"Искров" – политическа сапунка в три акта и хепиенд

Акт първи: Героят е подгонен от "добрите" – само да им падне и ще го "ликвидират", понеже е един от "лошите", които с измама са го поставили при самия извор на обществените блага, за да ги контролира от тяхно име.

Акт втори: "Добрите" започват да премислят и, макар измама наистина да има, решават, че героят все пак, и да е бил, вече не е от "лошите" и би могъл да контролира благата и от тяхно име.

Акт трети: Героят, който до този момент деликатно си е мълчал, очевидно през цялото време вътрешно разяждан от участието си в измамата, изведнъжж излиза на сцената, признава си за нея и драматично обявява, че напуска.

Хепиенд: Всички се хващат за главите от изненада. "Лошите" оплакват героя. А "добрите", потресени от достойната му саможертва, го ръкополагат наново вече от свое име и в името на народната воля и стабилността. Всички пеят химн на приемствеността.

Така с няколко думи може да се преразкаже разиграваното няколко седмици театро около управителя на БНБ, чийто край изгледахме тази сутрин.

Завесата е паднала. Публиката, според естетическите и политическите си възгледи, е раздвоена в оценката си за представлението. Дали да го възприема като дълбока драма за високия морал на достойния професионалист, за мъдростта и справедливостта на властта? Или като сълзлива мелодрама, предназначена да прикрие истинските интриги и мотиви на действащите лица.

Понеже по традиция у нас в подобни случаи достъпната за обществото информация е малко, можем само да си припомним и да поумуваме върху известните ни очевидни факти.

Първо е очевидно, че основните участници в събитията промениха мненията и намеренията си на 180 градуса.

Най-напред преди и веднага след изборите ГЕРБ и лично нейният лидер дадоха недвусмислено да се разбере, че след изтичането на мандата му Иван Искров ще бъде сменен. После размислиха.

Самият Искров безропотно прие да бъде избран предсрочно и незаконно, мълча си докато Станишев и други "бивши" си късаха ризите в негова защита. Мълча си и когато бюджетната комисия реши да отмени избора на посочения от него подуправител. Накрая изневиделица се сети, че бил избран предсрочно, и подаде оставка.

Първоначално намерението на ГЕРБ, облечено в решение на бюджетната комисия, бе да бъде отстранен незаконно избрания подуправител Неновски, но да бъде оставен също толкова незаконно избрания Искров. Защото това било "целесъобразно".

Тази "целесъобразност" очевидно трябва да е доста важна, след като накрая решиха да я узаконят. Каква може да е тя?

Премиерът обясни, че "поразпитал" и му казали, че Искров "се справя добре". Други казват, че на база професионализъм да се маха Неновски, пък да се оставя Искров е смешно, което, разбира се, е в сферата на субективните предпочитания.

Други представители на ГЕРБ казаха, че не можели да не уважат показания от Искров "висок морал и уважение към закона". Да, но какъв му беше моралът, докато три месеца очевидно не уважаваше закона?

И накрая – обясниха ни преизбирането му с необходимостта от приемственост за "запазване на финансовата и макроикономическата стабилност на страната в условия на криза". Ако е така, защо не ни го казаха честно и открито още в началото, ами трябваше да разиграват целия спектакъл?

Някои биха казали: какво толкова, при валутен борд Централната банка не е толкова важна, защото ролята ѝ е ограничена. Но няма да са прави.

Ролята ѝ е изключително важна най-напред за запазване на самия валутен борд, което е от изключителен обществен интерес.

Тя обаче може да играе съществена роля ѝ за състоянието както на цялата банкова система, така и на отделни кредитни институции. В което освен общественият са замесени и значителни частни интереси.

Някъде в плетеницата от тези интереси е и ключът към истинската история с гуверньора Искров.