха открити за коментар.

НЕ ТОЛКОВА БЪРЗО

Никой не може да знае кой ще решава как да се разработват иракските петролни ресурси. Според някои специалисти тези решения вероятно ще бъдат вземани от иракчаните. "Иракчаните са големи националисти", казва Джеймс Плек, анализатор за Близкия Изток в Cambridge Energy Research. "Мисля, че предположението, че САЩ просто ще дойдат и ще поемат контрола, е твърде опростенческо. Ако не се държим като колониален окупатор, ние просто няма да поемем контрола".

Някои специалисти отбелязват, че една голяма окупационна армия ще разпали още повече антиамериканските настроения в района и ще дестабилизира богатите на петрол съседи на Ирак, най-вече - Саудитска Арабия. Ето защо много неща зависят от това какво правителство ще бъде на власт в Ирак, когато ООН вдигне санкциите.

Дори ако САЩ отстранят Саддам, смятат анализаторите, което и да било ново правителство ще се изправи пред стряскащата задача да обедини съперничещи си етнически групи и да държи под контрол вътрешните политически борби. "Да се управлява Ирак ще бъде абсолютен кошмар", казва Бил О' Грейди, анализатор в A.G.Edwards в Сент Луис.

Една смяна на режима може също така драматично да промени положението за световните петролни гиганти, опитващи се да спечелят максимално от сключените сделки. Иракският национален конгрес - опозиционна групировка в изгнание, която може да играе роля във всяко ново правителство, обяви, че ще подложи на преразглеждане всички петролни договори от времето на Саддам Хюсеин.

Новите контракти вероятно ще предлагат по-малко привлекателни условия, смята Джеймс Плек. "Сега съществуващите договори са на базата на споразумения за подялба на производството, които според някои иракчани са твърде щедри", казва той. "Те биха предпочели да се върнат към договорите за предоставяне на услуги, а това не е в интерес на най-големите петролни компании".

СТРАХОВЕ В ОПЕК

Без да има значение кой в крайна сметка ще разработва иракските петролни резерви, съживената петролна промишленост на Ирак ще създаде нови проблеми на Организацията на страните - износителки на петрол /ОПЕК/, чиито 10 държави-членки си поделиха иракската производствена квота, когато санкциите на ООН влязоха в сила през 1991 г.

Според някои оценки възстановената иракска петролна индустрия ще може да произвежда по 6 млн. барела дневно, като се нареди на второ място сред лидера в ОПЕК - Саудитска Арабия. Анализатори смятат, че когато иракското производство се увеличи, цените на петрола вероятно ще спаднат, ако ОПЕК не намали добивите си. Не е ясно обаче колко тясно ще си сътрудничи Ирак с ОПЕК, когато санкциите бъдат отменени.

Ролята на Русия в развитието на иракското производство на петрол също засилва заплахата от нейна страна към хватката на ОПЕК около цените на суровината. Тъй като в момента Русия е на второ място в света /след Саудитска Арабия/ по производство на петрол, руските петролни компании ще бъдат облагодетелствани от увеличаване на производството и на пазарния дял, дори ако цените на петрола спаднат.

А пък и производството на иракски петрол е по-евтино в сравнение с руските резерви, погребани дълбоко под вечно замръзналите полета на Западен Сибир. Въпреки това, руското правителство може би ще бъде по-малко ентусиазирано от увеличаването на иракското производство на петрол, ако то доведе до твърде рязко обезценяване на суровината.

Москва е силно зависима от петрола, който е важен източник на чужда валута, и загубата на всички тези петродолари може да тласне нестабилната руска икономика обратно в дълбока рецесия. Руските петролни компании настояваха за гаранции, че техните сделки няма да бъдат застрашавани от никакви действия начело със САЩ за отстраняване на Саддам, но досега техните призиви не бяха чути.

Отношенията на Русия с Ирак се усложняват още повече от оценяваните на между 7 и 9 млрд. долара заеми, дължими от Багдад на Москва. Освен това, Русия е основен доставчик на промишлени стоки за Ирак.